Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Каучуковата криза в Шанхай

Каучуковата криза в Шанхай
01.04.18 22:39

Автор: Р. Караджов

Каучуковата криза в Шанхай



Между 1879 г. и 1912 г. каучукът преживява бум, който е важна част от икономическата и социална история на Бразилия и околните страни 

В Амазония води до голямо разширяване на европейската колонизация в района, привличане на нови работници имигранти, генериране на богатство, културни и социални трансформации, плюс опустошаване и пълна промяна на местните общества. Каучук е в употреба в Европа и Северна Америка от 1803 г., първо като ластик за дамски чорапи, а през 1839 г. се подобрява процес, наречен вулканизация, който модифицира каучука, така че да издържа на по-екстремни температури. Но масовото му приложение започва в 70-те години на 19 век. Още в 1855 г. от Амазония са изнесени над 2100 тона каучук, а цифрата се качва до 10 000 тона в 1879 г. Освен бурното развитие на градове, центрове на търговията с каучук, води до местни регионални сблъсъци и малки войни, когато работници от една държава, навлизат да търсят каучук в друга, а частни и държавни армии се бият за каучук в джунглата. Белем и Манаус са най-развитите и процъфтяващи градове в Бразилия по време на каучуковия бум. Това, което първоначално причинило ''Rubber Boom'' е популяризирането на велосипеда, а след 1900 г. ще бъде подчертано от развитието на автомобилната индустрия и разширяване производството на гуми.



Претегляне на каучук

Свързаната с него нужда от работна сила имат значително негативно влияние върху местното население в Бразилия, Перу, Венецуела, Еквадор и Колумбия. Във владенията на един от каучуковите барони, при 50 000 индианци в началото на дейността, оцеляват само 8 000 при една от проверките на властите. Робството и системната жестокости са широко разпространени, а на някои места 90% от индианското население е унищожено. С дейността на Anglo-Peruvian Amazon Rubber Co. (наричана още Peruvian Amazon Company, PAC) със седалище в Икитос (Перу) се занимават във Великобритания, а компанията е закрита от британски съд, като при решението, акционерите не вземат нито пени. Но ако на места има насилие, на друго печеливши са местните или пристигналите работници. Заплатите скачат драстично, а работодателите поемат пътните разноски за пътуванията от хиляди мили до работното място. Мнозина работят в отдалечени краища на джунглата самостоятелно на места, където дори редките надзиратели не може или не искат да стигнат. Работниците правят измами, отклоняват каучук за да го продадат на конкуренцията, на пътуващи по реките независими контрабандисти и търговци, или добавят пясък и пепел за да увеличат теглото на продукцията, която се плаща на тегло. Обичайно е да вземат кредити или заплатите си авансово, а после да изчезнат, да оставят дълговете неплатени и да идат да работят при някой от конкурентите, сменяйки за няколко години, няколко барона (работодатели).



Сортиране на топки суров каучук в Манаус

Голяма част от продукцията се търгува на стоковите борси в Лондон или Ню Йорк, но производителите на гуми и други големи потребители правят и директни покупки от дистрибутори в страните производителки, от които най-голяма е Бразилия, която отговаря десетилетия наред за 90% от световното производство. Износа на продукция се засилва особено силно след кризата от 1887 г., като в следващите години се качва няколко пъти. Въпреки добрите цени, световното производство не се расте с някакъв голям темп почти до 1914 г., когато насажденията в Азия, окончателно започват да изместват Южна Америка. В Азия, англичани и холандци създават голям брой плантации, които бълват продукция с много по-ниска себестойност от бразилския каучук. Първоначалната инвестиция е с 37.68 % по-ниска от тази в Бразилия, а плантациите са с 80% по-продуктивни от региона на Амазония. Инвестицията за подобни начинания се събирала лесно на Лондонската фондова борса или в Шанхай, а заради високите, растящи цени на каучука, инвеститорите са оптимистични. В допълнение към интензивното използване на земя, производствената система най-вече в Малайзия има няколко икономически предимства в сравнение с тази на Бразилия. В Малайзия няма сух и дъждовен сезон, производството е целогодишно, докато този в Амазония, ограничава производството само до 6 месеца през годината. Здравните услуги в Малайзия и грижите за работниците пристигащи главно от Индия, Япония и Китай, водят до по-висока продуктивност, докато голяма част от работната сила в Бразилия е отнасяна всяка година от болести, като малария и жълта треска. В Бразилия подобни здравни услуги, дори при желание от страна на бароните е трудно да се приложат. Голяма част от работната сила е пръсната, работи самостоятелно в гора на огромни площи, а не в плантации. Холандските и Британски колониални власти също следят за условията, докато в Бразилия това зависи само от настроението на местните производители. Едно от главните условия са транспортните разходи. Транспортирането на каучук от Амазонията до океана е бавно, трудно, скъпо начинание, докато каучукът от Азия има много по-ниска транспортна себестойност. 

