Идеята е постепенното сливане на валутите, създаване на обща централна банка, хармонизиране на данъчните политики и увеличаване на стокооборота вътре в общността. Петте държави са с население около 135 млн. Това не е първия подобен опит в Африка.

В Източна Африка, управлявана от британците - Кения, Уганда и Танганайка, приемат през 1922 г. единна обща валута – Източно Африкански шилинг. Във валутния съюз влиза от 1936 г. и Занзибар. Местната валута е напълно конвертируема към британския паунд. Съюзът се запазва и при обявяване на независимост на страните в 60 те години на 20 век, но африканската политика си казва думата. В началото на 70 те години положението в Източна Африка след заминаване на англичаните е така плачевно, че строгата монетарна дисциплина които характеризира съюза се е изпарила. Валутите се разминават - в резултат на инфлация и лихвените проценти. В 1972 г. съюзът е реално е само име в документите, а официално е приключен в 1977 г.

Друг африкански съюз е този на CFA франкът. Съюзът е създаден в 1945 година и обхваща почти всички френски територии в Западна Африка. И днес CFA франк се използват в 14 страни: 12 от които бивши френски колонии, една бивша португалска и една бивша испанска. Интересното при CFA франк е, че той официално е две валути, като в Западна Африка се използва един CFA франк, а в Централна Африка друг. В началото и двете са вързани към франка и гарантирани от френската централна банка, а днес са вързани и фиксирани към Еврото. Франковете от Западна Африка не могат да се ползват в Централна и обраното, но реално банкнотите си минават границите и се ползват в зависимост от бизнеса който местните правят.



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