Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / От крадец до общественик, политик и обратно към дъното

От крадец до общественик, политик и обратно към дъното
24.03.16 15:52

Автор: Р. Караджов
От крадец до общественик, политик и обратно към дъното

Жак-Рене Ебер е френски политик и журналист от времето на Френската революция и представител на крайно лявото крило на якобинците

Въпреки, че се явява като защитник на най-бедните, произходът му въобще не е беден. Той е син на богат златар, бивш мирови съдия и член на градския съвет. Майка му пък е от благороден произход

Завършва право в Колежа на родния си град Алансон и работи като чиновник. За да отмъсти на някакъв с когото се скарали, фалшифицира документи и после пише клевети. Измамата обаче е разкрита и той е осъден на такова обезщетение, че е невъзможно да го плати и бяга от града. Започва работа в театър в Париж където между другото пише и пиеси, но явно не бил особено даровит драматург, защото нито една пиеса не била играна пред публика. Изгонен е от театъра за кражба и се спасява при свой познат лекар който го приютява. След няколко седмици обаче той обира своя благодетел и бяга.

Когато избухва революцията той вече е успял да издаде няколко книжки, но без особено голям успех. В началото строи настрани, после ориентирайки се успява да се присламчи. Революцията му дава шанс да се изяви като общественик. Първо е изявен монархист и фен на конституционната монархия, но бързо сменя убежденията си след като монархическите кръгове и кралят не го приемат на сериозно. През 1790 г. започва да издава радикалния вестник Le Père Duchesne, в който публикува статии, пропагандиращи леви идеи за свобода, равенство и братство и сипе злостни клевети и откровени лъжи за краля и най-вече за кралицата Мария Антоанета, която обвинява във всичко, включително и в кръвосмешение със собствения и син, който тогава е на няколко годинки. Злостният му език и написаните простовато и разбираемо статии пълни с обиди и псувни спечелва симпатиите на тълпата, която без това по него време има нужда да мрази някого в отчаянието си. А положението във Франция е отчайващо. Икономическата криза се задълбочава. През декември 1792 г. приходите от асигнации са 39 милиона, а само военните разходи са в размер на 228 милиона. Развихря се силна инфлация, всички страдат от нея, но най-пострадали са бедните класи, особено в големите градове.



Жак-Рене Ебер е на върха на вълната и печели все по-голяма популярност. Жак-Рене Ебер бил симпатичен, харесвал се на жените, особено на по-големите и винаги за разлика от суетния, но много консервативен Робеспиер, се обличал по последна мода. Става член на Клуба на Корделиерите и е избран за негов председател през 1792 г. Като член на клуба получава място в Парижката комуна, а на 10 август 1792 г. взема дейно участие в атаката над двореца Тюйлери. Ставайки член на клуба на Якобинците, става и помощник прокурор и яростно защитава избиването на хората от Тюйлери и последвалите кланета от септември. Заедно с Жан Пол Марат започват кампанията против жирондистите в Конвента. След масовите арести на жирондинци якобинците установяват. т.н. революционна диктатура. Заради прокарания с негово настояване закон за контрол над цените и против спекулата, търговията в страната замира. Търговците след като се принудени да продават на загуба фалират или затварят магазините си, а доставките с храни за населението са все по затруднени.



По него време защитникът на бедните и угнетените проявява забележителен начин на живот в лукс и разточителство, но никой не знае откъде идват парите му. Никой не смее и да го пита, защото с постовете които заема и чрез влиянието си върху тълпата с вестника си праща всеки противник на гилотината. А хората от улицата му вярват, че наистина защитава бедните и угнетените от лошите експлоататори и мръсните спекуланти. Когато малко преди преврата против жирондистите е арестуван, точно тълпата настоява за неговото освобождаване и то така настоятелно, че Комитета за обществено спасение е принуден да го пусне. Жертвите на терора на бедните над богатите са десетки хиляди, но е интересна тяхната статистика. Сред хората, които са били осъдени от революционните трибунали, около 8% са аристократите, 6 % са представителите на духовенство, 4 % са представителите на средната класа и буржоазията, а останалите 72 % са слуги и камериерки на аристократи, работници или селяни обвинени в презапасяване (заради законите против спекулата възниква дефицит на стоки и гладът върлува в Париж), дезертьори от армията и дребни кокошкари извършили минимални престъпления. Освен, че е борец за правата на хората, Ебер е и виден фен на де-християнизация, но стига много по далече. Застава начело на група атеисти, които са в противовес на деизма на Робеспиер. Програмата им е насочена основно срещу духовниците и физическото им унищожение, затварянето на църкви и манастири, разрушаване на религиозните монументи и паметници, премахване на кръстовете, въвеждане на насилствени бракове за монасите и монахините (ако още са живи) и забрана на молитвите за гражданите. Дори на Робеспиер тия идеи идват прекалено много и вече придобил значително влияние в Конвента, той успява да събере достатъчно съмишленици за ареста на Ебер.



Революционният трибунал нарежда ареста на Жак-Рене Ебер и неговата шайка политикани. След тридневен процес по бързата процедура Жак-Рене Едер и останалите са осъдени на смърт по набързо скалъпено обвинение. Според обвинителният акт ‘’Истинските лидери на тази "ужасна конспирация" са "английското правителство и съюзническите сили срещу Република". Нищо от обвинението не е доказано, но няма значение. Цялата шайка в която има и няколко чужденци революционери и общественици са поведени към гилотината на 24 март 1794 г. По пътя борецът за правда припада няколко пъти от страх. Оставен е последен и трябва да изгледа първо екзекуциите на сподвижниците си. Тълпата която преди това го е обожавала, е силно впечатлена от неговия страх и го изпраща с ледено мълчание. За негово нещастие когато идва неговия ред, гилотината засича на 4 пъти, спирайки се всеки път на няколко сантиметра над врата му. Най-после мърморещите палачи успяват да оправят техниката и на 5-тия път главата му пада в коша.

 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0645