|
Благодаря Ви, че гласувахте.
|
☞ Публикации /
Разорението на средната класа, мечта на левичарите |
Разорението на средната класа, мечта на левичарите
01.09.15 15:15
Автор: Р. Караджов
|
|
Разорението на средната класа, мечта на левичарите
Най-бедните държави в света се характеризират с пълно недоверие към капитализма, което води до мащабна правителствена намеса и регулиране на бизнеса
При такива условия икономиката не вирее и хората остават бедни
Как техният учител Карл Маркс си представяше бъдещето?!
За Маркс историческата роля на капитализма е да реорганизира производството. Да изчезнат семейните ферми, занаятчийски дворове, малките производства, малкия бизнес и магазини. Всички дребни буржоазни дейности да бъдат разработени от еквивалента на днешните корпорации като Zara, Toyota, Airbus или Walmart. В резултат на това средствата за производство вече няма да са собственост на онези, които вършат работата, както в семейната ферма или в работилницата на майстора, а на капитала. Работниците ще разполагат само със собствената си работна сила, която ще бъдат принудени да продават срещу мизерни заплати. Въпреки това те ще бъдат по-щастливи от армията на безработните – която е достатъчно голяма, за да накара другите да се страхуват да загубят работата си, но достатъчно малка, че да не се губи много добавена стойност*, която може да бъдат извлечена, ако работят. Така пролетариата, от една страна формирайки огромно мнозинство сред населението, и малцинството на капиталистическата класа от друга страна, ще бъдат два противостоящи си лагера. Мнозинството на работническата класа ще се обедини и тяхното възставане ще отхвърли капиталистическата власт.
Дребнобуржоазното общество или спокойствието и сигурността сред пролетариата, свободната търговия или правото на шанс и избор са най-големия враг на левицата, защото това означава отдалечаването и от контрола и властта над хората
Това е обяснението, защо иначе леви политически партии и лица, са сред най-големите поддръжници на големи частни монополи и за рестрикции и контрол (вид забрани), най-вече върху малкия, среден бизнес и тепърва прохождащ бизнес.
Сега знаем, че от Комунистическия манифест насам заплатите в Западна Европа и Съединените щати започват 160-годишно покачване, правейки работниците част от средната класа - с коли, къщи, ипотеки, пенсии и дребно буржоазни предприятия, които дават работа и то в много случаи добре платена на огромната част от пролетариата. Всъщност истинската разлика между капитализма и протекционизма във втрешноикономически план в дадена държава е правото на шанс и правото да опиташ. В страните където средствата за производство единствено се наследяват или се раздават от правителствата винаги настъпва застой и навлиза бедността. Там където хората имат поне шанса да опитат (нещо забранявано или спирано директно или със създадени нарочно прекалено много правила и закони - бедните държави), неминумемо настъпва разцвет. Но точно според Маркс, колкото е по-зле, колкото повече ограничения има за бизнеса особено малкия, толкова по-близо е пролетарската революция.
При посещението си в Боливия Папа Франциск правилно насочва вниманието към състоянието на най-бедните. Тяхната мизерия обаче не е следствие от разюздан капитализъм, а от капитализъм, който е обуздан по грешен начин. Най-печелившите компании в света не експлоатират Боливия. Тях просто ги няма там, защото не намират мястото за рентабилно.
* Според Маркс, теорията на работната стойност защитава позицията, че стойността на стоките лежи не в тяхното употребление, а в количеството труд, което е било вложено при тяхното изработване (т.е трудочаса или по-точно, социално необходимите трудочаса). Според Маркс всички стоки са само една определена маса от вложен труд. Това обаче съвсем не е така. Да вземем следния случай описан от Робърт Хайнлайн. Според него марксисткото определение за стойност е смехотворно. Колкото и труд да хвърлите, вие не бихте могли да превърнете купчина боклуци в ябълкова торта; стойността на боклуците при всички случаи си остава нулева. Известно е, че нескопосаната работа лесно може да намали стойността; един готвач без талант може да превърне тестото и ябълките — вече носещи стойност — в една негодна пихтия. И обратното, един голям готвач може да приготви от същите тези материали сладкиш с по-голяма стойност, отколкото обикновената торта, без да полага повече усилия, отколкото един посредствен готвач използва при направата на посредствения сладкиш. Тази кухненска илюстрация събаря всички доводи на максистката теория.
|
|