На 27 май 1797 г. е гилотиниран Франсоа Ноел Бабьоф, известен, като Гракх Бабьоф, представител на една от крайно левите фракции на якобинците по време на революцията. Идеите си е изразил в следното изречение ''Обществото трябва да се направи да работи по такъв начин, че да премахне веднъж завинаги желанието на човек да се превърне в по-богат, по-мъдър или по-силен от другите!'' 

Въпреки, че по време на терора е влачен по съдебни дела по обвинения в измама с нотариални актове, заема и държавни постове, а Робеспиер го пропуска в чистките, които извършва над крайно левите якобинци.

След Термидорианския преврат (27 – 28 юли 1794) се обявява в защита на екзекутираните с Робеспиер якобинци, в защита на Септемврийските кланета организирани от Жан Пол Марат и в защита на Конституцията от 1793 г. Въпреки това, голяма част от якобинците гледат с недоверие на Франсоа Бабьоф и неговата шайка, но със засилване на инфлацията те се сдобиват с все по-голямо влияние сред левицата. Директорията която е поела властта след преврата се мъчи да стабилизира икономическото положение на Франция, затънала в продоволствен дефицит и разходи по войната водена по границите. Правителството се готви да извърши нещо ''немислимо'' като освободи цените на хляба и месото, фиксирани в минимални ставки за продажба още при Луи XV (който се опитва да ги отмени) и Луи XVI. Системата също облагодетелства столицата Париж, за сметка на цялата останала Франция, което води до нестабилна политическа ситуация в провинциите и до бунтове. Обявената на 20 февруари 1796 г. идея на Директорите среща силна съпротива и паника, особено сред бедните в столицата сред държавните служители, които са платени в асигнации (вид държавни облигации, които са служили като пари), които се обезценяват силно. Правителството отстъпва пред всеобщото недоволство и се опитва да смекчи проблема, чрез разделяне на хората с право на облекчения по продоволствените въпроси на класове, но това само увеличило недоволството. Гракх Бабьоф добива смелост след 5 октомври 1795 г., когато Наполеон Бонапарт и неговият офицер Йоахим Мюра потушават бунта на роялистите. През февруари следващата година обаче, Наполеон затваря и клуба на якобинците, но Бабьоф и негови сподвижници са създали вече ''Съзаклятието на равните'', чиято цел е опит за преврат, планиран за 11 май 1796 г. На 10 май същата година, по заповед на Лазар Карно, който има сведения за заговорниците от агенти на правителството внедрени сред тях, полицията започва арести. Правителството е оставяло тази якобинска левица, без да я закача, само наблюдавайки я, защото за Директорията по-големия проблем в началото са роялистите. Но след потушаване на съпротивата на привържениците на кралското семейство, идва ред на крайната левица. Част от съзаклятниците, като Жан-Баптист Друет - член на Съвета на петстотинте и човекът арестувал Луи XVI при опита му за бягство, успяват да избягат (вероятно с помощта на Директорът Пол Барас), но други заедно с Гракх Бабьоф са арестувани. Въпреки, че между съзаклятниците има по-високопоставени от него и участници в Термидорианския преврат, съдът определя него за глава на заговора. Предполагаемите заговорници са 245. Въпреки, че Лазар Карно иска безмилостен репресии, а част от заговорниците са разхождани в железни клетки, голяма част от задържаните са освободени, други са осъдени на заточение, някои в Гвиана или депортиране в чужбина за чуждите граждани (между които главният теоретик на левичарски конспирации, масон и член на престъпна организизация, Филипо Джузепе Мария Лудовико Буонароти). Опитите на някои якобинци да предизвикат бунт за освобождаването на Гракх Бабьоф и други арестувани са напразни. На 27 май 1797 г., на възраст 36 години, Франсоа Ноел Бабьоф е гилотиниран заедно с още един заговорник. Повечето от останалите членове на заговора, дори заточените (тези от Гвиана са помилвани по-късно) доживяват до дълбока старост, а някои дори участват във властта по-късно, по време на късната Директория, Консулството и Империята.





 

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