Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Публикации / Кризата Монако - Франция

Кризата Монако - Франция
27.09.15 16:40

Автор: Р. Караджов
Кризата Монако - Франция 

Въпросът с инвестициите и данъците, едва не коства анексиране на княжеството


 

В 1962 г. в разгара на Студената война и Карибската криза, се разразява сблъсък между Княжество Монако и Република Франция 


На фона на Студената война и Карибската криза сблъсъкът е като буря в чаша вода, но може би точно благодарение на тях, княжеството оцелява в днешния си вид, като една от най-проспериращите държави. 100 години преди описаните събития, Монако губи почти цялата си територия, след като Франция анексира графство Ница и крайбрежните градове. Причините за анексията са както политически, така и финансови. В държавата има размирици причинени от тежките данъци които плаща населението и Франция използва това за да анексира по-голямата част от княжеството, срещу парична компенсация в размер на 4.1 милиона франка. Само няколко години по-късно, през 1869 г. новият бизнес с казиното е така успешен, че в княжеството спират да се събират данъци върху доходите. Това обаче не решава проблеми с работните места и липсата на какви да е ресурси които да носят други приходи на населението.

Принц Рение III, който поема властта през 1949 г. не е обичаен владетел. Въпреки избухливия си иначе нрав, притежава проницателен ум и почти уникален нюх към бизнес.

След края на Втората световна война, Европа е в руини. Бизнесът на княжеството, хазарта, управлява между двете войни от оръжейния търговец Базил (Василий) Захаров*, е само бледа сянка на златните му години, защото основният контингент който му носи приходи, европейската аристокрация, е почти разорена след войната и обложена с тежки данъци в повечето страни в Европа. Имуществото на фамилията е ипотекирано, а доходи няма. През 1956 г. принцът се жени за американската актриса Грейс Кели (дъщеря на милионер) и бракът му носи $ 2 милиона зестра, но парите стигат само да се платят някои дългове и да се ремонтира княжеския дворец. От 1953 г. казиното отново затънало в дългове, е под властта на гръцкия корабен магнат Аристотел Онасис изкупил 52% от акциите на SBM (Société des bains de mer de Monaco). Онасис и принца са в близки отношения и гъркът успява да спаси казиното, но постепенно между тях се появява разрив поради различните им виждания относно бизнеса и икономиката на княжеството. Онасис е любител на монополите и елитарността, а принцът смята, че това носи повече вреди отколкото ползи и разчита на либерализция на бизнеса и туризма. Освен казиното в княжеството след войната има само ембрионална индустрия, представлявана от пивоварна, мелница и дузина занаятчийски предприятия, посветени на дейности като парфюмерия и керамика. Няма и излишна свободна земя върху която да се разполагат нови. Въпреки това политиката на принца води до установяването на предприятията в областта на химията, текстила, прецизните електроуреди, бялата и черна техника в микро-държавата. През 1961 г. в княжеството има вече 1787 компании, включително 542 акционерни дружества, които генерират оборот от 677 милиона франка, четирикратно увеличение за 10 години. В Монако има вече и 24 банки, 16 от които местни, които осигуряват прехраната на 16 569 човека, при население на княжеството от 22,297 жители.

Вече се вижда светлина в тунела, безработицата е ликвидирана и се очертава светло бъдеще, но точно то предизвиква проблем.



Деколонизацията започнала в света след войната оказва своето влияние и много европейци изтеглящи парите си от бившите колонии, ги влагат в Монако, вместо да ги вложат в САЩ. Франция е загубила Индокитай, а по него време вече губи и Алжир, ангажирана в тежка война, която се пренася и на територията на съседен Тунис. Политиката на френския президент Шарл дьо Гол е поставена на изпитание, а голяма част от капиталите изтеглящи се от бившите колонии, вместо във Франция отиват в малкото васално княжество. След 1960 г. отношенията между голямата и малката държава, блестящи преди това, изведнъж се влошават. Радио Монте Карло (RMC) и Телевизията на Монте Карло (TMC) са едни от водещите медии във Франция и въпреки, че Франция чрез подставени лица и заплетени корпоративни връзки има контрол над медиите чиито излъчватели са на френска територия, то те водят почти независима медийна политика. Пролетта на 1962 г. не без влиянието на един от съветниците на принца, американец и бивш консул в Ница, членове на Организацията на американските държави водят няколко предавания в които критикуват колониалната политика на Европа. САЩ които са били винаги противник на колониализма, вече са притиснали Великобритания по темата, а анти-американската политика на Шарл дьо Гол ги дразни. Рение пък явно иска да използва американците за да се освободи напълно от опеката на Франция, от чиято непредсказуемост се бои. Предаванията обаче водят до разрив в отношенията. Франция поставя ултиматум и принцът бързо се отказва от контрола над медиите. Дьо Гол обаче вече е ядосан, иска промяна в данъчната политика на княжеството, като не само фирмите и гражданите да плащат данъци, но и тези данъци да се отчисляват във Франция, а не в Монако. 

