|
|
 ☞ Публикации /
Голямата инфлация в Свещената Римска империя между 1619 и 1623 г. |
Голямата инфлация в Свещената Римска империя между 1619 и 1623 г.
30.01.16 18:29
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Голямата инфлация в Свещената Римска империя между 1619 и 1623 г.
Вносът на злато и сребро от Новия свят не успява да реши всички проблеми с недостига на пари в Европа, като този недостиг става особено очевиден с началото на 30 годишната война в Германия.
Инфлацията в Европа започнала стотина години по-рано засилва негативните събития, като покачва цените на много стоки при снижаващи се цени на металите. Производството на сребро в Централна и Северна Европа започва да запада поради изчерпване на мините и защото те са станали нерентабилни поради спадналите цени на сребро и злато.
Получава се затворен кръг, като от една страна металите от Новия свят свалят цените на металите в Европа, от друга, европейските мини са нерентабилни, затварят, което пък води до недостиг сребро на определени места, когато избухва войната. Липсват предимно малки монети и причина за това е, че производствените разходи на монетосеченето надхвърлят номиналната стойност на малките монети и сеченето им е нерентабилно.
Периодът на инфлацията е наречен Kipper- und Wipperzeit
До началото на 30-годишната война ситуацията е поносима, но с нейното започване някои търговски пътища са прекъснати или удължение и много княжества в Германия се оказват пред недостиг на пари. Други причини е и силната концентрацията на капитали в частни лица и фамилии, които спират инвестициите си поради започналата война и увеличаване на разходите по набиране и издръжка на войски. На войниците трябва да се плаща и то добре, иначе отиват да се бият за друг. Около 1619 г. в някои княжества монетите с по-голямо съдържание на злато и сребро започват да се претопяват, като в тях се добавят мед, калай или олово и се пускат отново в обръщение. Като стремежа на местните градски власти или владетели е тези пари да се похарчат в някое друго княжество. Империята със слабата си власт, не е в състояние да противодейства на местните феодални владетели и градове. Обезценяването на монетите придобива за година размер на епидемия, като всеки се стреми да пробута новите си монети на съседите или започва да ги използва за покриване на собствените си разходи. Между 1619 и 1623 г. монетите се обезценяват с около 1371%.
Това води до икономически упадък, защото вече никой не иска обезценените монети, селяните спират да продават храни срещу обезценени пари, искайки твърда валута и натурална размяна, а децата си играели с монети по улиците. Избухват бунтове, пишат се памфлети, а войниците отказват да се бият срещу обезценени заплати. Инфлацията вместо да помогне за икономиката, действа разрушително и въпреки, че към края на 1623 г. тази практика е преустановена, било нужно много време преди да се преодолеят икономическите щети.
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
|
|
