Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Не очаквайте реформи

Не очаквайте реформи
07.06.16 19:55

Автор: Росен Миленов, бивш служителят на ДАНС, ГД БОП, Национална полиция и Гранична полиция. Експерт по икономическа престъпност, сега е консултант по фирмено разузнаване и защита от некоректни пазарни практики, за Glasove.com
Не очаквайте реформи

Управляващият елит е гръбнакът на престъпността




Истинска реформа в МВР не очаквайте


Докато престъпността се шири по високите етажи на властта, няма как надолу тя да бъде пресечена, защото това е организирана престъпност от мафиотски тип, която освен финансово изражение в милиарди левове ощетяване на фиска има и други негативни последици – задушаване на икономиката, генериране на безработица и маргинализиране на групи, които осъществяват битовата престъпност, както и разрушаване на духовните устои на цялото общество.

В продължение на целия преход се правят реформи в МВР и в резултат на това престъпността се разраства, служителите се демотивират, а доверието на обществото към институцията се срива. За хората полицейските служби са корумпирани, поръчкови и неефективни и това е горчивата истина. Важният въпрос е кой генерира горепосочените порочни практики в МВР – изпълнителският състав или ръководният, назначен от управляващия елит, за да прикрива разграбването на държавата от тях. Структурата на МВР е строго йерархична и всичко, което се случва там – борба с престъпността, кадруване, финансово и техническо обезпечаване, е в ръцете на ръководството. Онова същото, което се избира на принципа ''наш човек'', послушен, изпълняващ поръчки, дискретен, който няма да наруши омертата, като нямат никакво значение обстоятелствата – ценз, професионализъм и морал. Тези ръководства през годините водеха политика в МВР, изпълнена с поръчки, корупция, шуробаджанащина, стъкмистика, защото това искаше управляващият елит – слаби служби и общество, поддържано в страх, зависимости и мизерия.

Ще илюстрирам гореизброените пороци с няколко показателни примера от работата на различните категории полицейски служители – оперативните работници, разследващите полицаи и униформените полицаи, които всички виждаме на улицата да осъществяват охрана на обществения ред. Оперативен работник разследва престъпна схема за ощетяване на хазната ежемесечно в размер на 10–15 млн. лв. – говорим за акциз, ДДС и обществени поръчки от общинската администрация, като тук не влизат енергетика и големите инфраструктурни проекти. При тях е налице т.нар. бутикова корупция – тя е само за отбрани хора от ''нашия елит'', които една 20–50-милионна комисионна я имат за добър ден. В схемата участват политик, олигарх, шефове на полиция, митница, кметове, общински съветници и други контролни органи, тук са безделниците с бицепсите и мощните коли, които може да ги видите всяка вечер по ориенталските нощни клубове да разпускат след свършената черна работа на политиците и да оставят сметки от по 500–600 лева и нагоре, което представлява месечният доход на около 60% от населението.

Служителят не започва разследването по своя инициатива – тя е ограничена – ръководството решава кой ще се разследва в зависимост от това на коя групировка служи и каква поръчка му е сведена. Служителят, натоварен с оперативната разработка, често е съвестен професионалист, надъхан да си върши работата, и иска да постигне законовата цел – да се съберат доказателства и нарушителят да понесе предвидената в закона отговорност. Ако в хода на разследването не изтече информация към разследваните лица от негови колеги, работещи за другата групировка, незаконната дейност се разкрива и нещата по предвидения законов ред отиват в прокуратурата. Там всичко е въпрос на време да се ''оправи'' по схемата откъде кой колко ще натисне и колко ще се даде.

В края служителят вижда, че неговият труд, положен в продължение на няколко месеца, е бил смачкан за секунди и е отишъл в кофата – естествено, платено е за това, някакви си там 10 млн. лева, при изкарани от престъпната схема 100 млн. лв. за година, а следва и най-лошото в професионално отношение за служителя – трябва да му се отмъщава. От разработката са останали само компроматите – светнали са като елха връзките между политици, псевдобизнесмени, криминални герои от подземния свят и други знайни и незнайни воини. Тези компромати ще останат по касите на шефовете и после ще се ползват, ако някой реши да наруши омертата. След време се сменя властта, съответно и ръководството на съответната полицейска служба.



Росен Миленов, бивш служителят на ДАНС, ГД БОП, Национална полиция и Гранична полиция

Новото ръководство вече служи на групировката, която е била разследвана, защото същата е платила предизборната кампания на спечелилата политическата партия. Оттук за оперативния, водил разследването, започват натиск, преместване, тормоз, този служител е смачкан, демотивиран. Неговият труд е принизен, други на негов гръб изкарват милиони, незаконно, непочтено. А той е видял милионите, които се въртят с лекота, видял е гуляя (скъпи коли, лъскави жени, екзотични екскурзии, топли ловни хижи и все приятни занимания) на всички тези бандити – едни облечени с власт, други с дебели банкови сметки. Знае и собственото си социално положение с хиляда и няколко лева на месец, подкрепа няма от никого – началник, общество, семейство, всичките искат пари, така е в днешния ден – материалното е в основата на всичко. Той вече има два варианта – или да работи поръчково и корумпирано, или да не върши нищо, а само да имитира дейност чрез стъкмистика и да чака 20-те заплати и пенсия. Взел е пример от ръководството и от политиците какво поведение да следва.

