Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Най-голямата корпорация в историята

Най-голямата корпорация в историята
17.11.15 18:37

Автор: Р. Караджов
Най-голямата корпорация в историята



Vereenigde Oost-Indische Compagnie (VOC), или Нидерландската източноиндийска компания, е не само първата мултинационална корпорация, но и може би най-голямата корпорация по размер в историята


Фирмата е основана през 1602 г., две години след английската East India Company, когато Генералните щати на Нидерландия дават на компанията 21-годишен монопол да търгува с Азия. Компанията има право да сече монети, да поддържа армия, да сключва договори, да изгражда укрепления и да има собствени затвори. През своето 200 годишно съществуване до 1796 г. компанията е изпратила почти 1 милион човека към Азия, повече от всички останали части на Европа взети заедно.

Основите на Нидерландската източноиндийска компания са положени, когато холандците започват да оспорват португалския монопол в Източна Азия след 1590 г. Амстердам е центът за разпределение на много източни стоки, но португалците използвайки връзките на фамилиите Фугер, Велзер и италиански търговци и банки, прескачат холандците при разпределение на благата от изтока. В същото време вече 100 годишния португалски монопол извоюван във войни с владетелите на Изтока и Турция не може да задоволява все по-разширяващия се пазар за източни стоки в Европа. Холандски търговци финансират експедиции като командитни дружества, които престават да съществуват когато корабите се завърнат. Въпреки, че на места се налага да се бият с португалците или източни пристанища поддържащи португалския монопол, тези дружества са доста успешни, въпреки че има изчезнали кораби. Някои кораби връщат с печалбата от 400%, а инвеститорите искат повече. Поради високия риск възниква идеята, че едно по-голямо обединение опериращо със стотици кораби ще е изложено на по-минимализиран риск. През 1602 г. е основана Vereenigde Oost-Indische Compagnie, а за около 200 г. Амстердам става световен центът на капитализма и търговия с акции.



Логото на компанията

Две години по-късно през 1604 г. край Молукските острови кораби на английската East India Company командвани от сър Хенри Мидълтън са посрещнати с тежка враждебност от VOC настанила се вече там, но дипломатическите споразумения в Европа през 1620 поставят началото на период на сътрудничество между холандците и англичаните над търговията с подправки и въпреки, че компаниите са конкуренти, понякога има сблъсъци и убити, водят дъмпингови войни за някои стоки (черния пипер), а страните им понякога във война, това сътрудничество позволява да се притеснят португалците и да се отстранява до голяма степен натиска от страна на други компании като Compagnie des Moluques, Compagnie de Dieppe, Danish West India Company и други с апетити на изток. И холандци и англичани се сблъскват с проблема, че Европа по него време може да предложи малко стоки за изтока в замяна на източните стоки. Златото и среброто разбира се е приемат, но и двете нации нямат изобилието им на което се радва Испания. Затова още първия директор на VOC решава, че финансирането на търговията трябва да се осъществява на място. Сребро и мед от Япония са използвани за да се купува коприна и памук от Китай и Индия, порцелан или други стоки, които се препродават в Азия и се заменят за подправки или се внася една част от тях в Европа.



Движение на акциите на компанията през първите 100 години


Още с основаването на VOC, някои търговци в Амстердам не са съгласни с нейната монополни политиката и през 1621 г. се основат Geoctroyeerde Westindische Compagnie (WIC), Западноиндийската компания с права като тези на VOC, но тя никога не достига мащабите на източния монопол. Испанците държат здраво контрола над Америка и най-печелившата дейност на WIC се оказва пиратството и ограбването на испанските кораби. Въпреки, че основава колонии в Северна Америка и Бразилия дружеството е пред риск от постоянен банкрут и обявява първия си такъв през 1636 г., а по-късно въпреки, че има монопол върху търговията със злато и роби от Африка отново банкрутира през 1674 г., а Холандия губи колоните си в Северна Америка и Бразилия. Година по-късно през 1675 г. е основана нова компания, Chartered West India Company, но и тя няма кой знае колко голям успех в сравнение с източната корпорация. На север в Америка тя се сблъсква със съществуващата и днес Hudson's Bay Company, а на юг главно с испанските интереси, а в Африка с португалците и английската The Company of Adventurers of London Trading to the Ports of Africa (The Guinea Company). Опитите за сливане между Източната и Западната компания са блокирани от големите акционери и директори на VOC, които не смятат, че с печалбите си следва да финансират авантюрите в Америка и Западна Африка.

Нидерландската източноиндийска компания обаче, се радва на огромни печалби от своята търговия с подправки. Тъй като вече разполага с финансов ресурс и достатъчно кораби, португалците в поредица от няколко морски битки в Индийския океан са принудени да свият своите владения и да отстъпят някои пристанища на холандците за достъп и търговия. 

