Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

Новини / Любопитно

03 Януари 19, 21:17 / Автор: Р. Караджов
Гладиаторите в Древен Рим


''Кръв и Пясък'' е от много малкото сериали които съм сядал да гледам с интерес


В интерес най-вече на зрителките, продуцентите са се постарали много леко да се разминат с исторически достоверното въоръжение на Спартак и колегите му, показвайки ги повечето време голи, макар в много сцени от филма, доспехите на биещите се гладиатори да са изключително достоверни, много повече от всичко давано по филмите досега!

Спартак от филма в много сцени се бие с 2 прави меча, което е съвсем друг вид гладиатор. От малкото което се знае за истинския Спартак, той е бил от така наречената днес "тежка категория" и се е биел като "Тракиец" какъвто и е бил по националност. Въпреки, че не са от най-извратените създания на римския гладиаторски дизайн, така наречените "Траки" са тежки гладиатори и въпреки, че по време на републиката още не е имало толкова много разделения на класове и подкласове, вече е имало 3 вида "Траки" всички въоръжение по сходен начин, но различни "категории" в зависимост от тежестта на бронята. Спартак е бил от най-тежката категория. Тракът на арената има малко общо с истинските траки, освен извития като съпр или под ъгъл меч, с който се опитва да бръкне под щита на противника си. По-леките "Траки" са се биели със шлем на главата, малък щит (60 на 65 см.) в лявата ръка и маника, вид ръкав от метални пръстени или пластини, покриващи дясната ръка, която държи меча. Били са с гол торс, а на кръста са носили колан с метални пластини.



Реконструкция на гладиатор "Тракиец". Вероятно е американска, защото е негър (и Орфей бе негър според един филм), но в общи линии е достоверна, макар този индивид да е в полу-тежка категория, без броня, която да прикрива и торса с каквато се е биел Спартак, като представител на най-тежката категория


Спартак е бил от по-тежката категория, като освен маника е носил за защита, огромни наколенници, покриващи краката му до бедрото до средата, както и броня на гърдите, което по-леките "траки" нямат. Повечето "траки" останали като изображение са с гол торс, но има изображения и с броня, точно тежката категория. Понякога наколенниците са по-къси, но краката са обвити подобие на в гамаши от вата, за да се предпази гладиатора (щитът е прекалено малък за да го прикрива добре) или като на маниката, метални полупръстени, покриващи го изцяло до наколенниците. В някои варианти "Тракът" носил един голям и един малък наколенник, подобно на фигурка от Британския музей, която обаче освен с маника е и с броня. Отличителен знак му бил шлемът с грифон, символ на богинята Немезида или както са и казвали в Рим - Инвидия, богинята на отмъщението. Освен грифонът шлемът е често украсен пищно, над грифона с паунови или щраусови пера, а от двете страни на шлема също можело да има пера. Самият шлем е със широка периферия, а преди битка гладиаторът затварял окачените на панти капци през лицето си, на които имало само отвори за очите и за дишане. Шлемовете са били по-здрави и дебели от тези на тогавашните легионери, като един шлем е тежал средно около 9 килограма (!), което е внушителна тежест дори за дебел врат, а ако не вярвате, поставете подобна тежест на главата си, може и торба с покупки и си представете, че тя цялата – главата ви, е обвита в метал, а пред очите си имате дебела метална мрежа с която да се предпазвате. Често под маниката и наколениците и в бедрата тежкия гладиатор е силно ватиран, за да се смекчат ударите дори по бронираните му части.

Деленето на по-леки и тежки категории вероятно е за това, че един добър гладиатор е бил прекалено ценен за да се рискува да се мотае гол по арената, дори това да кара да въздишат по него римлянките или днешните телевизионни зрителки.

Доспехите били тежки, много по-тежки тези на легионерите и дори Ювенал иронизира гладиаторите, като пише, че "увяхват под тежестта на каските си". В късната република вече около 50% от гладиаторите не са роби, а свободни граждани, влезли доброволно в професията. Въпреки, че се смята за презряна професия от висшето общество (прекалено чалгарска за изтънчените вкусове), носителите и били често добре платени, шампионите дори много (по времето на Тиберий на някои вече оттеглили се от арената гладиатори била предлагана сумата от 100 000 сестерции - около € 360 000 -370 000 в днешни пари, за да се бият отново. Колосална сума, добавяща тази странна меритокрация към обществото, при условие, че заплатата на войниците е 3-4 сестрища на ден, а при пенсионирането си един войник получавал около 3000 денария - 12 000 сестерции в брой и 6.2 акра в земя, на стойност още 1000 денария - 4000 сестерции.), често получавали скъпи подаръци, били обект на обожание от страна на тълпата и най-вече на жените и момичетата, които драскали по стените имената на своите любимци и обяснения си към тях в любов.

Повечето битки се водили по строги правила, освен тези между осъдени престъпници и гладиаторите избягвали да се нараняват сериозно, защото никой не знаел кога ще му излезе "късмета". По време на републиката понякога е имало реклами за игри "до смърт", но по-късно император Август ги забранил и макар да има нарушения при Нерон например, в повечето случаи битките свършвали с решение на съдия и без гладиаторите да са се заклали един друг.

В много отношения гладиаторските битки са нещо като днешния кеч, много ефекти, много бой, но бойците гледат да останат живи и да не се претрепят един друг, поне до колкото могат. Перченето и умението в битката били много по-ценени от проливането на кръв. Някои от графитите по стените на римските останки разкриват броя на победи, които гладиаторът е имал: Петрониус Октавиус 35, Северус 55, Насия 60 и други. Един от най-известните гладиатори от по-късното време на император Нерон, през цялата си кариера с около 150 битки не само не убил нито един човек, но и почти всичките му битки били изцяло безкръвни за него и съперниците му.

Това обаче въобще не значи, че професията била безопасна! Според изчисления днес, средно годишно около 8 000 гладиатори годишно са умирали по 400-те официални арени в империята. Гладиаторът трябвало да тренира приблизително 2 години преди да излезе да се бие на самата арена, но въпреки това нещастните случаи и смъртността били високи.



Учили ги дори да умират красиво. Повечето гладиатори имали по 2-3 битки годишно, а средно имали около 10-тина такива в сравнително краткия си живот, въпреки, че имало някой с над 150 битки и доживели до дълбока старост. Въпреки, че точно робите гладиатори следвало да са по-амбициозни (след 40 битки всеки трябвало да бъде освободен и да стане свободен гражданин), според някои римски историци, тълпата предпочитала да гледа борби между свободни наемни гладиатори, вместо гладиатори роби. Гладиаторите роби не получавали заплащане за битките си, но имали право да запазят всички подаръци и пари, подарени им от обожатели, обожателки и комарджии, спечелили залог за битка. Свободните гладиатори печелили повече от войниците, затова не било необичайно, че войници след изтичане на службата си, вместо да станат земеделци или занаятчии, ставали гладиатори.

По време на битките звучала музка, която се е засилвала, затихвала или променяла темпото в зависимост от по-важните моменти. Тежките гладиатори със сигурност са били внушителна гледа със своя доста извънземен вид, но римляните преднамерено създавали подобни доспехи, от една страна да привличат публиката с ефекта им, от друга да опазят самите бойци, както да имат разлика с истинските войници, последното по чисто политически причини.

  

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0671