|
|
Достъп до елита
04.10.15 20:57
Автор: Guardian и Webstage.bg
|
|
|
Достъп до елита
Заможните родители възпитават заможни деца, без значение дали са техни или осиновени
Когато обноските, средата и финансовото състояние са подходящи, издигането в посока нагоре е много по-лесно
Всеки ли може да се изкачи по стълбата на успеха? Историята, дори новата показва, че влиянието на средата, семейството, съседите, роднините, приятелите, върху пътя в живота е подценявано систематично. Талантът, умът и старанието играят по-малка роля, отколкото се предполага. Дори, ако в образованието цари повече равнопоставеност на шансовете, това вероятно би довело до повече мобилност от ниските социални кръгове към средната класа, но пътят до елитните кръгове обаче ще си остане пак така каменист. Същинският елит, често изобщо не изпраща децата си в скъпи училища, а в държавни. Това доказва, че едно добро общо образование по правило е необходимо условие за изкачване по стълбичката нагоре, далеч обаче не е достатъчно.
Не толкова гените, а средата е важна
Наскоро група икономисти от Ирландия, САЩ и Швеция проучва материалното състояние на повече от 2000 осиновени деца, на техните истински родители и на осиновителите им и открива: Финансовият успех в живота играе много по-голяма роля върху оформяне на актуалната среда на живот, отколкото биологичното наследство. Богатите родители възпитават богати деца, независимо дали това са техните родни или осиновени деца от по-ниските класи.
Темата засяга моралните устои на обществото. Става въпрос за справедливост, за това, дали въобще е възможна равнопоставеност на шансовете. Също и за основния принцип на демократичния Запад, който прокламира, че всеки може да се издигне от мияч на чинии до милионер или от дете на безработни родители до председател на управителния съвет. Това е възможно и има не един случай в историята, но е по-скоро изключение. Финансовото положение, връзките и името могат да имат много голяма тежест и ако ги нямате, трябва да се вложи много повече старание, в пъти повече, десетки и стотици повече от обичайното. Трябва да сте или винаги пръв, най-умният и да използвате ума си в своя полза, или да мамите брутално за да пробивате.
Цифрите говорят сами за себе си
От десетилетия насам 4 от 5 топ-мениджъри в Германия произхождат от онези елитни кръгове, представляващи 3,5% на населението. До известна степен издигането в социалната йерархия е почти невъзможно, казва професорът по социология Михаел Хартман – изследовател на елита. Като дете на работници, при наличие на талант и усърдие, понякога човек може да влезе в по-високите кръгове на обществото и да стане адвокат или лекар. Това, което обаче е рядкост, е издигането до най-високите социални кръгове на икономиката, ако не си част от тях още от раждането си. В спорта и науката, в медиите и културата талантът и уменията са решаващи за изкачването до ръководни позиции. Съсредоточавайки се обаче върху икономически най-атрактивните области, светът на концерните и висшите финанси, принадлежността към най-елитните кръгове и през 2015 (с някои съвсем малки изключения) очевидно е най-вече въпрос на пари и семейно потекло. Впрочем това прилича повече на феодализъм, отколкото на модерно и отворено общество.
Снимка показваща класовото разделение във Великобритания през 1937 г. Днес, разлики в облеклото може да не са толкова ярки, нито толкова надеждни като показател за социална класа, но те още съществуват
Подрастващите от необразовани семейства са изправени пред огромни препятствия
Проучване показва, че само 29% от децата на родители с основно образование посещават гимназия, докато наследниците на родители със завършено средно образование успяват да завършат с до 77% успеваемост. Доклад на германското правителство сочи, че през последните години шансовете за успехи в професионален план най-вече за представителите с ниски доходи значително са намалели. Същите са резултатите и от проучване, което изследва разбирането при четене сред четвъртокласници в международен мащаб. Фактът, че дори при висок процент на интелигентност децата от по-долните социални кръгове по-рядко и с много повече усилия достигат до гимназиално образование от своите връстници от по-заможни семейства, е основен проблем за равнопоставеността в образованието. По-заможните родители по правило имат по-висок образователен ценз, показват на децата си по-добри възможности за инвестиция, още в ранна възраст ги научават как да спестяват. Отношенията и контактите също може да окажат влияние. А може би някои родители просто осигуряват стартовия капитал в правилния момент, тъй като всякакъв вид наследство е изключено от проучването, но не и средствата, предоставени от родителите по тяхно собствено желание.
