Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(2321)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Директорията (1794 - 1799г.)

Директорията (1794 - 1799г.)
02.11.15 00:53

Автор: Р. Караджов
Директорията (1794 - 1799г.)

Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации и брутална корупция




Въпреки това, едни от най-значимите икономически промени и ''прехода'' от държавно регулирана към частна, либерална икономика във Франция, са извършени точно тогава


След преврата против Робеспиер в рамките само на няколко месеца Франция претърпява големи политически и икономически промени. Историците обикновено са отрицателни за Директорията, като това време се свързва с невиждана корупция, жестока разправа с политическите противници (якобинци и роялисти), огромна инфлация и разширени нива на бедността. Директорията обаче е преход през който преминава Франция за да се развие като индустриална и либерална държава и то ако вземем примера с България в днешни времена, много по кратък като време и през който са извършени значителни икономически реформи дали старт на френската икономика през следващото столетие. Директорията (на френски: Directoire exécutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1794 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от 5 директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души.

Директорията е по-скоро правителството на личните интереси и няма големи претенции за идеализъм. Въпреки, че никога не се радва на голяма обществена подкрепа тази власт на директорите, е по-скоро компромис, защото идеализма е омръзнал на французите, особено след кошмарните времена на лявото якобинско управление, якобинския терор, купоните за хляб и страха. Директорите също не са хуманисти. Те жестоко потушават както бунтовете във Вандея, така и тези на левицата или роялистите в Париж, но са по-скоро прагматици и кръвопролитието при тях е необходимост за да оцелее системата, а не идея да се ''изчисти обществото'' от ''врагове на революцията''. Директорите не са имали прав на глас в законодателството или данъчно облагане, но ползват изпълнителната си власт достатъчно свирепо за да се прокарат някои реформи в страната. В тази си дейност те са подпомогнати от двете камари на законодателната власт – Съвета на 500-те и Съвета на старейшините, заменили Конвента след преврата, където също като тях болшинството депутати са търговци и индустриалци, а не идеалисти и с интереси за комерсиализиране на обществото. 



Обезценяване на асигнациите по време на революцията


В политически план Директорията се върща към началната фаза на революцията като гарантира свободата на вероизповедание, свободата на печата и свободата на труда, но забранява публични събрания на политическите общества, което ако помислим, може би не е лошо решение. Директорията не обича политиката, защото я смята за пречка, но пък обича парите, може би защото точно тогава те липсват изключително много.

Стачките са разрешени и по време на цялото управление постоянно тресат страната. В икономически план са премахнати максималните цени на зърното, разрешена е търговията с него и е махнат монопола на държавата. Облекчени или са премахнати много митически режими въпреки, че към края на директорията се опитват да въведат част от тях отново, валутните курсове са освободени, а много от дейностите на администрацията се прехвърлят към частни фирми или се оставят на частния бизнес да ги развива за своя сметка. Голямата приватизация във Франция в която се разпродават имотите на църквата и избягалите благородници, всъщност започва и завършва истински при директорията. Като наследство от началото на революцията директорите наследяват асигнациите (нещо като нашите компенсаторки с които е трябвало да може да се купува конфискувана от държавата собственост), които са вече и официални пари в държавата. Тъй като хазната още преди началото на Революцията е празна, печатането им е в такъв размер, че инфлацията сдържана при якобинците от закони забраняващи притежаването на злато и наказващи със смърт за каква да е сделка с други валути, избухва с либерализацията при новия режим. За инфлацията помагат и фалшивите асигнации напечатани от англичаните и пуснати в обръщение. Накрая омразата към този вид ''пари'' добива такива размери, че директорията ги изтегля от обръщение и пуска ново вид банкноти, но те се обезценяват още по-бързо от революционните ''компенсаторки'' и само за 6 месеца стигат почти нулева стойност. След още 6 месеца, на 4 февруари 1797 г. и те са премахнати, а настъпилата след инфлацията дефлация е тежка, но сравнително кратка.

Периодът на Директорията се характеризира с диви спекулации. От тези с валутните курсове, асигнации и мандати, акции и чужди облигации, до такива със зърно, но те въпреки, че не са пряко продуктивни за икономиката, спомагат за преразпределение на капитала от свързаните с политиката лица, към напълно незаинтересовани и без връзки във властта хора, проявили ум и находчивост. Поради инфлацията, кризата в икономиката много хора насочват капиталите си към срочни спекулации, вместо към дългосрочни вложения и се губят и печелят състояния за броени дни. 

Към края на директорията икономиката макар хазната пак да е празна е стабилизирана, така, че Наполеон който сваля тази система с преврат, заварва една що-годе стабилизирана държава със зле работещи и корумпирани, но вече създадени институции. На 18 брюмер (9 ноември, 1799) Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули — Бонапарт, Роже Дюко и абат Сийес, като първият консул Наполеон поема всички важни функции. Много от реформите извършени по време на Директорията са развити и продължени при Наполеон

 

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1374