Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Валутни курсове при социализма в СССР и на Запад

Валутни курсове при социализма в СССР и на Запад
22.03.18 16:36

Автор: Р. Караджов

Валутни курсове при социализма в СССР и на Запад

image

Любопитно за времето на социализма е курсът на валутите, който въпреки, че официално никога не е съществувал показва значителната разлика в курсовете на черния пазар в бившия Социалистически лагер и в някои западноевропейски банки, където официален курс няма, но е възможно да се обмени валути от социалистическия лагер, но на много по-неизгоден курс, отколкото на рисковия черен пазар в някоя от бившите соц. държави. 

Както съм споменал в Инфлация и стагфлацията в България от 1970 година до днес, курсът на черно, често следва валутния пазар на запад, но в Социалистическия лагер се движи и спрямо своя логика, а не тази на банките в Западна Европа. Със сигурност мога да кажа, че да се сменят левове или рубли в долари, е било напълно невъзможно в банка в САЩ, но макар без официален курс, банки от Германия и Австрия са давали рядко котировка на рубла или лев за долари в средата на 80-те години, но на котировка много, в пъти по-ниска, дори от курса на валутите продавани на поляците на Камчия в 80-те. 

Докато след средата на 80-те години 1 долар се продава на черно за 3 лв. а се продава на поляците за 4-5 лв., банка във Виена, след голямо обсъждане, бавене и мислене, определя курс от 14 лв. за 1 USD или поне толкова бе предложила на мой приятел, който бе избягал по време на една от прословутите ексурзии по Дунав, с намерение да се запише във Френският чуждестранен легион. Всъщност, ако той бе сменил парите си още тук в България на черно, щеше да получи много повече западна валута и нямаше да мизерства така в емигрантския лагер в Австрия, преди да се запъти за Ница, където да се запише в Легиона. 

Единственото изключение на по-ниски валутни курсове са обменните бюра в Западен Берлин, където източногерманската марка може да се разменя почти свободно през 80-те години при курс 5 източни марки, към 1 западна. На черния пазар в Източна Германия обменния курс е по-висок, между 5 до 10 DDR марка за 1 DM.  Какво са правили западните банки и обменни бюра с парите на социализма, при условие, че износа на банкноти от социалистическия лагер е забранено и самите те или не ги приемаха изобщо (в по-голямата си част) или са ги вземали с нежелание? Вероятно са успявали да ги пробутват срещу стока или чрез търговци от Запад, обратно в Социалистическия лагер при някои сделки. Това обяснява и изключително слабия, но все пак съществуващ валутен пазар на рубли на долната графика. Друг вариант е използването на източни пари при някои операции на западни служби в Източния блок.

image

На графиката се вижда курса на рублата спрямо еврото през 70-те и 80-те години в западните банки. В същото време, на черния пазар в СССР един долар например се разменя само за 2 рубли в Ленинград (Санкт Петербург) и Москва, когато улични дилъри се пазарят с чужденци. Вътре между руснаците или навътре в провинциите на СССР, курсът е по-висок, но не много. За западногерманската марка, на черния пазар почти до средата на 80-те години рядко се дава повече от 1 рубла на черно, а пазарът в Ленинград е захранван всяка събота с голямо количество финлански марки, благодарение на фериботната линия, която изсипва голямо количество финландци всеки петък вечер и събота сутрин, които да се напиват в Ленинград, преди да се приберат в неделя. 

Курсът на Еврото спрямо Долара от 1984 г. (преизчислен) е 2.443 за долар и еврото реално не е надвишавало 1 рубла (сравнено с тогавашните курсове) дори в провинцията, но се вижда, че банковия му курс на запад е бил много пъти над тази цена. Въпреки това се вижда, че с разведряването от Никсън насам и увеличаването на търговията между СССР и Запада, курсът на рублата започва да се качва. Това може да се обясни и с инфлацията в САЩ и Европа в края на 70-те и началото на 80-те години, когато например Италианската лира претърпя силна обезценка, както и с покачването на котировките на петрола, с който СССР започва да се намесва все по сериозно на международните пазари. С кризата на социализма обаче, която настъпва значително след средата на 80-те, се вижда, че курсът на рублата, в банките в Западна Европа, не се обезценява значително, въпреки, че в бившия соц. лагер, курсовете на западните валути започват да се качват на черно, не само заради значителното им търсене в Полша, която либерализира донякъде и легализира правото на собственост на валута на своите граждани, независимо по какъв начин тя е придобита. 

