|
|
Историята на една ''безумна'' инвестиция
17.12.16 23:43
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Историята на една ''безумна'' инвестиция
Откриването на канала е една от причините за тежката икономическа криза поразила Англия и останалия свят
На 26 юли 1956 г. египетският президент Насър обявява национализацията на Суецкия канал
Проследявайки акциите на компанията забелязвам, че в историята на канала има неточни факти относно контрола над канала. Реалният мажоритарен собственик са френските частни акционери, а не британското правителство. Акциите са разпределени на 2 при даването на 99 годишната концесия на компанията в 1856 г. Половината държат тогавашните египетски власти, а останалата половина е на френските акционери.
Половината капитал за строителството е набран в 1858 г. при цена на акция от 500 франка, като в чужбина, извън Франция никой не проявява интерес да вложи пари в компанията, въпреки, че подписки има от Лондон до Петербург. Напротив, англичаните по-скоро от спортен интерес саботират през цялото време строителството, а британските инвеститори се отнасят с насмешка към проекта. В 1863 г. акциите са паднали 40 франка на борсата, заради качващите се извънпланови разходи, но дори тогава инвеститорите извън Франция не проявяват интерес. Каналът е открит в 1869 г., но носи загуби първите 2 години защото има довършителна работа по него до 1871 г. В 1875 г. Исмаил паша, хедив на Египет и Судан, поради големите външни дългове натрупани най-вече в безсмислена война с Етиопия, обявява египетския дял, 177 000 акции на компанията (вече 44% от дружеството) за продан с цена от 100 000 000 франка.
Този път, докато френските акционери и френската държава която проявява интерес, се колебаят и се опитват да се пазарят за цената, британският премиер Дизраели решава да действа. За офертата той е научил на вечеря в лондонския дом на Лайенъл Ротшилд който все още гледа с насмешка на канала и решава да действа, пускайки телеграма на Исмаил паша, че е съгласен с офертата, страхувайки се, че ако други научат ще се включат и ще качат още повече цената. Проблема е, че правителството няма пари, парламентът е във ваканция, а всяка банка щяла да започне преговори, при които да се загуби време или да изтече информация. На спешно заседание на кабинета било решено да купят акциите и изпратили куриер до Ротшилд има ли вариант той да им отпусне исканите 100 милиона франка, които се равнявали на 4 милиона паунда. Ротшилд им отговаря лаконично ''Имате ги'' и сделката е сключена. Опозицията в Лондон, в лицето на Гладстон вдигнала вой до небесата, че без знание на парламента се сключват сделки от името на държавата, но вече била поставена пред свършен факт. Въпреки високата цена на акциите, при сключване на сделката англичаните не остават излъгани от преценката на Дизраели. Следващите години дружеството започва да изплаща щедри дивиденти, които достигат и 26%, а цената на акциите се качват до 3 500 - 4 000 франка. В продължение на десетилетия компанията ползва благата на канала и въпреки, че англичаните имат миноритарен дял, а управлението е основно в ръцете на френските частни акционери и централата в Париж, печалбите им са значителни. Най щастливи обаче вероятно са били наследниците на онези инвеститори, купили си акции от по 40 франка на дъното на пазара в 1863 г. Когато Насър обявява национализацията на канала, за да използва таксите от него за строежа на Асуанския язовир, концесията на канала е била реално изтекла. Суецка криза (войната за канала) е по-скоро безсмислен акт (освен за Израел, който иска да извоюва правото израелски кораби да могат да минават по канала), защото след приключването на кризата, акционерите са били обезщетени от египетското правителство. Днес приходите на канала въпреки високите такси са около $ 5 млрд. годишно. На картината - откриването на канала на 17 ноември 1869 г. от Френската Императрица Евгения, придружена от Австрийският император и Исмаил паша.В деня на откриването на канала станал нов скандал, след като се разбрало, че вместо яхтата на императрицата, британски военен съд е минал през нощта, тайно и без светлини, пръв по Суецкия канал, ставайки първия кораб преминал между Средиземно и Червено море.
Уелският принц присъстващ с останалите особи на откриването, само вдигнал безпомощно рамене ''Аз не знаех и нахалникът ще си получи заслуженото''. Капитанът бил порицан публично от Британското Адмиралтейство, но неофициално получил щедри потупвания по рамото и издигане в ранг. Откриването на канала е една от причините за тежката икономическа криза поразила Англия и останалия свят в 1873 г. Изведнъж се оказало, че британските складове из Африка по пътя на корабите стават безсмислени, а голяма част от търговския флот под ветрила е остарял и непригоден да се конкурира с параходите минаващи през канала.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
|
|