По ирония на съдбата, новата плантационна система за производство на каучук се оказа еднакво податлива на несигурност и конкуренция, както и тази в Амазония. Въпреки колониализма и известното сътрудничество в каучуковия бизнес, британци и холандци не успяват да се споразумеят за контрол на производството, а цените качили се със 150 % след 1900 г., се сриват след 1910 г., до нивата си от началото на века. Големия срив започва на стоковите борси в Лондон или Ню Йорк, но е засилен от краха на Фондовата Борса в Шанхай



Бразилският щат Пара, в опит още повече да напомпа цените обявява известни ограничения в износа през 1909 г., което води до истински бум на конкуренцията в Азия. Поради високите цени, много компании събират инвеститори и капитали на местния фондов пазар. По-високите цени на каучук през 1909 г. са качили свързаните с него акции, а банките предоставят редица облекчени условия за кредитиране на акции свързани с каучука. Пазарната цена на една акция се е качила над счетоводната стойност (P/B ratio) с над 20, при нормално съотношение по него време от 8-9. Вестниците в Шанхай гърмят за блестящи перспективи пред каучуковия бизнес, за намесата на банки, като The Hongkong and Shanghai Banking Corporation (днес HSBC Holdings plc), Shanghai Commercial Bank, Deutsch-Asiatische Bank (съвместна компания между местни и германски инвеститори и Deutsche Bank), Chartered Bank of India, Australia and China, Crédit Lyonnais, Chartered Bank (днес Standard Chartered PLC), китайски, изцяло местни банки като Bank of Communications Limited, Shanghai Fenghuirong Bank и по-малки и влизането в бордовете на директорите им, на видни социални активисти и общественици. Компаниите от бизнеса плащат тлъсти дивиденти с печалбата си от бразилската глупост. Брокерите в борсовата зала, често са с изпокъсани дрехи в края на сесията от бутането в тълпата. Според тогавашен британски консул, много китайски длъжностни лица участват в спекулациите, като отклоняват пари от железници и държавни служби, за бърза печалба на борсата.

В средата на 1910 г. САЩ приемат закон, който цели намаляване на употребата на каучук в страната. Ефекта е светкавичен. На борсата в Лондон цените падат с 35.48%. Банките сами вложили не малко собствени (или на вложителите си) капитали са едни от потърпевшите. На 21 юли 1910 г., 3 местни, изцяло китайски банки обявяват банкрут, а скоро още 5 затварят. На 27 юли тогавашното китайско правителство обявява държавна помощ за закъсалите местни и чужди банки в Шанхай, което времено закрепя положението. Но търкането между централната власт и местното правителство води до недоразумения, а тази помощ, макар за милиони е капка морето. През октомври фалира още 1 китайска банка, която е последвана от още 6 други в следващите дни. Големите западни банки, силно ограничават кредитирането, което пада с 94% за броени дни. До края на годината фалират още 30 банки, а кризата, като цяло отнася 53% от общо 91 свързани помежду си китайски банки. Чуждите банки също губят, като създадената в Южна Африка, Chartered Bank, едва оцелява. Поради тази криза международните цени на каучука падат с над 50% през следващите месеци. На фондовата борса репутацията на каучуковите фирми е разрушена. Въпреки, че повечето компании продължават своята дейност, акциите падат под номинала си. Правителството реагира възможно най-тъпанарски (също като повечето правителства днес), а като вестниците започват да реват за регулации и обуздаване на лошите спекуланти и банкери. Брокери са осъдени, получават по 80 удара с бамбукова пръчка и затвор, а правителството въвежда законодателство, което облага спекулативните печалби на фондовата борса с повече от 50% данък. Тази мярка ''против кризата'' води до фалит на още 24 банки и свързани с тях брокерски компании в Шанхай. В резултат, приходите на правителството, което без това се клати, падат, а това го принуждава да предприеме още ''мерки'', които пък водят до избухване на още въстания и революция в Китай, която помита не само кабинета и разкъсва държавата (Монголия и други се отделят), а и последната императорска династия.



До 1912 г. цената на каучука е пада с 60%, което води до започване на залеза в Бразилия. До 1921 г. е слязла с 92.86% на стоковата борса в Лондон, в сравнение с върха на бума от £ 1000 през 1910 г. и с 99 % по време на Голямата депресия, през 1932-1933 г. Затова помага покачващото се световно производство, което не спира възхода си до 1930 г., въпреки увеличаващата се драстично употреба на каучук, която се качва между 1910 и 1930 г. със 740%. Но амазонските джунгли са извън играта. Инвеститори от САЩ и Холандия опитват да създадат плантации в Бразилия, в противовес на британски опит за контрол над производство и цени, но този опит за ренесанс на Бразилия е провал. Структурата на разходите в Азия и Бразилия е коренно различна, като не е в полза на бразилските. Железопътните линии прокарани с цената на огромни средства и огромни човешки жертви в Бразилия, също не могат да снижат себестойността на каучука и бразилците се насочват към кафето, вече много по-перспективна за тях култура.  



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0629