|
|
|
| 13 Февруари 17, 09:50
/ Автор: Р. Караджов
|
| На днешната дата през 1777 г. за пореден път е арестуван Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад |
|
Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад е издънка на едни от най-старите благородни родове (noblesse de race) във Франция. Маркиз дьо Сад изкарва около 32 г. от живота си в различни затвори (включително 10 г. в Бастилията) и лудници. Младият маркиз получава безупречно за времето си образование, а после учи във военна академия. Въпреки, че баща му го жени, младежът ''успява да си поживее'' така, че скандализира не само съсловието си, но и обръгналият на всичко и все още жив крал Луи XV.
Младата съпруга става съучастница в някои от забавленията на маркиза. Малко преди този арест, бащата на едно от прелъстените от младия благородник момиче се опитва да го застреля, но пистолетът засича. Маркизът е примамен в Париж, арестуван и затворен в замъка Венсен, където се запознава с граф Мирабо, един от по-късните дейци на революцията, но тогава още развейпрах, развратник, преследван за дългове и подвизи подобни на тези на маркиза. Двамата не се харесват особено, но четат един друг творбите си (сходни) писани от скука в затвора. По-късно е преместен в Бастилията, но е изведен само дни преди гневната парижка тълпа да щурмува кралската крепост през 1789 г. Революцията го спасява като жертва на стария режим чак година по-късно, през 1790 г. Съпругата му се е развела с него, но той се запознава с някоя си Мари-Констанс, бивша актриса и самотна майка. До края на живота си двамата не се разделят въпреки развихрилия се отново нов живот на свобода. Маркизът бързо става Гражданинът Сад и приема идеите на крайната левица, което е обяснимо. Крайно левите отричат присъствието на какъв да е бог или висше същество (по-късно един от сблъсъците им с якобинците), смятат брака за отживелица, а свободната любов за обичайно състояние. Фен е на Жан Пол Марат, а на старомоден тип като Робеспиер, гледа с подозрение. Неприязънта е взаимна, а когато след смъртта на Марат якобинците започват разправа с крайно-левите, бившия маркиз е арестуван и го заплашва гилотина. Термидорианския преврат през 1794 г. го спасява и отново излиза от затвора, този път като жертва на якобинската диктатура. Революцията е разорила дьо Сад и той се принуждава да продаде фамилния си замък. Изгряващият Наполеон го изпълва с възхищение, но чувствата ни най-малко не са в взаимни. Опитите му да се срещне с консула са безрезултатни. През 1801 г. Наполеон Бонапарт нарежда неговия арест и е хвърлен в затвор без съд и присъда, а после преместен в лудница. Всички опити да излезе са безуспешни. Забраняват му дори да пише или поставя пиесите си, но вече 70 годишният развратник успява да завърти главата на 14 годишната дъщеря на един от пазачите си и тази връзка е последната неговата такава, докато не умира 4 години по-късно оплакан от вече 18 годишната си приятелка и вярната Мари-Констанс. Синът му изгаря всички неиздадени ръкописи, а семейство дьо Сад въпреки, че съществува и днес носейки титлите си, не обича да се споменава този скандален пра-пра-пра-дядо.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ |
|
