Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

Новини / Любопитно

06 Януари 11, 16:17 / Автор: Списание ''Hello!''
Негово Височество Кирил Сакскобургготски, Княз Преславски и Херцог Саксонски за живота си



Роденият на 11 юли 1964 г. в Мадрид Кирил Сакскобургготски е втори син на Цар Симеон Сакскобургготски и на испанската благородничка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Кръстен е на чичо си княз Кирил Преславски. Завършил е теоретична и квантова физика в Принстънския университет. Специализирал е финанси. Живее и работи в Лондон. От брака си с испанката Росарио Надал има две дъщери и син – княгиня Мафалда-Сесилия, княгиня Олимпия и княз Тасило. В интервю пред сп. ''Hello!'' той разказва за себе си, децата, спорта и страстта към живота.



Принцът с една от дъщерите си по улиците на Лондон

- Нека тръгнем от детството ви. Какво си спомняте за онези години?
- Спомените ми са за едно наистина щастливо детство. Бих го нарекъл и анонимно. Живеехме в Испания, страна с прекрасен климат, имахме спокоен и съвсем обикновен живот. Типичните преживявания за едно дете - училище, игри. Един ден - отлични оценки, друг ден - лоши. Хубавото е, че Испания, именно заради климата, предоставяше възможности да правим много неща на открито, на въздух.
- Все пак във вените ви тече царска кръв?
- Така е, но у дома не се говореше за това. Дори мисля, че родителите ми положиха усилия да израснем съвсем нормално, без темата за монархическия ни произход да е главна в семейството.
- Завършихте физика в Princeton University, при това най-добрият от випуска. Как се насочихте към финансите?
- Завърших физика и в онези години се запознах с един преподавател от Университета Йейл, французин. Той отиде да работи на Wall Street, в инвестиционната банка Lehman Brothers. Един ден ме покани в Ню Йорк и ми каза: ''Ела да обядваме, после ще ти покажа аз с какво се занимавам тук, сигурен съм, че ще ти хареса''. И оттам започна моят интерес към света на финансите. В началото започнах с изчисляване на опции – най-чисто математическата част от финансите. Това бяха първите ми стъпки на Уолстрийт.
- Тогава ли избрахте финансите за ваша бъдеща професия?
- Имах 2 възможности. В университета познавах много студенти по физика, които учеха за докторат. От тях разбрах какъв тип човек трябва да си и какъв профил е необходим, за да направиш академична кариера. Това е призвание. Както, ако решиш да ставаш свещеник. Трябва да забравиш за всичко останало и изцяло да се отдадеш на академичното поприще - проучвания, изследвания в областта на физиката... Не бях много сигурен дали имам нужното призвание за това. От друга страна, възможността да се занимавам с изчисления и да покажа математическите си познания в областта на финансите ми се струваше доста предизвикателна и интересна. Тогава избрах програма от две години. Ако работата в банката ми вървеше и продължавах да я харесвам, щях да остана, ако не - щях да се върна отново към физиката и научните изследвания. 



- Заради работата ли се преместихте в Лондон?
- Да, така беше. Дадоха ми възможност да ме преместят в офиса на банката в Лондон, това беше в края на 80-те години. Тогава беше точно времето на т. нар Big Ben, когато лондонското Сити отваряше врати за чуждестранни институции. Дотогава то беше нещо като затворен клуб само за англичани. Но в края на 80-те дойде тази промяна и фирмата, за която работех в Ню Йорк, реши да ме изпрати в Лондон. Една от причините да ме изберат беше, че говорех много езици. Много се зарадвах на предложението им и приех. Винаги ми е харесвал Лондон.
- И ето, че продължавате да живеете в този град.
- Дойдох уж за 2 години, през 1988, и ето ме тук вече 22 години. Тук са родени и моите деца, те са англичани, но с испански паспорт. Винаги са живеели в Лондон, но понякога самите те си разговорят помежду си на испански. Те учат във френския лицей в Лондон по две причини: за да научат още един език - френски, и втората - в този лицей има по малко от всичко. От децата на Мадона до наследниците на сервитьор във френски ресторант в Лондон. Искам да науча децата си да оценяват нещата, да усетят стойността им, значението на дисциплината, необходимостта да служат на обществото. Сега някои хора стигат лесно до върха и децата им не оценяват дори най-простите неща. Имат достъп до всичко, затова трябва да им внушим да се наслаждават на най-простите удоволствия - например разходка с близките хора. Научат ли това, ще постигнат равновесие със себе си.
- Да поговорим за вашите хобита.
- Моето хоби е спортът и заедно с физиката и финансите, трите много ми харесват. Обичам да практикувам спорт на открито. Това дължа много на моите родители, които още от малки ни възпитаваха да изпитваме страст към природата, към здравословния живот и равновесието, което на мен ми се струва много важно. От малки сме имали възможността да караме ски, зимни и водни, да правим походи, да караме сърф, после, след години - уиндсърф, а сега вече и кайтсърф. Изобщо харесвам всички спортове на открито. Например също много обичам да играя голф и тенис.
- Екстремист ли сте в спорта?
- Да, от всичките ми братя аз най-много се привързах към екстремното и с годините се развих в тази насока. Благодарение на това съм в отлична физическа форма.
- Как я поддържате?
- Въпрос на постоянство. Ходя на работа с колело и когато имам възможност за някаква физическа дейност, я правя. И всичко това по никакъв начин не пречи на останалото. Дори с колелото стигам по-бързо до офиса. Да не говорим, че е и доста по-евтино от всички други начини на транспорт. И най-важното - така спортувам.
- Сега е зима, къде обичате да карате ски?
- Имахме щастието, че майка ни караше ски заедно с нас. Тогава за нас положението беше караш ски или... караш ски. Каквото и да беше времето - лошо, хубаво, карахме ски от 8 сутринта до 5 следобед. Нямахме оправдание за измъкване. Тогава смятах, че е прекалено, но сега съм й благодарен. Откакто моите деца се научиха да карат, сме в планината поне за една седмица. Били сме в Испания, България, Швейцария, но най-вече във Франция.
- Запален сте по хели ските, с които в Канада ви пускат от хеликоптер.
- Беше невероятно! Но пазя по-хубав спомен от екстремен скиинг в северната част на Норвегия, до границата с Русия, до Мурманск. До определеното място се стигаше само със снегоходки, а после със ските - надолу чак до морето. Нощем спяхме на кораб, а през деня поемахме към следващия връх. И така общо 6 дни истинско приключение.
- На лявата си ръка носите много гривни. Защо?
- Нося ги повече от 20 години. Едната е от тибетски произход, подари ми я моята майка. Против уроки е. Друга е от зъбите на як. Бих ги определил като етнически символи, целта им е да ме защитят. Но преди всичко ми харесват, затова ги нося.
- Емоционален човек ли сте?
- Като цяло - не. Разсъждавам трезво, приемам спокойно нещата. За да проявя емоции, трябва някой да ме предизвика. Но не бих се определил като емоционална личност. - Кои са любимите ви ястия? - Гювеч! И таратор, кюфтета, мекици - всичко това ни го правиха у дома, в Мадрид. В кухнята винаги имаше българско кисело мляко. Даже се научихме да правим сладолед, който сега е много модерен тук - йогурт. На нас от малки ни беше внушено да се гордеем, че сме българи. Чувствам се късметлия, защото аз съм президент на Bulgarian City Club (London) и повечето мои приятели в Лондон са българи.
 
 

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0573