Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Войната за Биафра

Войната за Биафра
13.01.16 01:43

Автор: Р. Караджов
Войната за Биафра

Гражданската война се води между 6 юли 1967 и 15 януари 1970 г.




Биафра е разположена в югоизточната част на Нигерия, разполага с богати залежи от петрол и е заселена предимно с християни и езичници което е и причина за войната в Нигерия.


Тогава Биафра с население от 15 милиона е и един от най-развитите региони в Африка с висока гъстота на пътища, училища, болници и фабрики. В края на 19 век англичаните слагат ръка върху Западна Африка и Нигерия става протекторат на Британската империя, а по-късно колония. След края на Втората световна война Великобритания предприема стъпки към увеличаване на самоуправлението. Пълната си независимост страната получава през октомври 1960, но с глава британската монархия, а от 1963 г. Нигерия е провъзгласена официално за федерална република.



Наемниците, Марк Гисен, Хю Уилямс (в средата) и Арманд Ланерели (дясно)


Периодът след навлизане на демокрацията се характеризира с преврати, етнически и религиозни чистки между мюсюлмани, християни и останките от религиите преди идване на арабите и белите. Днес в страната има около 250 етнически групи, но тогава те са над 300. Християнското население е разпръснато из южните части на страната, където южните етнически групи имат голям брой християни, от които около 75% протестанти, а останалите католици или други църкви. През 1966 г. е извършен поредния преврат, при който като опит за запазване не федералната автономия на провинциите против централното правителство, което иска пълен контрол и авторитарна власт над страната, част от християнските офицери убиват правителството и президента. Част от армията като мерки за контра-преврат избива около 30 000 човека от племето Ибго и се приемат решения които задължават всички момичета и жени независимо от произход и религията да се обрязват (генитално осакатяване). Южните провинции възстават. При това съвсем скоро са открити огромни запаси от нефт в делтата на река Нигер и местното население прави опити да запази природните си богатства за своите нужди, за да стане икономически независимо от федералното правителство което вече се контролира предимно от мюсюлманите. 



Американският пилот Рон Арчър участва предимно в хуманитарни мисии за гладуващото население въпреки риска


Обявено е създаването на република Биафра като самостоятелна държава. Новото правителство в Биафра създава своя централна банка и пуска собствена валута под името Биафра паунд. Правителството на Нигерия налага пълна блокада над новообразуваната държава и така по време на войната има огромен недостиг на лекарства и храни в Биафра. Доброволчески организации от запада се мъчат да създадат някаква организация за доставка на храни и лекарства, включително и по въздуха, но това е проблемно от една страна заради блокадата, от друга заради бойните действия които се водят между двете страни.



Лекар дава дневната дажба мляко на прах, на деца в Биафра, 5 август 1968 г.


Държавата е официално призната от Габон, Хаити, Кот д'Ивоар, Бряг на слоновата кост, Танзания и Замбия. Други народи, които не я признават официално, но които осигуряват помощ и подкрепа за Биафра са Израел, Франция, Испания, Португалия, Родезия, Южна Африка и Ватикана. Негласно на новата власт помагат Чехословакия и Унгария. Протестантски църкви и католически организации от цял свят също събират пари и организират помощи за новата държава. Израел първоначално подкрепя централното правителство, но после започва да помага на бунтовниците.



Щайнер с други бели наемници в Биафра

На Нигерия, помагат Великобритания, СССР плюс част от Социалистическия лагер, Чад, Судан и повечето арабски държави. Приоритетите на Лондон са поддържане единството на Нигерия за геополитически интереси и да защити британските петролни интереси, които се изразяват в инвестиции на Shell и BP възлизащи на около 200 милиона £. Интересите на СССР са подобни и свързани със засилване на влиянието на Социалистическия лагер и победата на комунизма и в де-колонизираща се Африка. Великобритания и СССР осигуряват и военноморска подкрепа за блокадата наложена от централното правителство над бунтовниците. В Съветския съюз категорично подкрепят нигерийското правителство, подчертавайки приликата със ситуацията Конго. В началото обаче поради грешка съветските медии обвиняват империалистите британци в цинично подкрепа за отцепниците от Биафра, а след това трябваше да коригират тези твърдения, когато се оказва, че Великобритания е в подкрепа на нигерийското правителство и че британските империалисти се борят като СССР за победата на интернационализма в Африка.



Ралф Шайнер в Биафра


Новата държава има само 3000 войника, но в организацията на новата армия се включват западни наемници и доброволци. Един от тях е Ролф Щайнер, германец служил в Чуждестранния легион и бил се във Виетнам, Египет и Алжир, който след войната в Биафра отива да се бие в Южен Судан, а после и в Уганда. Заедно с други бели наемници Ролф Щайнер създава част от армията на Биафра, като неговата стратегия е предимно водене на партизанска война. Друг наемник е уелсеца Хю ‘’Тафи’’ Уилямс воювал в Конго (Катанга) и обучен в Южна Африка, на когото е поверена първо една рота, а по-късно организира около себе си 1000 войника. Станал вече майор, Уилямс до края на войнат се бие на страната на християнските и езически бунтовници в Биафра. Заради почти фанатичната му храброст нигерийските войници гледали с почти суеверие на майора и смятали, че не го лови куршум. На страната на Биафра се бият и родезийският наемник Алистъ Уикс, шотландецът Александър Гай (бил се преди това в Конго и Руанда), бившият белгийски офицер Марк Гисен, ирландският офицер Пади, френският парашутист и капитан Арман и други.
 