През лятото на 1987 г. пазарния курс на черно е около 6 източни за 1 западна марка в Източен Берлин и все още 2 рубли за 1 долар в Ленинград и Москва. Официалният, държавен курс за туристите в СССР по него време е 1.70 рубли за 1 долар. Не само, при напускане на туристите, те е можело да върнат обратно част от рублите, които не са изхарчили и да вземат срещу тях малко под 1.70 за 1 долар, със сравнително малка комисионна за съветската държава. 

Въпреки приетото днес мнение, туристите са свободни в 80-те години да щъкат из определен периметър (40 км в радиус) в СССР доста свободно, да влизат и излизат от хотела си когато поискат и по което време на денонощието пожелаят и за голямо тяхно учудване, екскурзоводките им често не са твърди марксисти и дори не са членове на комунистическата партия. Някои са непрекъснато изненадвани от пълната липса на революционна ревност навсякъде въпреки огромните плакати на червен фон, запазена марка на социализма. Доста близкия обаче курс на валутата между държавния курс за тях и този на черно, често ги карат да не сменят пари през съветските, доста рискови улични дилъри. Не така стоят нещата в страни обаче като България, Румъния или Полша, където курсът на черно е доста по-изгоден, но твърде далеч от банковите курсове във Виена, поне за лева и леята.

За какво използват руснаците чужда валута? За същото което и българите, да си купуват най-вее дънки, за редките и не винаги възможни екскурзии на запад (има ограничение за валутата, която те може да сменят преди да идат) или за други покупки (от деликатеси и редки храни до цветни телевизори Toshiba и Panasonic) в подобните на българския ''Кореком'', магазини ''Берёзка'' в СССР. Те са открити през 1964 г. и в тях обикновено се продават стоки, които не са налични в магазините за плебоса в социализма. 

''Берёзка'' им се казва само в Руската република. В Украйна, Казахстан и т. н.  те са под други имена, но функцията им е същата. В Далечния изток например се наричат ''Албатрос'' и например този във Владивосток продава стоки предимно на съветските моряци които се връщат от плаване. Тия магазини са нещо, като насленици на магазините ''Торгсин'' съществували в СССР между 1931 г. и 1936 г., но с условие, че тогава са били отворени без значение на произхода на валутата, а тези от късния социализъм бяха като ''Кореком'', човек трябва да представи документ (ако е местен) за произхода на капиталистическата си валута. Това обаче и в СССР се избягва по същия начин, както в нашия ''Кореком''. От една страна служителите може да си затворят очите, а от друга, срещу комисионна, уговорена пред магазина, някой чужденец купува нужното ти с валута, като така се избягва срещата с органите на милицията, които не само ще ти конфискуват авоарите на капитализма, ами и може да си имаш неприятности със закона. Съгласно член 88 от Наказателния кодекс на СССР за незаконни операции с чуждестранна валута (или ваучери за валута) човек може да бъде осъден и на смъртно наказание. 

Законът е в сила от 1960 г., но е приложен с най-тежката си мярка, смърт само на трима души, които вече са били задържани преди влизането му в сила, след като някой в САЩ казал на тогавашния съветски лидер Никита Хрушчов, че ''Валутния пазар съществува в СССР и е доста добре организиран''. Трима младежи, които вярват, че извършват престъпление, което предвижда до 3 години затвор, са екзекутирани. Въпреки, че това е единственият известен случай на смъртно наказание, търговците на валута на черно са от малкото, които контактувайки си с чужденци рискуват да бъдат пратени в затвора или в лагер.

Курсът на черно обаче започва да се променя значително в СССР още от есента на 1987 г. През 1988 г. курсът на черно се променя последователно на 5, 10 и 25 рубли за 1 долар, като така почти се изравняват курса на западните валути в банките в Западна Европа и този на черния пазар. Впрочем тъй като имуществото в куфарите на пристигащите в СССР чужденци се описва понякога (не винаги) и се проверява дали на прибиране някои от тях не са продавали нещо незаконно в СССР, някои от туристите с труд нахлузват по 2-3 чифта джинси, които продават за рубли, но по черния курс на руснаците, а после изгуляват парите. Дребни хитрини по-скоро да се надхитри системата, отколкото да се реализира някаква голяма печалба. 

