Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

Новини / Любопитно

31 Март 18, 15:32 / Автор: Р. Караджов
Робското въстание на Сейнт Джон

На днешната дата през 1917 г., САЩ страхувайки се от настаняване на немците край морските си граници (Първата Световна Война), купуват от Кралство Дания група острови в Карибско море, за $ 25 млн. ($ 562 млн. днес), които по-късно преименуват на Американски Вирджински острови. Дания отдавна се мъчи да се отърве от островите, които са тежест за нея, като предните няколко опита да ги продаде на САЩ, са се провалили. Остров Сейнт Джон (на датски; Sankt Jan) с площ от 49 км2 е и родина на едно от най-сериозните робски въстания между 1733 и 1734 г., по време на датското управление.

В началото на 18 век островът става владение на Дания или по-скоро на частна компания със седалище в Копенхаген, която се споразумява с англичаните през 1718 г., да го засели, но на него има и холандски плантатори, като една от основните дейности е разработването на плантации за захарна тръстика, но се гледат още кафе, индиго, памук, тютюн и други култури. Danish West India–Guinea Company, която печели сериозни пари по него време, благодарение на триъгълната търговия, успешно продава роби в Карибския регион и на острова, малко преди въстанието, има 1087 роби докарани главно от победено, но управлявало преди това племе от Гвинея и 206 бели, без да се броят възрастните, жените и децата. 

На острова има само 6 датски войника. Tе дори не са войници на короната, а от частната армия на датско-норвежката-финландско-холандска Danish West India–Guinea Company, а белите плантатори или управители са организирали подобие на местна милиция. На острова имало 109 плантации. Много от плантаторите не живеят там, а по съседни острови и в плантациите има само надзиратели, което води до повече злоупотреби.



Много от въстаналите роби са нови на острова, докарани след 1730 г. и принадлежат към управляващата класа в Гана, дълги години владяла кралство в Африка, потискало другите племена, продавайки ги на араби, датчани, португалци, англичани, французи и други за роби. В 20 и 30-те години на 18 век обаче, това племе губи войната със съседите си, които е тормозило столетия и на свой ред се оказва натоварено на кораби, като роби и изпратено в Новия Свят. Сред тях има 4 принца и няколко царски съпруги и богати преди това в Африка, чернокожи търговци на роби. За африканските принцове, бивши роботърговци и техни съплеменници, около 150 на брой, това положение е унизително и те замислят превземането на острова. Грешка е обаче ако си мислите, че те искат свобода. Не, тяхната идея е да избият белите и на свой ред да станат собственици на плантациите, а черните от останалите племена, да бъдат техни роби. 

Тежък ураган, болести и насекоми провалят реколтата от 1733 г., робите са третирани зле и гладуват. Мнозина бягат от плантациите, за да се скрият в горите на острова. На 23 ноември 12 роби със скрито оръжие влизат уж да носят дърва в единствения форт на острова и нападат войниците. Всички са убити, само един от войниците на компанията успява да се скрие под леглото и да избяга, за да предупреди датските власти. Бунтовниците с изстрел на оръдието на форта, дават сигнал за началото на въстанието и започват своя поход из острова, убивайки всеки бял мъж, когото видят, но се стараят максимално да опазят всяка собственост, защото смятат да я ползват, когато го завладеят изцяло. Единствения бял когото успяват да заловят и не убиват е хирург, който им трябва за да ги лекува. Някои от плантаторите успяват да се организират в съпротива заедно с верните си роби в плантациите си, други са предупредени от свои роби за въстанието и бягат от острова, съпротива на бунта оказват и робите от други племена, мулати, както и част от родените вече на острова или в Западните Индии чернокожи, за които новопристигналите африканци са чужди и неприятни. 

Положението обаче е безнадеждно, накрая бунтовниците поемат контрола над целия остров, освен една плантация, където останалите бели, чернокожи и мулати са се събрали и са организирали съпротива, която удържа няколко седмици атаките на въстаниците. Датчаните молят за помощ френските колонисти в Мартиника, намиращи се на 324 мили. Французите изпращат 2 кораба, в които има 200 френски и швейцарски войници. За около 1 месец въстанието е потушено, французите се прибират на Мартиника, а в следващите 3 месеца окончателно е приключено от местната датска милиция. Военните успяват да уловят 41 живи бунтовници, от които 18 са екзекутирани, някои от които по доста неприятен начин. За да не попаднат в ръцете на белите, 23 от водачите на въстанието се самоубиват. 

Въпреки, че въстаналите се опитвали да опазят имуществото на тия които искали да убият, за да може после да го ползват, в процеса на войната траяла няколко месеца, половината плантации на острова се превърнали в руини. В резултат, много собственици на земя мигрират към остров Сен Кроа. Така опита на робите да станат на свой ред робовладелци, приключил, но датското правителство обезпокоено от случката, създава съдилище на острова, затвор и приема мерки за някакво спазване на правата на робите в колониите си. През 2006 г., черното правителство на Гана се извини на съседните африканци за своето дейно участие в търговията с роби през изминалите векове.



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

17.8097