Според принц Рение обаче ‘’Прякото данъчно облагане би навредило на самите корени на нашия суверенитет!’’

Почти всички държави са изградени върху способността им да се увеличат данъците и да издава дълг подкрепен от бъдещите данъци, принцът обаче има съвсем друго мислене и за него данъчното облагане ще е краят на Монако. Според него данъците върху капиталовите печалби от физически и юридически лица, трябва да бъдат много ниски, за да привличат критична маса капитали, които сами по себе си ще създадат просперитет. Политиката която води от възкачването си на престола показва и че е прав. Княжеството няма много свои пари, но поне е решен проблема с безработицата.

Монако е в шок от френския ултиматум от началото на април 1962 г., който дава само 6 месеца на малката държава да промени своята данъчна политика.

Самите френски медии са разделени по темата, но повечето отразяват напрежението като подчертават, че привилегирования данъчен режим на Монако, като се има предвид икономическия бум на Княжеството, е в ущърб на френските интереси! Рение III реагира веднага като дава обширни интервюта във френските медии в които обяснява опасността от подобна данъчна политика, а съпругата му започва PR кампания из Европа и света в защита на съпруга си, обикаляйки половината короновани особи и президенти по света. Изненадващо за всички Комунистическата партия на Франция застава зад малкото княжество, наричайки исканията на френското правителство ''Политика на канонерките''. Комунистите наричат презрително напрежението ''Война между два вида буржоазия'' (на протекционизма и монополите срещу либералната), но смятат, че френските искания за увеличаване на данъците, водят до увеличаване на безработицата и снижаване на доходите на работническата класа. През октомври 1962 г. Франция обявява блокада на княжеството и слага постове и митничари по границите, като започва проверка на всички влизащи и излизащи от държавата. Монако е в трудно положение тъй като за всичко, от ток до вода зависи от Франция, достъпа до летището в Ница е почти отрязан, а автобусите в княжеството, които прекарват нощта във френски паркинг, се бавят значително на границата. Но принцът и неговите съветници не смятат да се предадат лесно. Проблемът е, че нито една държава не се обявява открито в тяхна подкрепа, въпреки, че Робърт Макнамара американският министър на отбраната в кабинета на Кенеди, шеговито пита Шарл дьо Гол ''Нали не смятате да бомбардирате принцеса Грейс?''

Дипломацията и политиката са тежки и с отстъпки и от двете страни.

Монако приема нова конституция на 17 декември 1962 г. която е по-либерална от предишната и приема да се облагат с данъци френските граждани. Възобновяването на преговорите през декември 1962 г. изчистват и проблемите с корпоративните данъци, чиито ниски нива принцът брани със зъби и нокти. След няколко месеца на дискусии се стига до епилога на кризата: споразумението от 18 май 1963 г. Франция приема и дори насърчава присъствието на финансов център с ниски данъци на границата си, като единственото условие е облагането на френските граждани и корпорации, които имат бизнес във Франция.

Въпреки, че републиката прави по-тежки отстъпки от първоначалните си искания, те донасят дивидент не само на княжеството, а и на Франция, защото чужденците от трети страни отиващи в Монако, са допринесли за икономическата и културната динамика на Френската Ривиера. В този случай данъчна ''справедливост'' не е проблем. В 1999 г. възникват нови проблеми. През 1998 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува първия си доклад за последиците от данъчните убежища, а през 2000 г. във Франция се създава работна група занимаваща се с прането на пари. През 2002 г. след дълги преговори княжеството се съгласява с някои регулации, но в замяна получава по-голям суверенитет, като Франция губи правото си да анексира княжеството в случай, че за престола няма мъжки наследник. 

Когато Принц Рение Грималди III умира през април 2005 г. може да е спокоен за бъдещето на княжеството си. Монако вече е най-богатата държава в света по БВП на глава от населението, безработицата е само 2% и между 40 и 50 000 работници и служители от Франция и Италия всекидневно пресичат символичната граница, за да изработят високите си заплати в малката държава, където освен основния бизнес туризма, се развиват още високи технологии, козметика, банково дело и други. За времето на неговото управление е увеличена и площта на държавата с 20%, като основно увеличението е за сметка на морето. Днес богатството на управляващата династия се оценява на над € 2 млрд., при ежегодни разходи от около около € 10 млн.

* За чест на Захаров може да кажем, че не само успява да изправи на крака почти фалиралото и затънало в дългове казино, но и оказва натиск над Франция, която се опитва да ограничи още повече суверенитета на княжеството.


 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0674