Всеки, който следи финансовите пазари вероятно е наясно, че балансите на европейските банки са една голяма шега

Единственото, което трябва да направите, за да се убедите в това, е да сравните пазарната цена на акциите и счетоводната им стойност в балансите на финансовите институции. Акциите на 32 финансови институции, включени в Euro Stoxx Banks Index, се търгуват средно при около 44% от счетоводната им стойност, разкриват данни на Bloomberg. С други думи, една типична, голяма европейска банка иска да ни убеди, че нетните й активи струват над два пъти повече от това, което фондовият пазар ни казва. Проблемът се състои в това, че не можем да се доверяваме на счетоводните данни на тези банки от години, посочва Уейл. Представете си изненадата тази седмица, когато UniCredit SpA, една от най-големите италиански банки, имаше смелостта да признае, че счетоводната стойност на активите й трябва да бъде понижена с над 10 млрд. евро. Сензационната новина не се състои в това, че през третото тримесечие банката е претърпяла загуби за 10,6 млрд. евро, а че ръководството на институцията е решило да признае съществуването на тези загуби.

Никоя друга компания, включена в европейския банков индекс, не отчита толкова негативни резултати за тримесечието. Всъщност повечето банки отчетоха печалби за периода. Следващата най-голяма нетна загуба беше отчетена от белгийската KBC Groep NV и възлиза на 1,6 млрд. евро. Дори и след последната изповед обаче акциите на UniCredit се търгуват при едва 28% от отчетната си стойност. В баланса си към 30 септември банката отчита собствен капитал от 52,3 млрд. евро. При настоящата цена от 75 евро цента за акция обаче, пазарната капитализация на банката е едва 14,5 млрд. евро. Лесно се вижда защо обезценяването е толкова голямо. Около 12 млрд. евро, или 23% от собствения капитал на банката, са отсрочени данъчни активи. На практика това са парите, които UniCredit вярва, че в бъдеще ще спести от данъци при условие, че е на печалба. Проблемът се крие в това, че по време на криза тези активи като цяло са безполезни. Отгоре на всичко балансът на UniCredit разкрива и 11,5 млрд. евро нематериални активи - така наречената търговска репутация, дори след като по-рано през годината банката отписа 8,7 млрд. евро от тази графа. Търговската репутация, включваща спечелени клиенти, контакти и доставчици, не е стабилен актив. Това всъщност е премията, която една компания плаща, когато придобива друга компания. Тези активи съществуват само на хартия. На европейските банки е позволено да причисляват отсрочените данъчни активи към регулаторния си капитал, но не и  нематериалните активи. Прибавете добрата търговска репутация към отсрочените данъчни активи на UniCredit и получавате активи за 23,5 млрд. евро със съмнителна пазарна стойност, които сами по себе си надхвърлят пазарната капитализация на компанията. Ето и проблема: Зад тези цифри няма никакъв смисъл, поне не и в реалния свят. Да не забравяме, че това е банка, която е символ на прозрачността по европейските стандарти в светлината на факта, че е единствената институция, която си позволи да обяви толкова значителни загуби в момент, когато Европа е на ръба на катастрофата. Ето няколко примера: Към 30 септември френската Credit Agricole SA отчита търговска репутация за 19 млрд. евро. Това надхвърля пазарната капитализация на банката със 7,4 млрд. евро. През октомври френско-белгийската Dexia SA получи правителствена помощ едва 3 месеца, след като премина успешно проведените от европейските банкови регулатори стрес тестове. Липсата на доверие в отчитаните баланси не е единствено европейски проблем. В САЩ Bank of America отчита добра търговска репутация за 70,8 млрд. евро, или с около 11 млрд. евро над пазарната си капитализация.



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