Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

Личен фалит, принципи и практики в САЩ и Европейския съюз

И двата подхода имат своите предимства и недостатъци, но като цяло длъжникът е най-силно защитен в САЩ

В САЩ подходът по-скоро е насочен към потребителите. Процедурите там не са толкова строги и дълги. При определени обстоятелства физическите лица могат да бъдат освободени от задължението да плащат дълговете си само в рамките на няколко месеца. В Европа регулациите, касаещи несъстоятелността, дават предимство на кредиторите. Законите в някои държави дават възможност за възстановяване на по-голяма част от вземанията често чрез по-строги изисквания и по-дълъг период на добро поведение от страна на потребителите. Ирландия е пример за държава, чието законодателство предвижда 12-годишен изчаквателен период преди лицето да бъде освободено от задълженията си. Докато кредиторите имат повече правомощия за възстановяване на неизплатените им заеми в Европа, в САЩ те могат да бъдат принудени да отпишат огромни суми от балансите си, когато на все повече кредитополучатели им биват опрощавани задълженията. Потребителите могат да определят за по-добро американското законодателство, което им позволява да се отърват от дълговете си бързо, като по този начин се стимулира ново потребление.

Практиката в САЩ

Законодателството за обявяване на лице в несъстоятелност в САЩ определено е ориентирано към потребителите. Веднъж стартирало, производството по несъстоятелност защитава потребителите по няколко начина, например, чрез високи изисквания за освобождаване, но които им позволяват да запазят голям дял от имуществото си. Фалитът на физически и юридически лица в САЩ се регулира от федералния закон по силата на Кодекса на несъстоятелността (US Bankruptcy Code). Основните цели на закона са, първо, да дадат на честен длъжник „ново начало“ в живота, освобождавайки го от по-голямата част от задълженията му и второ – да изплати дължимото на кредиторите в определен ред и то до такава степен, че длъжникът да разполага с достатъчно активи, за да извършва разплащания. Уреждането на двете цели определено отразява интересите на длъжника. Всички щати позволяват на длъжниците да запазят част или цялото си основно жилище. Стойностите, до които длъжниците могат да отговарят пред кредиторите си, варират в зависимост от щата. Това означава, че в зависимост от щата и кредиторите ще могат да възстановят различна част от отпуснатия от тях кредит. Американското законодателство дава възможност на длъжниците да получат опрощаване на задълженията до 4 месеца, ако нямат имот, който да им бъде отнет. В този случай длъжникът може да отнесе глоба. Освен това щатските закони предвиждат длъжникът да запази голяма част от имуществото си, но кредиторът да не го освободи незабавно от задълженията му. Вместо това се извършва реорганизация на дълга с цел сключването на нов погасителен план. По силата на споразумението длъжник погасява дължимото в период от 3 до 5 години в зависимост от размера на месечния му доход, като остатъкът от дълга може да се опрости след края на погасителния план. Един от факторите, който е от огромно значение за фалитите, е безработицата. Тя се определя като една от основните причини, поради които хората подават заявления за обявяване в несъстоятелност. В САЩ освен безработицата сред причините са болест и семейна раздяла (развод).

Личен фалит, принципи и практики в САЩ и Европейския съюз

Във Великобритания

Изследванията върху практиката за обявяване на физически лица в несъстоятелност в Европа не са толкова богати в сравнение с тези за САЩ. Въпреки това могат да се наблюдават сходни тенденции и причини за фалитите на физически лица. Сред страните в Европа законодателството на Великобритания прилича до голяма степен на американското, но въпреки това британското е по-стриктно от него. Законът за несъстоятелността и правилата по несъстоятелността регулират фалитите на физически и юридически лица във Великобритания от 1986 г. насам. Различни параграфи от текстовете са модифицирани през 2002 г., като най-важната промяна е продължителността на периода на т.нар. „добро поведение“ преди пълното освобождаване от задълженията. Срокът бе съкратен от 3 години на 12 месеца в полза на потребителите. В Англия и Уелс всеки длъжник или кредитор може да подаде заявление за фалит, ако длъжникът не може да осъществява плащанията. Щом съдът реши да издаде заповед за обявяване в несъстоятелност на даден длъжник неговите активи се прехвърлят на попечител. Имотите, които могат да бъдат освободени, са ограничени до тези, които се използват от длъжника за работа или за живеене, докато всички други активи, включително и самотожилище, трябва да бъдат предадени за ликвидация. Британските заемополучатели определено не извличат ползи от същата защита на длъжниците в САЩ, защото за тях е много по-вероятно да изгубят даден имот или други активи, чиято стойност може да удовлетвори кредитора. След една година длъжникът автоматично се освобождава от задълженията си с няколко изключения като например погасяване на съдебни разноски или студентски кредит. Не е нужно друго съдебно решение щом изтече 12-месечният срок. Дълговото облекчение може да настъпи дори и по-рано.

