Негово превъзходителство Мазен Хамуд, посланик на Хашемитско кралство Йордания във Великобритания

Настоящата бежанска криза и спешните преговори между вътрешните министри от Европейския съюз за 300-та хиляди мигранти, пристигнали в Европа от януари насам, ме карат да мисля за положението ни в Йордания. Днес Йордания подслонява приблизително 1,4 милиона сирийци, 647 000 от които са регистрирани от Върховния комисариат на ООН за бежанците. От тях само 100 000 живеят в бежански лагери - останалите 1,3 милиона души са настанени в местните общности. Понастоящем сирийците съставляват общо 21% от населението на Йордания, възлизащо на 6,7 милиона души. На тези 1,3 милиона сирийци, живеещи в Йордания, не им е отказан достъп до трудовия пазар, нито до здравеопазване и образование, които се плащат от правителството. 

На практика в училищата в северните райони на страната ни има такъв свръхброй ученици, че се учи на няколко смени. В магазините при субсидираните потребителски стоки не се прави разлика между йорданци и сирийци, въпреки икономическите последици от присъствието на бежанците. Когато страна като нашата внася 96% от енергията си, има голямо значение, ако внезапно се наложи да се грижи за още 1,4 милиона души. А какво да кажем за водата? В Йордания водата е толкова малко, че сме четвъртата най-бедна на водни ресурси страна в света. Поради резкия прираст на населението ни потреблението на вода в страната се увеличи с 20%, а в северните части близо до сирийската граница - с 40%. Въпреки нестабилността в района край нас Йордания е в челните редици на борбата срещу екстремизма и тероризма.



Негово Величество крал Абдула II бин ал-Хусейн на Световния икономически форум в Давос през 2013 г.

Ние сме водещ член на международната коалиция, воюваща срещу "Ислямска държава" и всички, които проповядват идеология на омразата. Независимо от тези предизвикателства, процесът на политическа реформа у нас напредва с пълна пара - парламентът разглежда нов закон за изборите, както и децентрализация, която ще предостави правомощия на жителите на градовете и по-малките селища в кралството. Зад граница йордански полеви болници помагат на ранени и болни в Афганистан, Газа, Рамала, Кюрдистан и Хаити. Йордания осигурява също най-голям брой полиция и петия по численост военен персонал в мироопазващите операции на ООН по света. Докато тази бежанска действителност прераства в най-голямата миграционна криза в света след Втората световна война, международна общност трябва на дело да признае, че Йордания скромно и тихо носи на плещите си този товар вместо нея от години. Вярно е, че останалият свят продължава щедро да подпомага бежанските лагери, един от които - Заатари - бе посетен тази седмица от британския премиер Дейвид Камерън. Заатари се превърна в четвъртия по големина град в Йордания. Международната общност обаче осигури само 34% от парите, поискани за финансиране на нашия План за действия за сирийските бежанци - документ, изготвен в съавторство с ООН. Международната помощ покрива само част от онова, което ни струва подслоняването на бежанците.

Беше ни казано, че като страна със средни приходи, която регистрира икономически растеж над 3%, нямаме право на пряка помощ, но прогнозният ни бюджетен дефицит за тази година представлява 3,5% от брутния вътрешен продукт. Точно както Великобритания заяви моралната си отговорност към сирийските бежанци, това правят и йорданците, наследили ценностите си от хашемитските ни водачи. Под ръководството на Негово Величество крал Абдула II ние изпълняваме дълга си да подкрепяме нашите прокудени от родината си братя в нужда, както сме постъпвали през цялата си история. Правим това от все сърце, пред всемогъщия Бог. Ако някой знае какво е бежанска криза, то това сме ние.

* Йордания е единствената либерална икономика сред всички арабски държави и една от най-здравите (единствената избегнала изцяло голяма инфлация в 70-те и 80-те години в региона, помела включително и икономиката на Израел), но няма много късмет поради своето разположение и липсата на суровини. Първо имаше проблеми с палестинската инвазия и войната с палестинците, а сега с бежанците от Сирия и войната с ИДИЛ. Икономически проблем е и дефицита на вода. За късмет се управляваше от умен крал (покойния вече Хусейн I) който с цената на армията и големи военни усилия успя да опази страната си от разруха в миналото. Сегашния Абдула II бин ал-Хусейн също е от малкото разумни владетели сред арабския свят, но в изключително трудно положение поставен между палестинците (все още имат проблеми с тях въпреки брака му с палестинка), ислямистите и левите либерали които искат арабска демокрация (?!). Абдула II и мароканският крал Мохамед V са единствените живи потомци по пряка линия на Мохамед. Затова напъните на ИДИЛ против тях двамата са леко комични. Ако има някой който има право да оглавява исляма, това са те, а не някакви талибански самозванци.