Колко важна е ежедневната среда за успеха на децата показва второ проучване
Икономисти от Университета Харвард са изследвали данните на повече от 5 млн. американци, които като деца са се преместили със своите родители. Когато преместването е в регион с по-заможни съседи, собственият доход през по-късните години от живота значително нараства. Колкото по-малки са децата при преместването, толкова по-добре за тях. Така например момче от бедно семейство в Бронкс или от проблемните квартали на Лос Анджелис в по-късните години от живота си печели средно с 35% по-малко от свой беден връстник, израснал в по-добра среда. И причините за това са многообразни. В добри региони (квартали) за живеене, които насърчават социалната мобилност, в рамките на национално сравнително проучване учениците постигат резултати над средните. Има по-малко самотни родители, повече ангажираност в църковни и обществени мероприятия. А богатите, семействата от средната класа и хората с по-ниски доходи контактуват повече помежду си, отколкото на други места. Възможността за изкачване нагоре е основно обещание на американското общество. Не на последно място успехът на Америка се дължи и на меритократичния принцип, според който всяко усилие си струва, защото шансовете на всички хора са еднакви. Идеалът обаче поддава: Стотици хиляди семейства от поколения насам са заседнали в безизходицата на най-долните класи. Доходите силно се разминават. В Германия също все повече родители съобразяват местоживеенето си с качеството на образованието. Те дори използват различни трикове, за да избягнат т.нар. проблемни училища и да запишат децата си в добро училище, пък било то и в по-отдалечен квартал. Други пък избират някое от многото частни училища с всевъзможни специални оферти – от обучение в малки групи до релаксиращ масаж. Повече от 1000 евро на месец обаче може да струва посещението в такова училище, а таксите за частен университет пък са още по-високи.
Неписаните закони на елита
Хартман посочва, че от двата смятани за най-престижни института European Business School и WHU Otto Beisheim School of Management общо двама абсолвенти досега са успели да достигнат до висшето ръководство на 100-те най-големи фирми в Германия. По-малко известни университети биха се справили също толкова добре и дори по-добре. Защото освен образованието за по-нататъшния успех от значение е и следният факт: Между деца от различни социални среди царят много повече различия от степента на образованост на техните родители. За да достигнеш най-висшите етажи на икономиката трябва най-вече да познаваш и следваш неписаните закони на елита, убедени са социолозите. В тази връзка от значение е както отличната обща култура, така и суверенното поведение с оглед по-лесно справяне със собствените недостатъци. Това социолозите наричат „хабитус" (обноски, социално поведение) – нещо, на което човек трудно се научава, тъй като е вплетено в начина на живот. Еднаква тежест за бъдещия успех в живота имат характера, съответните талантите и семейната среда. Роднините, приятелите и съседите имат отношение към това какво ще стане от децата.
При Рюдигер Грубе (сегашният шеф на Германските железници) подобни предпоставки не са налице, когато започва кариерата си. Като дете на обикновени родители (син на селянин, занимаващ се с производство на плодове) той не разполага нито с необходимите финансови средства, нито има подходящите връзки или културната среда, които за много мениджъри от неговото поколение са нещо обичайно още от детската люлка. ''Произхождам от обикновено семейство, затова за мен успехът не дойде от нищото. Повечето от нещата, които за мениджърите с добър произход се разбират от само себе си, аз трябваше да усвоя с много труд!'' Въпреки това Грубе успява да се издигне до председател на управителния съвет, но той е точно от малкото изключения.
От най-бедните в обществото във Великобритания, 46% имат майки без квалификация, докато сред най-богатите, този процент е само 3%. Родителите остават мощен двигател и протектор с каква способност ще се движи следващото поколение и от най-примитивния от показателите - колко пари имаш и колко поколения сте ги имали е налице постепенно преминаване през класите, като значението на второто, често е по-силно от първото.
Въпреки това дори архитектурата на британската социална йерархия е претърпяла огромни промени, в резултат на по-широки промени в социалния, икономическия и културен живот. В доклад на мозъчния тръст Civitas публикуван миналата година, се твърди, че ''повече от половината от нас са в различна класа от тази в която сме родени''. Това обаче не противоречи на проучването в Германия или дори САЩ, където най-големите върхове, често са запазени за потомствени избрани и достъпът е много труден, като в САЩ върхът е все пак по-достъпен ако вземем предвид издигането на хора като тридесет и третият президент на САЩ Хари Труман (който все пак е живял в семейство от средната класа) или финансисти като Джордж Сорос, който сам признава, че в САЩ за пръв път никой не обръщал внимание на произхода му.
|
|
