|
|
|
| 22 Февруари 17, 10:08
/ Автор: Р. Караджов
|
| На днешната дата избухва Френската революция от 1848 г. |
|
На днешната дата избухва Френската революция от 1848 г., която окончателно сваля кралската власт във Франция. Крал Луи-Филип II Орлеански, наричан Гражданина Шартр или Кралят буржоа, издигнат в предишната Юлска революция от 1830 г. от група интелектуалци, военни, фабриканти, борсови спекуланти и банкери е принуден да абдикира и бяга в Англия, отказвайки се от престола в полза на внука си.
Парламентът, първоначално готов да приеме кралският внука за крал, променя решението си и следвайки обществените настроения (Когато революционерите овладели двореца Тюйлери, изгорили кралския трон), провъзгласява Втората република, с което тогавашните ''популисти'' (бонапартистите) безапелационно вземат властта.
Луи-Филип не бил лош крал. Приет е в началото с радост от населението и буржоазията, въпреки презрението на старата аристокрация (която знаела, че неговия род от столетия иска престола), омразата на републиканците и подозренията на бонапартистите, които макар миналото му заради произхода не го намират за достатъчно ''Self-made man''. Наследник на една от най-богатите фамилии в Европа и най-богатата във Франция, той изкарва около 20 години от живота си в изгнание, често в мизерия, като скитник, или изкарва прехраната си с труд като преподавател под обикновено име. Като баща си приема първата Френска революция радушно, а като военен проявява далновидност, лична храброст и благородство в битките и в спасяването на хора.
Макар съвсем млад в началото на първата френска революция от 1789 г. се ползвал с личното уважение на хора като граф Мирабо, маркиз дьо Ла Файет, абат Сейес, Дантон, станалите по-късно маршали на Франция Луи Бертие, Макдоналд, Даву и други. Корупцията и некомпетентността на правителството на Жирондистите (нещо като нашите Реформатори и други псевдодесни) обаче го отрезвява, а последвалия терор на якобинците на които е симпатизирал преди, го ужасява. Напуска Франция заедно с брат си който по-късно умира в ръцете му и се завръща едва при Реставрацията. Баща му е гилотиниран. Луи Филип се опитва да управлява балансирайки като Луи 18-ти, но 30-те и 40-те години са белязани от поредици от икономически възходи и кризи, които както повечето кризи правят богатите бедни или още по-богати, а класовото разделение между оцелелите богати и средната класа се увеличават.
По време на 18 годишното си управление преживява 7 опита за атентат, а Франция се модернизира. Живее сравнително просто и скромно, като избягва всякаква пищност и разточителство, характерни за неговите предшественици. Кралят обаче не е достатъчно либерален, както за голям процент от буржоазията, така за народа и въпреки дадените политически свободи, икономиката за разлика от Англия остава силно поляризирана и регулирана.
Симпатиите на нацията постепенно се превръщат в безразличие, а в някои случаи на омраза, причина за която е капризът на хората и все по-голямото класово разслоение, между едрата буржоазия издигнала краля, по-дребната, която не е допускана до много аспекти в бизнеса и работническата класа, която обеднява в кризите по време на неговото управление. Реколтата от 1846 г. се оказва лоша, тъй като се наводнява долината на река Лоара и се повишава рязко цената на житото, а в същото време се появява и болест по картофите.
През 1847 г. класовите противоречия във Франция се изострили до краен предел, тъй като неурожаят от 1845 и 1846 г. и общата търговска, промишлена и финансова криза от 1847 г. извънредно влошили положението на народните маси. 4 762 френски фирми фалирали, промишленото производство спаднало с 50%, а парижката промишленост била парализирана на 70%. Особено тежки последици имала кризата за работниците. Крайно недоволна била и дребната и средната буржоазия, плюс някои едри промишленици и търговци. Цените на копринените тъкани бързо паднали, а производството им в Лион е практически прекратено. Безработицата засяга цели отрасли - строителство, металургия, мините, увеличавайки броя на недоволните.
Луи - Филип се надява, че кризата ще премине бързо, тъй като за няколко месеца снабдяването с храни във Франция се нормализира (френското правителство купува храни от чужбина срещу злато), но не отчита, че натрупаното обществено недоволство е с голям заряд на напрежение. След абдикацията му, въпреки авантюрите на Шарл Луи Наполеон Бонапарт, по късно обявил се за император (Наполеон III), икономиката на Франция продължава да се либерализира още повече и процъфтява. Дъщерята на крал Луи-Филип принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска е пра-баба на Негово Величество Симеон II Сакскобургготски.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ |
|
