Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Жан Пол Марат

Жан Пол Марат
13.07.16 16:38

Автор: Р. Каражов
Жан Пол Марат

Ваната в която е убит става обект на няколко продажби след неговата смърт и днес може да се види в музея на восъчните фигури в Париж




На днешната дата през 1793 г. е убит във ваната си, роденият в Швейцария - Жан Пол Марат, лекар и журналисти, но най-известен като един от водачите и теоретиците на Френската революция

Марат бил способен или поне убедителен лекар, защото след преместването си в Париж бързо става популярен и скоро е назначен за личен лекар на граф Д'Артоа, по-малкия брат на Луи XVI. Заплатата на Марат е висока, около 2000 франка плюс надбавките и парите от частната му практика. Марат е лекар както на аристокрацията във Версай, така на парижките бедняци от които често не взема пари за визита. Същевременно се занимава и с научни изследвания, които обаче са отхвърлени от Академията на науките.

През 1786 г. подава оставка от двореца, но остава частната му практика в Париж. С избухване на революцията макар да не влиза в Генералните щати и Учредителното събрание е деен участник чрез вестника си L'Ami дю peuple, а негов банкер е Жак Лафит. Въпреки грубия език с който напада почти всички, от старата аристокрация до революционерите които не му се струват достатъчно крайни, като граф дьо Мирабо и Маркиз дьо Лафайет, L'Ami дю peuple има такъв успех, че оказва влияние на следващите политически събития в Париж и е толкова продаван, че е фалшифициран многократно, което принуждава Марат да търси съдействие от полицията, за да спре фалшивите издания. Заради острия език на вестника няколко пъти на Марат се налага да се крие поради опасност от арести. 

Марат се сближава с Дантон, а чрез него малко по-късно с Робеспиер. И двамата обаче се дистанцират от него, а той никога не става член на нито един от политическите клубове, макар да минава за близък с левите якобинци. Призивите на безпощадна разправа с враговете на революцията в L'Ami дю peuple му спечелват популярност сред парижките санкюлоти. Марат е от вдъхновителите на щурма на двореца Тюйлери, където са избити цялата прислуга и швейцарските гвардейци, а Луи XVI заедно със семейството си е задържан под стража. Той е непрестанен вдъхновител за свалянето на монархията и на септемврийските кланета през същата година, когато разярена тълпа избива почти всички задържани в парижките затвори. Тогава в затвора е убита и принцеса Дьо Ламбал придворна дама и фаворитка на кралицата Мария Антоанета. Принцесата е изнасилена, тялото и осакатено, убита е, главата и занесена в близко кафене където посетителите са карани да пият в чест на нейната екзекуция, а после забита на копие е отнесена пред прозореца на кралицата.



''Смъртта на Марат'' от Жак Луи Давид, 1793 г. 


Същия месец Марат е избран и за член на Конвента и гласува за смъртната присъда на краля. В началото на 1793 г. малко след екзекуцията на Луи XVI обвиненията срещу Марат стават все повече и през април е арестуван по обвинение, че подклажда убийства и насилие и призовава за затваряне на Конвента. Пред Трибунала Марат се защитава яростно, а тълпата пред съда двусмислено говори какво би се случило ако не бъде оправдан. След оправдаването му парижките санкюлоти го носят на раменете си. Само дни по-късно фракцията на Жирондистите които са малко по-дясното отцепило се 2 години по-рано крило на якобинците, е арестувана и пратена на гилотината. Кланетата в Париж предизвикват силно възмущение в провинцията където млада аристократка на име Шарлот Корде слуша оцелели представители на жирондистите да разказват за събитията в столицата. В нея назрява идеята да убие Марат когото смята за главен виновник. Тъй като плановете на момичето да го убие пред Конвента са трудно осъществими, тя решава, да действа в дома на самия Марат. Корде е допусната от съпругата на Марат и нейната сестра, защото обяснява, че носи списък с предатели от провинцията. Докато Марат който е във ваната чете списъка, тя вади нож скрит в дрехите и с един удар в гърдите го убива. Остава спокойна докато я арестуват, а на краткия процес и докато я водят към гилотината показва удивително спокойствие и смелост. След нейното обезглавяване един дърводелец на име Легро нает да прави ремонт на гилотината, вдига главата на Шарлот и от коша и удря шамар. Палачът Самсон е възмутен, а Легро арестуван и пратен за 3 месеца в затвора за непристойно поведение.
Въпреки, че Марат никога не е бил член на изпълнителна власт, нито е притежавал законна такава, е погребан грандиозно като огромна тълпа се стича на погребението на което присъства и целия Конвент. Самото погребение е организирано по сценарий и костюми от художника Жак-Луи Давид и на държавни разноски. Робеспиер вероятно е отдъхнал донякъде облекчено след смъртта на Марат. Малко по-късно той се разправя както с дясната фракция на партията си водена от Дантон, така и с лявата на еберистите водени от Жак-Рене Ебер. Марат със своята смърт може би е ускорил развоя или е щял да стане година по-късно сам на свой ред жертва на режима на Робеспиер, който гледал със съмнения и подозрения на прекалено радикалните искания на лекаря от Женева. Две години по-късно вече по време на Директорията, много от бюстовете и паметните плочи в чест на Жан Пол Марат са свалени от държавните и общински учреждения.
 



ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ФИНАНСОВИ И СТОКОВИ ПАЗАРИ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1201