На 08 януари 1989 г., като част от широка търговска реформа, която влиза в сила през април, Внешэкономбанк СССР - ВЭБ (бившата и създадена през 1925 г. Внешторгбанк СССР) проведе първите търгове в чуждестранна валута за съветски компании, които печелят пари в чужбина или се нуждаят от валута за закупуване на чуждестранно оборудване и материали. На черният пазар тогава рублата струва само 20-30 цента за долар. Това е краят на съветската система, макар за гражданите да е разрешено придобиването на валута през юни 1990 г. независимо от източника, а курсът на чуждите валути започва да се публикува ежедневно във в-к ''Комерсант''.

image

По него време, малко преди обявяване на ''свободния пазар'' по оценка на някои банкови експерти от Запада се смята, че незаконните (според законодателството на СССР) западноевропейски и американски валути
държани от граждани на СССР ''под дюшека'' се равняват на около 350 - 400 милиона долара (386.66 - 441.90 млрд. днес). Според същите тези оценки и според статистиката на самото съветско правителство в руската мафия има около 25 милиарда рубли, което ако приемем курс от 25 рубли за долар, означава, че в мафията е имало около 1 млиард долара. 

Този милиард изсипван преди това сравнително предпазливо на черния пазар или чрез корумпирани държавни служители в някои от държавните предприятия с достъп до валута, изведнъж се изсипва на освободения вече пазар предизвиквайки още по-силна обезценка на рублата, в опита на мафията (успешен) да извърши своята експанзия на Запад или да купи съветски държавни предприятия при приватизацията извършена малко по-късно от Елцин. 

Руската мафия е от малкото, които оказват някаква съпротива против либерализирането на курса на рублата под контрол на държавата. Защото ако този пазар е в сянка, по думите на двама тогавашни икономисти "Ако тези търговци в сянка останат там и управляват сенчест пазар, това е пазар който те ще управляват, диктувайки условията на всеки''. Това обаче не се случва. Правителството на СССР все още има достатъчно власт да се ядоса, че в резултат на това чуждестранната валута, се натрупва в джоба на сенчести типове, а не в неговите банкови сметки. Между юни 1990 г. и края на годината, курсът се качва от 32.35 рубли за 1 долар на 169.20 рубли. 



Курсът на черно обаче е отново по-нисък, което може да се види на тази графика. Причината? Все пак за тия които имат долари се очаква да докажат поне теоретично откъде са ги придобили, тъй като незаконните операции с валута все още се преследват от закона.

Духът от бутилката обаче е пуснат. Първата руска борса е регистрирана през май 1990 г. и е наречена Московска Стокова Борса, на 21 ноември 1990 г. стартира и Московската Централна Фондова Борса, втората в списъка. Само няколко месеца по-късно на нея се търгуват и държавни облигации на СССР, а до средата на 1991 г. в Русия са регистрирани 182 стокови и фондови борси. Новите руски борси търгуват с дървен материал, стомана, захар, хартия, горива, строителни материали, автомобили, компютри и дори хляб. Валутите са част от търгуваните стоки, поне в някои от борсите. 

Много скоро борсите стават над... 1000 (!), а след 26 декември 1991 г., когато СССР официално се разпада поемат част от сделките между бившите републики използвайки всякакви документи и гаранции, зад изпълнение на сделките между държавни компании, заводи, държавни и частни кооперативи и частни вече фирми. Тази роля на посредничество в дивия нерегулиран капитализъм на първите 1-2 г. на пост социалистическата ера в СССР, предпазва може би от окончателно рухване икономиките на Русия и други републики. През 1990 г. е приета Резолюцията за дейността по обмяна на стоки с ред на регистрацията на борсите и техните функции, но отличителна черта на новия закон е неговия лаконизъм. Малко по-късно през декември 1991 г. е приет и закон регулиращ все още така лаконично и фондовия пазар. Руската рубла прави дебюта си през декември 1991 г. успоредно със съветската рубла, която бе в обръщение до 1993 г.

  

ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0737