През 1996 г. проф. Алън Сокал, университетски преподавател по физика от New York University, изпраща една статия на американското академично списание Social Text. (Аферата ''Сокал'')

Social Text е левичарско, постмодернистично списание: феминизъм, марксизъм, поп-култура, нео-либерализъм (което няма нищо общо с класическия либерализъм) и пр. левичарски превземки за замъгляване на мозъка. Списанието публикува текста, изпратен от Алън Сокал. Статията носи гръмкото заглавие Transgressing the Boundaries: Towards a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity (''Престъпване на границите: към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация''). Статията е четена, препрочитана, възхвалявана.

В ''Интелектуални шарлатанства'' има цяла глава, посветена на нашата Юлия Кръстева и тя е попиляна с всичките си псевдонаучни превземки

Обаче 3 седмици по-късно професорът по физика публикува друга статия, но на страниците на друго списание - Lingua Franca, а в нея признава, че се е майтапил здравата с редакторите на постмодернистичното списание (Social Text) като им е предложил една абсолютно безсмислена статия, псевдонаучен текст, една пародия на глупостите, които публикуват с така обичаните от тях псевдонаучни термини. Избухва страшен скандал. Уязвените постмодернисти, хванати по бели гащи в тяхното високомерно интелектуално шарлатанство се опитват да се защитят. 

Две години преди Алън Сокал да подхлъзне замаялите се в постмодернистичните си шарлатании френски псевдо-интелекуталци, начело с нашата Юлия Кръстева, е публикувана книга със заглавие: Higher Superstition: The Academic Left and Its Quarrels with Science (''Висше суеверие: академичното левичарство и неговите кавги с науката''). Нейни автори са биологът Пол Грос и математикът Норман Левит. Книгата критикува левичарската интелигенция заради обърканото мислене и ги громи здравата. Засегнатите интелектуалци се ядосват и масирано отвръщат на удара, високомерно твърдейки, че авторите хал хабер си нямат от техните ''области на познание'' и затова не могат да се произнасят. Демек, вие прости математици и биолози, не може да видите ''новите дрехи на краля'', защото сте неуки в нашите велики науки. 

Сокал, който е проследил разправията и наглостта на празнословците а ла Юлия Кръстева решава да ги бие на техен терен. Той разсъждава като истински учен, какъвто наистина е, за разлика от прехвалените френски шарлатани и си казва: колкото и неразбираеми да са за един биолог, математик или физик академичните стандарти в дадена област на познанието, която е различна от неговата собствена, ако такива стандарти наистина съществуват, то те трябва да позволяват различаването на пародия от същинска научна статия. 

А ако стандартите в една област не могат да гарантират различаването на истинска научна статия от пародийна имитация на такава статия, тях или ги няма, или не се прилагат, или нещо друго не им е наред. С две думи: я да видим ще видите ли моите ''нови дрехи на краля'' и ще ахкате ли по тях или ще кажете, че царят е гол? 



След 2 години престрелки по страниците на елитни издания, където на псевдоинтелктуалците им е натрит здравата носът, през 1998 година излиза книгата ''Интелектуални шарлатанства'' (Книгата Fashionable Nonsense е публикувана на френски през 1997 г., а на английски през 1998 г.), на Алън Сокал и белгийския физик Жан Брикмон.  Там има цяла глава, посветена на нашата Юлия Кръстева и тя е попиляна с всичките си псевдонаучни превземки.

Защо разправям това? Защото, драги ми мои, всичките тези подмени на понятия, на истина с лъжата, на науката с лъже-наука, на либерализма с нео-либерализма и пр. хич не са невинни. Всички тези етикети и етикетчета, думи и думички целят да се подмени точната терминология, за да се замъглят нещата и да станат трудно разпознаваеми. Ето така се разбъркват нещата и всичко като по Оруел си сменя мястото. Ето затова повече от неграмотници, презирам псевдо-интелектуалци манипулатори. И хич не е случайно, че току им лъснат задниците, по един или друг начин. (оригиналната статия)



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