|
|
 ☞ Публикации /
Вашингтон няма идеи за Сирия или го избива на налудничави такива |
Вашингтон няма идеи за Сирия или го избива на налудничави такива
23.10.15 20:47
Автор: Информация БТА и Dnes.bg
|
|
|
Вашингтон няма идеи за Сирия или го избива на налудничави такива
''В политиката няма убеждения, а има обстоятелства!'' - Шарль Морис дьо Талейран-Перигор - принц Беневентски
Едно от най-разумните неща които постигнаха САЩ и Русия бе да си осигурят система за контрол която да не позволи сблъсък на техни самолети над воюващите територии
Което донякъде подкрепя тезата която бях споменал преди дни, че с докато с едната си ръка САЩ и някои държави в Западна Европа ще анатемосват Путин за намесата в Сирия, с другата те ще го побутват напред. Което обаче, не значи, че САЩ и Русия действат съвсем адекватно, а не водени от моментни и минали събития, по инерция, а не от настоящи изисквания на времето.
Почти 80% от обявените от Русия мишени на нейните въздушни удари в Сирия са в територии, които не са под контрола на Ислямска държава. Повечето удари са по райони под контрола на други групировки, борещи се срещу сирийския президент Башар Асад, които включват издънки на Ал Кайда и опозиционни групи, подкрепяни от САЩ и техните съюзници. Руските ВВС са извършили над 780 бойни полета срещу почти 800 цели в Сирия от 30 септември досега.
Главната цел на тези въздушни удари е да се подкрепи наземната офанзива на сирийската армия. Според високопоставен западен дипломат 85 % от руските въздушни удари са били насочени срещу групи, несвързани с Ислямска държава, но се признава, че част от ударите са по издънки на Ал Кайда. Русия нанесе удари и по опорни пунктове на Ислямска държава в Рака и Дейр аз Зор, където според руското военно министерство са били унищожени командни центрове, лагери за обучение и фабрики за муниции. Подкрепяни от руските ВВС, сирийските правителствени сили започнаха офанзиви срещу бунтовниците в провинциите Хомс, Хама, Латакия, Идлиб и Алепо.
Между 30 септември и 19 октомври оглавяваната от САЩ коалиция е извършила 84 въздушни удари срещу Ислямска държава в 13 локации в Сирия.
За разлика от руската кампания ударите на коалицията са били концентрирани в северните и източните райони на Сирия, но са много по-малко на брой. И в двата случая талибаните по чисто тяхна традиция започнаха да използват живи щитове, главно жени и деца, или започнаха да разполагат командните си пунктове в болници, училища и на други места, където атаката на ‘’кръстоносците’’ или руснаците ще доведат до много жертви. Ударите на западните съюзници са по-целенасочени, но и по-слаби, докато руските са по-скоро в подкрепа на сухоземната операция на сирийската армия, отколкото да се търсят специализирани цели.
Руснаците всъщност много добре знаят кого атакуват, въпреки кампанията в Кремъл, но и те поставят всички под общ знаменател.
Което не е чудно предвид, че и така наречената ''демократична'' опозиция в Сирия, начело с Джабхат ан-Нусра въобще не се свенеше още преди 2 години да изхвърля през прозорците на високи сгради жени и деца, всеки път когато сирийската армия ги атакуваше като използваше цивилните за жив щит. Затова изглеждат пълен идиотизъм какви да е приказки за ‘’умерена опозиция’’ в Сирия! Факт за това е, че вече ни един журналист не смее да припари при тия демократи, защото ще му отрежат главата или най-малко ще искат откуп за него, въпреки, че са от съюзните на САЩ сили. Докато Русия и Путин не се радват на големи успехи в икономическия фронт вътре в страната или в кръга от приятелски държави около себе си и затънаха в кална война в Източна Украйна, то руските служби за сигурност има по-добра и реална представа за какво става дума в далечните на Русия територии.
Докато ЦРУ явно е водено от откровени идиоти в по-голямата си част от своето съществуване. Да напомня, че САЩ подведени от него бяха въоръжили и Червените Кмехи в Камбоджа, защото последните били казали, че ‘’не са комунисти’’. Естествено после се усетиха, но късно! И докато КГБ често са идиоти (Например Афганистан, преди и след руската инвазия там), то ЦРУ почти винаги са такива и почти всеки техен ход е грешка, от войните срещу комунистите в Далечния Изток (Малайзия, Индонезия и Сингапур), до войните срещу комунистите в арабките страни, включително в петролните държави или Северна и Централна Африка. Добре, че британските и френските специални части знаят горе-долу какво да правят, иначе картата на света вероятно щеше да е съвсем различна.