В Ирландия потребителите могат да бъдат в състояние на банкрут завинаги

Ирландия е една от европейските страни с по-скоро строго законодателство от гледна точка на потребителите особено в сравнение със съседна Великобритания. Регулациите върху несъстоятелността датират от 1988-1989 г. и от тогава не са претърпели съществени промени. Всеки длъжник може да подаде заявление за обявяване в банкрут пред Висшия съд. Кредиторите също могат да направят това, ако длъжникът не е извършвал плащания през последните 3 месеца. Както и във Великобритания – щом съдът издаде решение цялото имущество на длъжника, включително и фамилния имот, се прехвърлят на попечител, който ликвидира активите в полза на кредиторите. Веднъж фалирал длъжникът остава в това състояние, докато Висшият съд не реши да опрости задълженията, тъй като ирландското законодателство не предвижда автоматично освобождаване. Това би се случило, ако бъдат изпълнени определени условия, например, ако всичко дължимо бъде върнато на кредиторите или след изтичането на 12-годишния период на добро поведение. Всички тези изисквания затрудняват и натоварват тежко потребителите. Често длъжниците опитват да постигнат дългови споразумения с кредиторите си с цел да избегнат официален фалит. Броят на обявените физически лица в Ирландия обаче е малък, което може би е изненадващо, имайки предвид спукването на имотния балон в страната по време на кризата, които причини огромни щети. Въпреки че ирландското законодателство определено дава предимство на кредиторите и представлява сериозна тежест за длъжниците, изискванията са такива, че да окуражават длъжниците и кредиторите да намерят решение на дълговите проблеми. Предоговарянето на кредита също е от значение.

Германия – не дължиш нищо след 6 години

Клаузите на германското законодателство могат да се поставят някъде между тези на Великобритания и Ирландия. Законът, носещ името Insolvenzordnung (The German Insolvency Regulation), влиза в сила от 1 януари 1999 г. и покрива фалити на фирми и домакинства. Целта му е да бъде удовлетворен първо кредиторът, като същевременно обаче се дава възможност на длъжника да се възстанови от фалита. За потребителите основната промяна и най-важната полза е въвеждането на възможността оставащите задължения да бъдат опростени след определен период на добро поведение. Всеки длъжник може да поиска обявяване в несъстоятелност, ако вече е или е напът да бъде. Процедурите в Германия преминават през три фази. Първо, задължение за извънсъдебно споразумение между длъжника и кредитора, второ – съдебна фаза, и трето – възможност за стартиране на период на добро поведение, което да приключи с опрощаване на дълговете. Първата фаза е задължителна. Ако по време и на втората не се постигне споразумение, длъжникът подава искане пред съда. Ако съдът реши, длъжникът трябва да изпълни няколко условия през шестте години на добро поведение. През този период значителен размер от дохода на длъжника се прехвърля на попечител, който го предава на кредиторите. Имуществото също може да бъде отнето. В края на шестата година съдът решава дали ще бъде опростен дългът, а такова опрощаване е възможност веднъж на всеки 10 години.

Практиката във Франция

Някои аспекти от процедурите във Франция са сравними с германските, като например опита за постигане на извънсъдебно споразумение, както и напълно опрощаване на дълговете след определен период на добро поведение. Законодателството действа от 1989 г. чрез модификация на т.нар. Code de la consommation. Нормативният акт е модифициран няколко пъти с цел предоставянето на по-добра защита на потребителите, поощряване на отговорното кредитиране и въвеждането на евродирективата за потребителския кредит от 2008 г. Ако потребителите се озоват в ситуация на свръхзадлъжнялост, дефинирана като невъзможността за изпълнение на задълженията, те могат да се обърнат към Комисията за дълговете на домакинствата към Централната банка на Франция. Заявлението често бива одобрявано стига свръхзадлъжнялостта да не е временна или в резултат на временни обстоятелства. Заявлението е безплатно. Комисията разглежда искането и решава коя от двете процедури да се следва – предоговаряне на погасителния план, чийто срок може да бъде до 10 години, или пристъпване към опрощаване на задълженията. Ако пък не се стигне до решение, Комисията може да предложи въвеждането на мораториум върху плащанията за период от 2 години, след изтичането на които случаят може да бъде преразгледан. Ако и след преоценката положението на длъжника е безнадеждно, Комисията може да препоръча стартирането на съдебна процедура за опрощаване на дълговете. Ако съдът реши да продаде имуществото на длъжника, той може да задържи част от активите си или от доходите си, с които да покрива разходите си за живот. Домът му може да бъде обект на възбрана. Едва след това длъжникът може да получи частична или пълна отмяна на задълженията за плащане.

	ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ: Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути, фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании и хеджиране
	Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.