Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

Новини / Пари

20 Януари 18, 15:15 / Автор: Р. Караджов
В Лондон извадиха от нафталина дълговете на Царска Русия

Базираната в Лондон PricewaterhouseCoopers (PwC) обяви, че подготвя иск за изплащане на руските царски дългове на няколко банки в Обединеното кралство. Според тях, притежателите на царските дългове не признават споразумението от 1986 г. между тогавашните СССР и Обединеното кралство по дълга и не лишава физически лица, даже такива, които вече са получили компенсации, отново да предявят исканията си. 



Подобна позиция изрази и британското Министерство на финансите.  Руският държавен дълг възлиза на £ 930 млн., приблизително 50% от БВП на Русия от преди войната (1914 г.), но между началото на войната и превземането на властта от болшевиките и техните леви съюзници, дългът се е качил на £ 3.385 млрд. Малка част обаче от тези дългове (за които се отнася евентуалния иск) са британски, а над 90% се държат от френски инвеститори. Споразумението между Русия и Обединеното кралство, подписано на 15 юли 1986 г., предвижда компенсация от само 1.6% на актуализираната стойност на облигациите държани от англичани, но тази на пръв поглед минимална сума не е чак толкова малка. Както писах на 16 януари, съгласно други споразумения и конфискувайки руските, царски активи след революцията, правителството на Великобритания е обезщетило британските облигацонери на царските облигации. През 20-те години на 20 век, британският премиер Лойд Джордж и лейбъристкото му правителство подписват споразумение със СССР, с което Великобритания приема съветските искания за обезщетение за вредите, причинени от британската интервенция в Гражданската война между 1918 и 1920 г. Подписано е и търговско споразумение през 1921 г. уреждащо национализацията извършена в Русия от болшевиките и с което се уреждат търговските отношения между Обединеното кралство и Съветите. На 24 септември 1924 г. съветският лидер Каменев пише в ''Правда''; ''Договорът с Англия е ефективна основа за изричното признаване на нашата национализация на земята и на индустрията, на отхвърлянето на дълговете и на всички други последици от нашата революция.'' 

Когато консерваторите се връщат на власт месеци по-късно, те отказват да ратифицират договора, но британски компании вече са се отказали от компенсация за съветската национализация и отново инвестират в СССР. От 1926 г. насам, въпреки отхвърлянето на дълговете, европейските частни банки и правителства започват да отпускат заеми на СССР. Например през март 1927 г. Midland Bank в Лондон отпуска заем от £ 10 млн. на съветското правителство.



До 1870 г. банкерите в Лондон са главните доставчици на пари за Русия на Романови, а основните притежатели на царските облигации са англичани. Германските банкери и инвеститори ги заменят след победата над Франция през 1871 г. и този момент Германия замени Лондон като основен търговски Русия партньор. Голяма част обаче от немските пари, са всъщност френски и в по-малка степен австрийски пари, от репарациите, които победените от Германия държави плащат след загубените от тях войни. Особено след победата над Франция, сандъци със злато пътуват с влак от Франция до Германия, само за да се върнат обратно отново в Париж, вложени във всякакви активи, включително руски дълг или дори директно във френски банки. В навечерието на Първата световна война 53% от вноса на Русия идва от Германия, а 32% от износа отива там. От друга страна, на финансово ниво френските банкери вече са заели заемат мястото на германските си колеги в края на 19 век. В навечерието на Първата световна война инвеститорите от Франция (и малка част от Белгия) държат 80% от външния дълг на Русия и повечето от съществуващите руски заеми са били издадени на парижкия пазар. Тези дългове обаче са уредени от Елцин и Франция през 1997 г., срещу € 330 млн., но трябва да се има предвид, че Франция е конфискувала след болшевишата революция 47 тона злато принадлежащо на Царска Русия. При днешните цени на златото, 47 тона злато са равни на над €  1.646 млрд. (1 646 880 000). Париж никога няма да върне на Русия тези пари (от които не е платила и цент на притежателите на френски облигации, за разлика от англичаните), но със сигурност Кремъл ще ги извади от нафталина, ако френските или британските макар много по-малки аналогични претенции минат границите на медийния шум и някой наистина си повярва, че му се дължат пари



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ 


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0659