|
|
Защо България е до Уганда, а не до Швейцария
30.08.15 22:16
Автор: Основен източник DW.COM
|
|
|
Защо България е до Уганда, а не до Швейцария
Туризмът играе важна роля в българския бизнес
В този бранш се произвеждат 12% от БВП, като правителството дори възнамерява да ги повиши до 20 % през 2020 година. Тенденцията обаче е друга.
Eдин от най-сериозните индикатори за задълбочаването на кризисните явления в българския туризъм е фактът, че едва 50 % от посетителите на българските курорти са граждани на страни-членки на Европейския съюз. Статистиката за първото полугодие на 2015 година показва, че спрямо 2013 посетилите България германци са с 13% по-малко, а британците - с 20% по-малко.
Антизападната истерия обхванала страната, омразата към западняците, дава своето отражение и в туризма. За един западноевропеец, кандидат да посети България, е достатъчно да пусне кой да е голям български сайт през Translate.Google, за да се замисли дали да посети държава в която го мразят, наричат го евро-гей, отрепка, империалист, нацист и други суперлативи, запазени от българите за западните нации. А ако смятате, че западано-европейците не четата информация, къде отиват – жестоко се лъжете.
Броят на туристите от съседните страни също намалява. През първите шест месеца на 2015 обаче броят на туристите от Румъния е бил с 50% по-нисък спрямо миналата година. А това означава, че половината от общо 1,5 милиона румънци, влизащи ежегодно в България, вече се насочват транзитно към курортите в Гърция и Турция. Спадът в посещенията на гърци с 35% може да се обясни с дълбоката криза в страната. Бетонирането на българското Черноморие продължава, а причините много често изобщо не са свързани с фактори като конкуренцията и печалбите. Строителството понякога просто прикрива пране на пари или данъчни измами, а в много случаи е резултат от сбъркани бизнес-проекти.
Летният туризъм в България има вече едва два силни месеца - юли и август (при почти 6 в миналото), а ниският ценови сегмент, в който е разположен, не оставя никакви шансове за развитието на целогодишно туристическо обслужване. Според шефът на Института за анализи и прогнози в туризма Румен Драганов, зад тазгодишните скандали около „дивото къмпиране“ по черноморските плажове не се крие нито грижата на местните кметове за опазване на девствени ландшафти, нито пък безпокойството за сигурността на почиващите. Зад всичко това се крият бизнес-интереси към презастрояване на морския бряг с ясни комерсиални намерения.
Към 10-те основни собственици в туризма ни (които държат над 50% от легловата база) се добавят и няколко нови, които са още по-далеч от този вид бизнес. В туристическия бранш навлязоха нови играчи без никакъв опит в обслужването на клиенти. Така например руският нефтен монополист ''Лукойл'' изради наскоро в Свети Влас огромен хотел. Значителни хотелски бази имат и производители на алкохол от Пещера и Карнобат.
Изливането на фекални води в морето (така нареченото заустване), безумните цени на чадъри и шезлонги за неорганизираните туристи, копърките и скубането за какво ли не, на всеки нещастник решил да се довери на ''поканите'' в някои туристически комплекси, също не допринасят за увеличаване на туристите.
Какво още пречи на България да привлича повече и по-платежоспособни туристи от страната и чужбина? Отговор на този въпрос дават данните от доклад за туризма, изготвян на всеки две години от Световния икономически форум.
По конкурентоспособност на туристическия си бизнес през 2015 г. България заема 49-о място сред 141 страни в света. Презастрояването и силното замърсяване на най-посещаваните от туристите райони, особено по Черноморието, в Пирин и Рила, изпращат България на незавидното 126-о място, далеч не само от страни като Финландия, Норвегия, Швейцария и Нова Зеландия, но и зад редица бедни и пренаселени държави.
По брой на хотелските стаи на глава от населението България вече е изпреварила такива утвърдени туристически дестинации като Португалия, Франция, Тайланд, Египет, Израел и Съединените щати, без това ни най-малко да допринася за конкурентоспособността на българските курорти.
По качество и удобство на шосетата и магистралите България е запратена на 106-о място, където компания ѝ правят страни като Уганда и Алжир. По същия начин е оценена и ефективността на националната стратегия за развитие на туризма - и по този показател България заема 106-то място, този път в компанията на Мозамбик и Етиопия. Това класиране е в пълен унисон с оценката на Световния икономически форум за подкрепата, която българските институции оказват на местния туризъм. По този показател страната е поставена на 95-о място в света, редом със страни като Руанда и Индия.
Липсата на добре подготвени и мотивирани кадри е несъмнено сред най-тежките проблеми на българския туризъм. По този показател Световният икономически форум поставя България на отблъскващото 120-о място в света. Кратката продължителност на летния и зимния туристически сезон в България, както и сравнително ниското заплащане в този бранш, са причина за осезаемото ''изтичане'' на обучен персонал към конкуриращи България дестинации с целогодишна заетост.
Сигурността на туристите в българските курорти е ниска. Надеждността на българската полиция и правосъдие е сред показателите, които снижават конкурентоспособността на местния туристически продукт. Показателят за доверието в действията на полицията и нейната отзивчивост поставя България на 120-о място в света, в компанията на страни като Египет, Тайланд и Русия.
|
|