В Европа The Vereenigde Oost-Indische Compagnie (VOC) преобрази света, като трансформира финансовите пазари и показва преимуществата на широкия акционерен капитал в някои области, пред тясното финансиране. За разлика от много други монополи точно по тази причина и корпорацията се радва на широка обществена подкрепа. Само за броени години VOC бързо се разпространява из цяла Азия като овладява и опорния си пункт в Южна Африка. Компанията е изключително успешна до 1670 г., когато VOC загубва своя пост в Тайван, губи Япония, политическите промени в Китай свиват нейната дейност и се сблъсква с по-голяма конкуренция от английски и други колониални сили. Печалбите продължили, но корпорацията се принудила да премине към търгуване със стоки с по-ниски маржове. Това обаче не било особено голям проблем защото лихвите в Европа след 1600 г. са със значителна тенденция към спад. По-ниските лихвени проценти позволяват на VOC да финансира търговията си и чрез дълг. Компанията плаща високи дивиденти, понякога финансирани чрез заеми, които намаляват размера на капитала който се реинвестира, но така и през своето съществуване не променя размера на капитала на дружеството (6,4 милиона флорина) и не пуска нови акции на борсата. Друга промяна в оптимизиране на печалбите е повишаване на тонажа на корабите.



Движение на акциите на компанията през цялата история на нейното съществуване


През 17 век, капитализацията на Vereenigde Oost-Indische Compagnie (VOC) е в съвременни пари за около $ 7.3 трилиона, като за сравнение БВП на САЩ за 2015 г. се очаква да е около $ 18 трилиона. Интересен аспект на VOC е нейната дивидентна политика. Някои от дивиденти са платени в натура, а не в пари, а дивидентите варират в широки граници. 

Компанията изплаща дивиденти в брой в размер на 15% от капитала през 1605 г., 75% през 1606 г., 40% през 1607 г., 20% през 1608 г., 25% през 1609 г. След тази година тя изплаща 71% дивидент за следващите 7 години, но основно в стоки, а следващите 5 години до 1621 г. по 19% в пари. После дивидентите отново в продължение на 3 години са и в стока, в размер на 41%. През 1638 г. корпорацията отново плаща в подправки 44% дивидент, а през 1640 г. дивидентите 2 годишно в размер на 20% всеки – по 5% в брой и 15% в карамфил. 2 години по-късно през 1642 г. VOC плаща в брой 50% дивидент, а година по-късно дивидентът е 15% в карамфил. Между 1644-1672 г. се изплаща средно по 21% - 25% дивидент годишно и т.н., като средния дивидент раздаван от компанията през историята на нейното съществуване е 18%. Въпреки високия дивидент някои от инвеститорите не са доволни, защото предпочитат пари в брой вместо стоки.



Както споменах горе корпорацията трансформира капитализма и популяризира акционерните дружества в мащаб непознат до тогава. Тогава и са осъществени първите мечи продажби на акции и е приведено в изпълнение първото ‘’мечо нападение’’ на борсата. Исаак ле Мер холандски протестант е от основателите на компанията натрупал пари от търговията с кожи с Русия. Като крупен акционер е в борда на директорите на компанията, но само няколко години по-късно е изгонен в подозрение за злоупотреби. Бившият директор става враг на VOC и между 1605 и 1609 г., на няколко пъти атакува акциите на компанията на борсата продавайки акции на късо и използвайки вътрешна информация от главния счетоводител на компанията, който също е сърдит за нещо на борда на директорите. На борсата се пускат слухове, а ле Мер обявява и за създаване на конкурентна компания във Франция. Бордът на директорите обаче и тези спекуланти които искат покачване на цените на акциите се борят активно с дезинформацията и през 1609 г. машинациите на бившия директор и шайката мечки около него излизат наяве. Акциите тръгват категорично нагоре и месеци по-късно през 1610 г. мечките масово фалират, тъй като продадените от тях акции са непокрити с достатъчно капитали или насрещни позиции. Тези действия водят и то първия борсов регламент от страна на правителството за фондовия пазар. Опити да се забранят късите продажби и опциите върху акции има през 1621 г., 1623 г., 1624 г., 1630 г. и 1632 г. Фактът, че тези закони трябва да бъде приети толкова много пъти, показва регламентите не са особено ефективни.

Борсата в Амстердам обаче в един момент започва да изостава в сравнение с пазарите в Лондон и Париж. Причината се корени и в това, че освен VOC и WIC няма други такива големи компании на нея, облигациите също са предимно на двете корпорации, а облигациите на държавата не се търгуват централизирано тъй като холандските провинции като самостоятелни субекти ги продават на място. Холандските вестници около 1700 г. често изброяват цените на френския дълг в Париж или британските конзоли, наличностите на Bank of England, British East India Company, South Sea Company и други в Лондон, но в тях липсват цените на местните облигации. Така Лондонското Сити събирайки на едно място много повече продукти и много по-обемни успява постепенно да издърпа финансовия центът на Европа от Амстердам в Лондон. Колко са свързани обаче още тогава световните пазари може да се види от покачването на акциите на корпорацията и спукването на балона след 1720 г. когато в Париж и Лондон се разразяват финансови бури.

Вместо издаване на нови акции за набиране на допълнителен капитал, VOC разчита на реинвестираната печалба, а от 1630 г. емитира облигации и тегли заеми. Дълговете на дружеството след 1630 г. са първоначално 2/1 спрямо собствения капитал, 100 години по-късно през 1730 г. те са 4/1, а към 1780 година вече 18/1, което и води до фалит, национализацията и нейния край. Десетилетието следващо тази година е драматично за компанията заради войната с Англия и последвалата Френска революция. През 1796 г. VOC е национализирана на 01 март от Новата Батавската република, а на 31 декември 1799 г. е закрита. Повечето от азиатските владения на корпорацията са отстъпени на британците след Наполеоновите войни, а английската East India Company поела инфраструктурата на Vereenigde Oost-Indische Compagnie. 


 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1148