|
|
Малката любовница на Луи XV
21.10.16 23:03
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Малката любовница на Луи XV
Луизон произхожда от семейство на крадци, изнудвачи и проститутки
Внукът на Краля Слънце, въпреки, че живеел сред придворни дами и благороднички, си падал по жени от простолюдието
Двете най-известни метреси - Мадам Дьо Помпадур и графиня Дю Бари произхождат от простолюдието, но и по-малко известните любовници също има произход както ще видим дори от низините на обществото. Мари-Луиз О'Мърфи, наречена от краля и придворните Луизон, е родена на днешната дата през 1737 г. в разхайтено семейство с ирландски корени. Бащата на бъдещата кралска метреса лежи 7 месеца в Бастилията за шпионаж и изнудване, след като открадва писма на своя работодател, които заплашва да предаде на вестниците в Англия, а майката е затвора за проституция и кражби. От 12-те деца на тази двойка, оцеляват 7 между които и малката Мари-Луиз. Сестрите на бъдещата кралска метреса също се занимават с проституция (едната от тях е и актриса) като майка си. Почти цялата фамилия има досиета в полицията и е обект на наблюдение.
Смята се, че малката Мари-Луиз е открита от Джакомо Казанова, който една вечер на гости на нейната сестра актриса, съзира малкото, 13 годишно, по думите му мръсно, зле облечено и с окъсани дрехи момиче. Тя обаче е красива и ценителят поръчва на художника Франсоа Буше портрет на Мари-Луиз за който заплаща 6 екю или поне така се хвали. Моделът се харесва на художника, който създава не една, а 2 картини и няколко рисунки и скици на момичето. Въпреки, че позата е еднаква, в двете картини има малки разлики в детайлите и самото лице и тяло на момичето, което може да ни покаже, че тя е позирала за всяка от картините отделно.
Братът на Мадам Дьо Помпадур вижда портрета и споделя за него пред краля. Кралят живо се заинтригува, но иска да види и модела които е позирал на Франсоа Буше. Тук историята е малко мътна, защото Буше е един от фаворизираните от Мадам Дьо Помпадур художници и въобще не е ясно дали избора на момичето, картината и последващите случайни или не събития, не са план на официалната кралска метреса и хората около нея. Преди да се срещнат за пръв път, вече 14 годишната мърла е изкъпана, вчесана, парфюмирана, облечена от най-добрият дамски шивачи, а близък до краля камериер се погрижва да провери дали е още девица, вероятно не лично, а чрез доверени лица от другия пол. О'Мърфисе оказва такава. Кралят е пленен от нея, но за разлика от официалните метреси, Мари-Луиз не получава апартамент в двореца, а е настанена в къща извън двора. Семейството на новата кралска приятелка е настанено в хубава къща в Париж. Връзката не се оказва еднодневка като други прищевки. След като едва не умира при спонтанен аборт, на 17 годишна възраст Мари-Луиз О`Мърфи ражда дъщеря. Луи XV не признава детето, но се погрижва за неговите образование и доходи, а по-късно официално дава на дъщеря си статут на благородничка, което позволява да се омъжи за благородник. След няколко години, Мари-Луиз О'Мърфи правил грешката, че се опитва да замени официалната любовница, дългогодишния кралски фаворит, мадам дьо Помпадур, благодарение на чиито брат въобще се е запознала с Луи XV. Този необмислен ход бързо се превръща в провал и една сутрин в 4 часа тя научава лично от Луи XV, че трябва да напусне хубавия си дом и да се омъжи. Великодушната Помпадур обаче поема грижата да омъжи младата си съперничка подходящо и след като кралят отпуска 200 000 ливри като зестра, изпратени на младоженката чрез трети лица, Луизон е омъжена за Жак дьо Бофранше - млад, красив офицер, член на провинциалната аристокрация, но човек който дотогава е нямал късмет. Сватбата е платена с 1000 ливри подарени от благодетели, а младото семейство получава още 50 000 ливри. Младежите живеят щастливо, но 2 години по-късно съпругът на Мари-Луиз, който явно наистина няма късмет, е убит в битка по време на Седемгодишната война. Синът роден от този първи брак, става по-късно генерал в армията на Републиката, Директорията и Империята. Следващия съпруг на Мари-Луиз О'Мърфи е богат благородник, занимаващ се с финанси. Двамата се разбират добре и благодарение на съпруга си Луизон успява да мултиплицира богатството. Когато той умира тя има връзка с един от близките на Некер финансисти, по-късно политик и финансов министър на страната в началото на революцията, един от смъртните врагове на Жан Пол Марат и близък с конституционалистите и част от жирондистите, но без да споделя милитаризма и идеята за износ на революция на последните. Антоан Валдес е убит по време на септемврийските кланета в 1792 г.
Луизон е хвърлена в затвора, но избягва гилотината поради пълната липса на каква да е вина и след 5 месеца е освободена. Луизон продава всичките си имоти в провинцията и се нанася окончателно в Париж. През 1795 г. вече 58 годишна се омъжва за 28 години по млад от нея депутат от Конвента, но след 3 г. се развежда. Остатъка от живота си и последващите превратности във Франция, застаряващата бивша кралска метреса преживява мирно и умира в дома на дъщеря си на 77 годишна възраст. Малко преди да почине, по време на Реставрацията, на О'Мърфи е отпусната допълнителна, неголяма издръжка от Цивилната листа.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
|
|