Косово и Босна са другия пример за идиотизъм.
Въобще не подкрепям сръбския национализъм, но създаването на дори не 1, а 2 държави на мафията идва в повече! В момента САЩ се чудят какво да правят косоварите, защото те упорито не искат да станат демократи. Американската администрация не знае какво да прави създавайки и такова впечатление. Само преди 2-3 години Обама щеше да изпраща американски военни части да се бият срещу Асад, на страната на Джабхат ан-Нусра (Ал-Кайда) и днешните изроди от Ислямска държава!
За мен е интересно как дори обръгналите на всичко тюлени щяха да обяснят на близките на жертвите на 11 септември защо воюват на страната на Ал-Кайда?!
Слава богу американската армия прояви такова нежелание да се включва в нова при това напълно съмнителна война, голяма част от Европа също и администрацията на Обама се отказа. В същото време САЩ от много месеци мислят и умуват да оказват ли помощ на Украйна в борбата и с агресията! Предвиждаше се да бъдат отделени $ 300 милиона за предоставяне на помощ на Украйна във военната и разузнавателната сфера, включително и бойно оръжие, боеприпаси, безпилотни самолети, противотанково оръжие и миномети. Да се харчат ли тези средства, и ако да, то по какъв начин, трябва да решат съвместно Пентагонът и Държавният департамент, но президентът Барак Обама, както се и очакваше, наложи вето върху проекта на бюджета. В същото време администрацията на Обама налива оръжие на ислямистите в Сирия в размер на $ 500 милиона!
Изумително как с лека ръка се помага на Джабхат ан-Нусра (Ал-Ка?ида) на които бе изсипано една камара и то много модерно оръжие, а на много по-цивилизованата Украйна още не, не и с тези мащаби?! И това ако е адекватно или разумно за самите САЩ действие, здраве му кажете!
Надолу пускам един анализ който не е мой, но съм напълно съгласен с него.
Настъплението на сирийската армия се развива с добро темпо. Пентагонът признава, че противниците на Асад все по-трудно задържат превзетите по-рано селища. "Воините на джихада" са зле снабдени с оръжия,чуждестранните наемници бягат, а местните им симпатизанти гледат как да изчезнат в тълпата. За Белия дом е все по-проблемно да отвръща очи от промените в сирийския силов баланс. Администрацията на президента Обама има твърде малък избор: да започне сътрудничество с Русия или открито да вземе страната на въоръжените ислямисти.
Американците имат наум и още един вариант: Вашингтон скланя да не се меси в събитията в Северна Сирия срещу подкрепа за неговия сценарий - страната да бъде разделена на няколко зони, контролирани от противници на Асад. Един вид специални анклави за отделните религиозно-етнически групи от сирийското население. Американските политици са избрали за база опростен до абсурд модел на противопоставянето "шиити - сунити", при все че в Сирия арабите сунити воюват помежду си с не по-малка ожесточеност, отколкото с правителствените войски, чийто офицерски корпус включва мнозина сунити, предани на Асад.
По данни на ООН през 2011 г., преди да започне гражданската война, в Сирия са живеели 20,8 милиона души от 33 етнически групи. Абсолютно преобладават арабите, но и те се делят на различни народности: сирийски араби (над 14 милиона души), араби бедуини от платата край пустините (1,59 млн.), палестински араби (0,59 млн.), ливански араби (0,13 млн.) и други арабски диаспори (араби от Северен Ирак, араби от Йордания, левантински бедуини). Независимо от дългогодишната си близост с ислямския режим в Иран Сирия беше сред най-светските държави в Близкия изток. "Близостта между шиити" никога не бе на първо място в съюза с Техеран, нещо повече - изобщо не се използваше за идеологически аргумент. Всъщност нямаше как, тъй като арабската част от сирийското общество, изповядваща сунитския ислям, надхвърля 80 на сто от населението. Алауитите и друзите, също говорещи арабски (севернолевантински диалект), са малцинство в Сирия и наброяват според оценки към 2 милиона души. Нека добавим, че при преброявания в Сирия алауитите не бяха отделяни в самостоятелна група. Етническата политика на династията Асад бе създала далеч не идеална, но кажи-речи стабилна система, в която верските и конфесионалните различия до голяма степен се изглаждаха от идеите за общо национално съзнание - в неговите рамки гражданите се определяха на първо място като сирийци и едва след това - като араби, кюрди, алауити или друзи.
