Етанолът - горивото, което расте

Откритие ли е той за науката - какви надежди дава за световното и нашето земеделие?



Етанолът, това е познатият етилов алкохол, който в химията се описва като възпаляемо безцветно химическо съединение, получено чрез ферментация на захарите. В пазарните условия доскоро с него се свързваше производството на най-качествени видове ром. 

Днес той е едно от най-надеждните биогорива. Производството му през 1970 г. се бележи в световната икономическа статистика на горивата с нула и не бе признат още като заместител на конвенционалните нефтени горива. Обаче неговото производство за 2004 г. е вече 30 000 000 литра. Той се смесва с дизел горивата, подобрява техните качества, започна да се използва и като чисто гориво.

Етанолът днес движи 50 процента от колите в Бразилия. Буш само преди няколко месеца постави национална задача през 2025 г. САЩ да намалят чрез него 75 на сто процентната си нефтена зависимост. Още повече че се очаква с подобряване на технологиите за етаноловото производство той да бъде по-евтино гориво от петрола.

В САЩ се прие специален енергиен закон, с който се предвижда да се разширят сегашните етанолови заводи, да бъдат построени нови. Етанолът ще доведе до 6 милиарда долара инвестиция и ще открие 200 000 работни места. Ефектът обаче от него е особено ярко изразен в областта на екологията. Той не увеличава парниковия ефект, разгражда се биологически без серни съединения, не нанася поражения на природата.

Дали това ще бъде бъдещото гориво, все още е трудно да се каже. Но светът е учреден от бързото създаване чрез него на нов пазар, на растящите цени на захарта, които според някои икономически анализатори вървят към изравняването им с цената на златото и дават безспорните доказателства, че етаноловото производство и неговото пазарно търсене ще стабилизира положението на фермерите, ще промени структурата на земеделието в редица страни. Тук естествено решаваща роля за тези промени оказаха две явления в световната икономика: увеличаването на цените на петрола и неблагоприятните климатични, природно-агресивни явления, които се отразиха почти пагубно за производството на захари.

Станаха известни и някои популярни вече за науката данни в изучаването на биогаза, който все повече измества консумацията на нефтените продукти. 1 килограм метан съответства на 1,18 кг мазут. От един килограм биомаса в зависимост от нейния състав и условията на ферментация се получават от 200 до 1200 литра биогаз. Заместването на един тон конвенционален дизел с биодизел спестява 3 тона въглероден двуокис според британската асоциация за биогорива и мазнини. А това намалява емисиите от парниковите газове с 55 на сто. Но най-важното е, че възможностите за производството на биогоривата са възобновяеми и практически неограничени за разлика от петролните продукти.

Докато в САЩ и Южна Америка насоките са да се произвежда биогориво и особено етанол от въглехидратни култури и предимно от царевица и захарна тръстика, то в Европа се тръгна към маслодайните растения и основно към рапицата и слънчогледа.

Този проблем дава вече осезаеми промени и в нашата икономика. Забравената рапица се появи отново на пазарите и се ползва с особено внимание не само от фермерите, но и от индустриалците и особено от транспортните работници. Производството на биогорива при сегашната структура на нашата икономика е все още неуловим процес. Но знае се, че у нас също така се произвежда и влиза в употреба етанол за подобряването дори на биодизела. Има фирми в Североизточна България, където това е всекидневно явление, макар да не е все още пазарно регламентирано и да не са създадени видими условия в бензиностанциите.

И все пак явно е, че у нас няма условия за производството на големи пазарни количества на биомаса. Захарна тръстика у нас не вирее (произвежданата захарна метла, която бе получила популярност в миналото като захарна тръстика), не дава възможност за кристализирането на захарите. Знаят се ограничените ни възможности за икономически изгодното производство на захарно цвекло. Нямаме големи териториални възможности за производство и на други култури, които да осигуряват необходимата биомаса за крупни пазарни нужди. Явно е, че ние ще вървим към производството на различни видове биогорива. Ще се засилва тенденцията чрез тях да задоволяваме все по-пълно своите енергийни, транспортни и битови нужди.

Евросъюзът ще стимулира производството на биологични и екологично по-безопасни горива - етанол и биодизел, с цел намаляване на зависимостта си от вноса на енергийни ресурси. Тази информация разпространи пресслужбата на Еврокомисията във вторник, 7 февруари. ЕС планира да стимулира производството на алтернативни горива чрез значителни данъчни преференции за европейските производители на биодизел и етанол и дотации за фермерите, ангажирани в производството на специални технически селскостопански култури (най-вече захарно цвекло и рапица). Достъп до дотации ще получат и фермерите в бедните страни на Латинска Америка и Африка, които отглеждат земеделски култури за производството на биологични горива в Евросъюза.

Към 2010 г. Брюксел планира да увеличи дела на биологичното гориво на пазара в Общността до 5,75 на сто (0,6 на сто - в момента), но сред експертите вече се говори, че този процент може да бъде по-висок - 7-10 на сто.