Британски бизнесмен, белият в ляво (търговец на трактори) и британски чиновник, държани в плен от нигерийската армия


Бивши офицери от канадските военновъздушни сили в сътрудничество с френските тайни служби и с помощта на шведския авантюрист, утопист и наемник граф Карл Густав Ериксон фон Розен, организират малка, но много ефективна авиация. 



ВВС на Биафра. Витлови, малки самолети срещу съветски и британски реактивни самолети


Граф Ериксон фон Розен има опит от Етиопия, Конго и различни хуманитарни мисии в Африка. С помощта на 9 малки, витлови, цивилни самолета, купени в Швеция и оборудвани с оръжия (ракерти и картечници) се създава малко, но ефективно ВВС. При изненадваща атака водена от графа, са унищожени много самолети между които и нигерийските МиГ-17 и 3 от 6-те бомбардировача на правителствените войски Ил-28. На страната на ВВС на Биафра се бият още португалски, канадски, един полски пилот (един от най-големите асове от Втората световна война) и няколко обучени местни пилоти.



Граф Карл Густав Ериксон фон Розен се готви за боен полет


На страната на Нигерия се бият съветски, египетски и британски пилоти. Други пилоти от соц-лагера, между които и някои български осигуряват снабдяване и хуманитарни полети в интерес на правителството на Нигерия. Атаките на витловите леки самолети на бунтовническата авиация карат британците да доставят спешно 24 зенитни оръдия в Нигерия. От СССР и Великобритания са доставени, хеликоптери и по-късно нови реактивни самолети, бронирани автомобили, машини на пехотата и танкове. Британците се оправдават, че ако не доставят оръжие това ще стори СССР, а в СССР смятат, че ако те не доставят оръжие, това ще сторят англичаните. Реално обаче и двете страни са в сътрудничество на страната на централното правителство.

На страна на бунтовниците от Биафра се бият френски, германски, канадски, белгийски, дори британски наемници, южноафриканци, бели и черни родезийци, а на страна на централното правителство има воени съветници от СССР и Великобритания. СССР и Великобритания въоръжават правителствените войски (85 000 мъже - цивилните милиции на правителството, наемници от Чад и някои арабски страни), а Франция, Португалия, Южна Африка, Родезия, Чехословакия, Израел и различни частни организации се опитват да въоръжат Бифра през блокадата. 



Майор Уилиамс с войниците си
 

Заради акционерното дружество SAFRAP (Societe Anonyme Franchise des Recherches et d'Exploitation dePetrole) Шарл де Гол и по-късно Жорж Помпиду се мъчат да подкрепят френските петролни интереси в региона. Франция осигурява пари, помощи и някаква лекарска помощ в Биафра, въпреки непрестанните атаки на правителствените войски. 

САЩ официално обявяват неутралитет, защото не искат да се карат с англичаните, но ЦРУ се опитва да следи изкъсо ставащото в региона. От друга страна САЩ са и все по-замесени във войната във Виетнам и въобще не им е до Африка в този момент.



Ралф Шайнер и осиновеното по-късно от него 13 годишно момче сирак, на което дава името си


Въпреки героичните почти прояви на местните туземци, бели и черни наемници, доброволци и нарастване на армията на Биафра от 3000 на почти 30 000 към края на войната, бунтовниците започват да губят пред огромната нигерийска армия и над 20 000 наемници от Чад биещи се на страната на Нигерия.

Месеци преди края на войната заради интриги вътре в средите на бунтовниците и заради различия в политиката на водене на война (Ролф Щайнер който води вече 3000 войници иска партизанска тактика, а правителството на Биафра смята, че може да влиза в открити боеве), голяма част от наемниците напускат и войната придобива съвсем печален обрат.



16 януари 1970 г. - част от международен екип наблюдатели от Великобритания, Швеция и Канада. Те нито са видели, нито са чули за геноцид от страна на Нигерия в Биафра

Въоръжените с модерни самолети и оръжия нигерийски части и милиции съсипват изцяло без това блокираната бунтовническа държава. Икономиката на Биафра е сломена, градове са в руини, училища, болници и транспортни съоръжения са унищожени. В руини са лагерите и приютите създадени от Червения кръст. Доставката на леки и тежки оръжия от Великобритания е най-големия фактор при определяне на изхода на войната. Други, между 1/3 и 1/4 от доставките са извършени от СССР, които доставят и най-големия брой самолети в конфликта. След 2.5 години война, по време на която над 3 милиона цивилни загиват избити от правителствените войски, авиация и милиции, от глад и болести, силите на Биафра сключват примирие с нигерийското правителство и Биафра е интегрирана обратно в Нигерия.



Войниците на Марк Гисен носят тялото му 


Граф Карл Густав Ериксон фон Розен е убит при една сомалийска атака в Етиопия през 1977 г. където решава да остане за да помага на етиопците. Ролф Щайнер е арестуван от Иди Амин в Уганда и предаден на Северен Судан където 3 години е изтезаван и държан в судански затвор. Под натиск от Западна Германия е освободен и след прибиране в родината си написва книга. Шайнер е осиновил едно момче сираче от племето Ибго и по-късно му дава името си Щайнер. Този чернокож наследник на полковника от армията на Биафра и днес вероятно живее в Германия. Майор Уилямс е вдъхновител на Фредерик Форсайт който работи в Нигерия като военен кореспондент на Ройтерс и който написва по-късно романа '''Кучетата на войната''. Заплатите на наемниците в Биафра са от $ 1700 на месец (около $ 11 594 днес) нагоре, но са нередовни поради безредиците. Някои от наемниците като Марк Гисен са убити по време на боевете в Биафра, други са ранени многократно.

 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0772