Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

Разорението на средната класа, мечта на левичарите

Най-бедните държави в света се характеризират с пълно недоверие към капитализма, което води до мащабна правителствена намеса и регулиране на бизнеса

При такива условия икономиката не вирее и хората остават бедни

Как техният учител Карл Маркс си представяше бъдещето?!

За Маркс историческата роля на капитализма е да реорганизира производството. Да изчезнат семейните ферми, занаятчийски дворове, малките производства, малкия бизнес и магазини. Всички дребни буржоазни дейности да бъдат разработени от еквивалента на днешните корпорации като Zara, Toyota, Airbus или Walmart. В резултат на това средствата за производство вече няма да са собственост на онези, които вършат работата, както в семейната ферма или в работилницата на майстора, а на капитала. Работниците ще разполагат само със собствената си работна сила, която ще бъдат принудени да продават срещу мизерни заплати. Въпреки това те ще бъдат по-щастливи от армията на безработните – която е достатъчно голяма, за да накара другите да се страхуват да загубят работата си, но достатъчно малка, че да не се губи много добавена стойност*, която може да бъдат извлечена, ако работят. Така пролетариата, от една страна формирайки огромно мнозинство сред населението, и малцинството на капиталистическата класа от друга страна, ще бъдат два противостоящи си лагера. Мнозинството на работническата класа ще се обедини и тяхното възставане ще отхвърли капиталистическата власт.

Дребнобуржоазното общество или спокойствието и сигурността сред пролетариата, свободната търговия или правото на шанс и избор са най-големия враг на левицата, защото това означава отдалечаването и от контрола и властта над хората

Това е обяснението, защо иначе леви политически партии и лица, са сред най-големите поддръжници на големи частни монополи и за рестрикции и контрол (вид забрани), най-вече върху малкия, среден бизнес и тепърва прохождащ бизнес.

Сега знаем, че от Комунистическия манифест насам заплатите в Западна Европа и Съединените щати започват 160-годишно покачване, правейки работниците част от средната класа - с коли, къщи, ипотеки, пенсии и дребно буржоазни предприятия, които дават работа и то в много случаи добре платена на огромната част от пролетариата. Всъщност истинската разлика между капитализма и протекционизма във втрешноикономически план в дадена държава е правото на шанс и правото да опиташ. В страните където средствата за производство единствено се наследяват или се раздават от правителствата винаги настъпва застой и навлиза бедността. Там където хората имат поне шанса да опитат (нещо забранявано или спирано директно или със създадени нарочно прекалено много правила и закони - бедните държави), неминумемо настъпва разцвет. Но точно според Маркс, колкото е по-зле, колкото повече ограничения има за бизнеса особено малкия, толкова по-близо е пролетарската революция.

При посещението си в Боливия Папа Франциск правилно насочва вниманието към състоянието на най-бедните. Тяхната мизерия обаче не е следствие от разюздан капитализъм, а от капитализъм, който е обуздан по грешен начин. Най-печелившите компании в света не експлоатират Боливия. Тях просто ги няма там, защото не намират мястото за рентабилно.

* Според Маркс, теорията на работната стойност защитава позицията, че стойността на стоките лежи не в тяхното употребление, а в количеството труд, което е било вложено при тяхното изработване (т.е трудочаса или по-точно, социално необходимите трудочаса). Според Маркс всички стоки са само една определена маса от вложен труд. Това обаче съвсем не е така. Да вземем следния случай описан от Робърт Хайнлайн. Според него марксисткото определение за стойност е смехотворно. Колкото и труд да хвърлите, вие не бихте могли да превърнете купчина боклуци в ябълкова торта; стойността на боклуците при всички случаи си остава нулева. Известно е, че нескопосаната работа лесно може да намали стойността; един готвач без талант може да превърне тестото и ябълките — вече носещи стойност — в една негодна пихтия. И обратното, един голям готвач може да приготви от същите тези материали сладкиш с по-голяма стойност, отколкото обикновената торта, без да полага повече усилия, отколкото един посредствен готвач използва при направата на посредствения сладкиш. Тази кухненска илюстрация събаря всички доводи на максистката теория.

	ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ: Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути, фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании и хеджиране
	Сайтът е конструиран с Glog. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в сайта материали, както и за тяхното неправомерно използване от трети страни.