Правителството на Асад все още има подкрепата на голяма част от сунитите.
Водената от САЩ политика пренебрегва важни специфични черти от структурата на сирийското население, игнорира същинските знания, сочещи кой против кого е там. Макар че Вашингтон разполагаше с достатъчно време, за да схване нещата; скоро ще станат пет години, откакто Америка чака Дамаск да капитулира всеки момент. Напразно обаче. За огромното мнозинство сирийци Асад е по-малко зло от политическите му противници, напиращи за висшия пост. Колкото до терористичните групировки, социалната им база в сирийските среди е твърде незначителна.
През всички тези години срещу Дамаск воюваха хиляди чужденци, мнозина от тях - наемници и нищо повече.
Дошлите от Ирак бойци на Ислямска държава бяха и си остават окупатори за сирийците, 80 на сто от хората са напуснали районите под техен контрол. И на кого се канят да оставят американците тази част от Сирия, включена вече от ИД в състава на техния "халифат"? Сирийските араби сунити не желаят анклавите, предлагани от САЩ. Не молят за тях и местните кюрди, каквито са поне 10 на сто от сунитите в Сирия.
Кюрдите живеят най-вече компактно, без обаче да са мнозинство дори в Североизточна Сирия, граничеща с Турция, където са около 30-40 процента сред населението. Отношенията им със сирийските власти никога не са били лесни - Дамаск решително потискаше сепаратистките нагласи сред местните кюрди, не допускаше да се сближават със сънародници от съседните страни, ограничаваше политическите и гражданските им права.
Гражданската война обаче промени политиката спрямо кюрдите. Правителството на Асад, отказвало преди да издаде паспорти на мнозина кюрди, вече даде сирийско гражданство на 2,5 милиона души. Дамаск изтегли войските си от регионите, населени предимно с кюрди, и им гласува доверие в борбата с въоръжените ислямисти, вкарвани в страната през Турция - с тази цел бяха формирани кюрдски отряди за самоотбрана. Повечето селища от региона минаха под кюрдски контрол. Сега Дамаск не възпрепятства обособяването на кюрдите, разглежда ги като потенциални съюзници. Срещу лоялността им Асад обеща да въведе автономия за сирийските кюрди, обявили вече създаването на кантон (провинция) Кобане в Сирийски Кюрдистан, но Дамаск още не е признал официално този анклав.
Самата идея кюрдите да получат автономия от американците изглежда съмнителна.
САЩ срещат тук открито противодействие от страна на Анкара. Турското правителство прави и ще прави занапред всичко възможно, за да не допусне кюрдите да създадат в Сирия автономно формирование, както стана в Иракски Кюрдистан. Щатите не могат да променят позицията на Турция - Анкара няма да подкрепи американското хрумване Сирия да бъде разпокъсана.
В момента действията на САЩ будят недоволство на практика у всички техни съюзници, въвлечени по някакъв начин в сирийския конфликт.
Вашингтон трудно би могъл да разчита на разбиране, щом политиката му не отговаря на въпроса кой е основният враг на американците в Сирия. Саудитска Арабия и партньорите край Персийския залив чакат потвърждение, че САЩ и в бъдеще ще воюват срещу Асад, но не и срещу радикалните ислямисти. Турция също се обявява против Асад, но иска да воюва с кюрдите, а не с бандитските терористични формирования.
Друг съюзник на САЩ - Израел, не се противи срещу създаването на кюрдска държава; повече го плаши обаче перспективата вместо Асад в Дамаск да управляват главатарите на ИД.
Европейците са недоволни от стъписването на американците, отдалечаващо възможността да спре притокът на сирийски бежанци в Стария свят. Американските политици явно са изправени пред неразрешима за тях задача - трябва да угодят на много съюзници, чиито искания взаимно се изключват. В цялата тази бъркотия замисълът да бъде спряна войната в Сирия чрез разкъсване на страната и образуване на недееспособни анклави изглежда е опит на САЩ окончателно да избягат от отговорност за случая. Близкоизточната политика на Обама се изчерпа. Вашингтон няма конструктивни идеи за Сирия.
|
|