Униформеният патрулен полицай санкционира на улицата лице, което държи питейни заведения, заложни къщи и др. търговски обекти в района, обслужван от съответното полицейско управление. Служителят е извикан от началника и му е заявено в прав текст, че това е ''спонсор'' на районното, сътрудничи и затова трябва да имаме по-специално отношение към него. Впоследствие служителят установява, че актът е смачкан от висшестоящите началници. При следващата си среща с нарушителя на улицата имаме подигравателно отношение към служителя от него, а и още по-лошо – заплахи под различни форми. Същият този нарушител ще изпрати неговите ''пчелички'' наркоманчета, които покриват цялата палитра от престъпления в района и се отчитат на него. Те ще откраднат гумите на личния автомобил на служителя, ще разбият жилището му и т.н.

Какво му остава на този служител с тези 800 лв. на месец, изправен пред една грамада от ресурси, работещи срещу това той съвестно да си изпълнява задълженията? Нищо, освен да стане част от статуквото като всички нас – кой активен, кой пасивен. Той ще спира коли и ще взима рушвети, ще се обвързва с кварталните престъпници и ще им съдейства, защото началниците му и политиците така правят, обществото го заклеймява, че той е корумпиран, но същото това общество, когато се провини, търси всевъзможни начини да се ''оправи'' по втория начин, разбира се, но тогава щом нас ни засяга – всичко е позволено.

Обществото иска сигурност, но не оказва нужното съдействие на органите при разследването на различните правонарушения. Нужни са свидетели, но гражданите са онемели и оглушели. На никого не му се занимава с това – да съдейства, а дежурното оправдание пред заспалата ни съвест е формулирано просто – да не ме разкарват по съдилищата. Така е по-лесно за всички нас – служители, граждани, честни бизнесмени, да сме пасивни, да влизаме в неформални групи и зависимости, да се примирим, да сведем глава пред статуковото и да не рискуваме да изгубим това, което имаме, ще чакаме друг да извоюва справедливостта, правата и възможностите за развитие, а най-вече някой ''месия''.

Сега да видим ролята в политическия живот на страната на нашите герои престъпници – псевдобизнесмена с далаверата от 100 млн. и кварталния тарикат със заложните къщи, лихварството и т.н. Първият ще излее 20–30 млн. лева в предизборната кампания на политика и партията, като една част от тях ще отидат при медиите, за да може тяхното магаре всеки ден да присъства на екрана, а други ще отидат за купуване на гласове – кварталният тарикат ще „насочи“ зависимите от него чрез заеми социално слаби лица, а чрез заплахи за саморазправа – зависимите от различни психотропни вещества, които срещу жълти стотинки ще гласуват за правилния човек, който ще определя бъдещето на страната.Ще се купуват цели избирателни комисии, особено в икономически изостаналите региони, защото техните членове от различните партии не вярват на никого и в нищо, истината за тях е какво и колко ще получат на момента, всичко друго е измама. Така се прави контролиран вот. После всички тези организатори на избори, представляващи организирана престъпна група, ще стрижат „стадото“ или поне това, което е останало от него.

Всичко гореописано води до сегашното състояние на правозащитните органи, при което служителите нямат средства, авторитет, подкрепа и съответно са демотивирани и страхливи да изпълняват професионалните си задължения, за да не си навличат неприятности. А началниците нехаят за състоянието на престъпността, тъй като се ръководят от принципа ''да служи на групировката'' – силова, икономическа, политическа. Днес вече има и неформални списъци в министерството относно това кой ръководител на ''кой'' служи.

Защо не се случва реформата, която да пресече уродливата действителност в службит,е описана по-горе и ширещата се престъпност, се питаме всички. Отговорът е прост – липса на реална политическа воля. От позицията на бивш дългогодишен служител на МВР и ДАНС категорично заявявам, че в правозащитните органи е налична всеобхватна информация за престъпността. В полицейските управления са известни лицата от обслужвания им район, които разпространяват наркотиците, къде и как се случва това, тези, при които отиват крадените вещи от домовите кражби, автонабези и всяка друга битова престъпност, къде се извършват продажби на цигари и алкохол без бандерол, автокрадците и автоморгите с крадени части. В ГДБОП и ДАНС са известни фирмите, които източват под всякаква форма енергийния сектор, за коя политико-олигархична група работят и какви суми се формират, фирмите, които печелят обществени поръчки за национални инфраструктурни проекти (пътища от републиканската инфраструктура), така и за общински (водни огледала, общински пътища, стадиони, градинки, екопътеки и т.н.), размерът на комисионите, които се дават, на кого и как, организаторите на контрабандните канали за горива, цигари, наркотици, механизмите на източване на здравната и осигурителна система, корумпираните ръководни служители от различните държавни контролни органи, механизмите на въздействие върху правосъдната система и представителите на различните групи от управляващия елит там, които организират покриването на престъпните им деяния.

Да, всичко е известно на правозащитните органи, но се питате защо няма предприети действия за пресичане на престъпленията, задържане на извършителите и въобще налагане на ред и законност в страната. Справянето с престъпността означава да се прекърши нейният гръбнак, който всъщност е управляващият елит, затова не може да очакваме от него да прояви реална воля за реформа. Необходими са прости, конкретни мерки за ефективност при работата на МВР – за организираната престъпност – да се махне политическият „чадър“, за битовата престъпност – няколкото града в страната, обособили се като мегаполиси, да се обезпечат изцяло с видеонаблюдение и работещи координационни центрове, а в малките населени места, особено тези с концентрация на маргинализирани групи, да се увеличи полицейското присъствие, като се прехвърли щатът на ''чантаджиите'' в структурните звена на ''Патрулно-постова дейност'' и ''Териториална полиция''.

Защото, докато тези групи не се интегрират в обществото, други мерки от страна на МВР са неприложими. Интеграцията е задължение на управляващите, които чрез ресорните министерства – икономическо, социално и местните власти, трябва да реализират съответните мерки. По отношение на финансовото обезпечаване на ведомството средства има достатъчно, ако политиците и ръководните органи не водят политика на грабеж. 


 

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1184