В България има редица особености, които ги няма в другите страни

4% от фермите стопанисват 80% от земеделските земи в България. 22 стопанства контролират 60% от земеделските земи, а най-големият поземлен собственик в Европа, който контролира над 1 млн. декара е българин и случаят е единствен по рода си на континента. 94% от стопанствата произвеждат продукция основно за лично потребление, а останалите 6 % - за пазара. Най-малките ферми осигуряват 50 % от заетостта (работните места) в сектора. Само в България и Чехия доскоро нямаше таван за субсидиите.



През 2013 г. проф. д-р Трифон Дарджонов бе обявил, че в България вместо фермерско земеделие създадохме латифундии;

Броят на дребните и средните непрекъснато намалява, а едрите стават все по-едри, което доведе до господството на монокултурно земеделие - производство на зърно и маслодайни семена без животни, без плодове и без зеленчуци. Само зърнопроизводството обаче е екстензивна форма на земеделско производство и създава ниска добавена стойност. У нас сега имаме група от стопанства с над 10000 дка която е сред най-едрите не само в ЕС, но и в сравнение със САЩ. Дори в САЩ групата на най-доходните стопанства с продажби над $ 1 млн. имат среден размер 12 000 дка и заемат едва 17 % от използваната площ. 

Двете групи култури, зърно и маслодайни семена, пресметнати на човек от населението са единствените които са достигнали и надминали нивото от преди 1989 г. С това се изчерпват заслугите на свръх едрите стопанства години след началото на реформата в земеделието. Положението за страната става още по-трагично като към вноса на месо и мляко прибавим и вносът на зеленчуци и плодове. Там състоянието е просто катастрофално. 

Главната причина е в липсата на компетентно виждане за развитие на земеделието ни като частно предприятие. Забравихме, че частна собственост върху земята има в по-голямата част от страните на планетата, но благоденствие и обилие на земеделски продукти има само в страните с фермерско земеделие, това са страните от ЕС-15 (Дания, Холандия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Испания, Швеция и др.) САЩ, и Канада. Както виждаме от статистиката, при тях липсват тези едрите размери за които става дума у нас. 

Едрите стопани у нас, оставени без контрол, при фаворизиране на едрото от държавата и от медиите и от законите земеделие, се втурнаха в надпревара за закупуване или арендуване на все повече земя. 

За тях беше много по-лесно да разширяват площите, да ги засяват със зърно и маслодайни семена вместо да гледат и животни, зеленчуци и плодове. Тези отрасли искат много повече инвестиции, знания и умения. Всеки търси лесното, това е естествената реакция на всеки човек, ни така няма по-висока от добавена стойност, няма работни места, няма богатство, освен с много малко ръце. 

Субсидиите нямат вина за възникването на свръх едрите, но те не помогнаха за възникване на фермерско земеделие, това което се очакваше от тях. Напротив, те доразвиха и стабилизираха това ненормално положение. Основната причина за да се случи това е фактът, че субсидиите се дават на площ, а не на продукция. За ЕС-15 (старата Европа) това почти не играе роля, защото те вече имаха добро съчетаване на отраслите и субсидирайки площите, парите отиват почти пропорционално при всички отрасли. При нас обаче не е така. Както видяхме вече, при нашите едри стопанства има площи, но няма интензивни отрасли, има само зърнени и маслодайни култури. Интензивните отрасли при нас са основно при дребните, но те имат малко площи, които докарват малко субсидии или са лишени нацяло от тях.



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