|
|
Пазарът на Eurodollars
25.08.15 23:17
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Пазарът на Eurodollars
Eurodollars са срочни депозити, деноминирани в щатски долари в банките извън Съединените щати
Аз съм твърдо решил, че американският долар никога вече не трябва да става играчка в ръцете на шайка международни спекуланти! – Ричард Никсън, 37-ми президент на САЩ
Те са извън юрисдикцията на Федералния резерв и подложени на много по-малко регламент отколкото подобни депозити в САЩ. Терминът е въведен първоначално за щатски долари в европейски банки, но се разширява през годините за депозити в долари и извън Европа. Особено след Втората световна война САЩ са най-големият потребителски пазар в света, а планът Маршал усилва притока на долари към Европа. В резултат, огромни суми са задържани от чужди банки извън САЩ.
Началото на евродоларовите депозити е обвито в известна мистерия и съществуват много митове за тяхното създаване, като повечето проследяват историята им до комунистическите режими. Една от версиите е, че в 1949 г. Китай депозира всички свои щатски долари в Banque Commerciale pour l'Europe du Nord в Париж преди САЩ да блокират и замразят останалите активи покрай Корейската война. Банката е под контрола на СССР и е създадена в 1921 г., а след 1936 г. служи за финансиране на комунистите в Испания по време на Гражданската война. По време на студената война в нея са и сметките на Френската комунистическа партия, а сега е част от VTB Bank France. Друга версия е свързана със събитията в Унгария 1956 г. СССР се опасява, че активите му ще се замразят от САЩ и решава да прехвърли парите в Moscow Narodny Bank Limited в Лондон. Тъй като банката се води под британска юрисдикция, то САЩ няма как да посегнат на тези пари. Сега и тази банка е собственост на руската VTB Bank. Някъде тогава СССР се договаря и с италиански банков картел за по-доходни условия на своите долари.
След 50-те години на 20 век Eurodollars се използват все по-често в световните финанси, като лихвите по тях са често по-високи отколкото на депозитите в САЩ, но и се смятат за малко по-риско инструмент. Пазарът им добива развитие най-вече в Лондонското Сити, където банкерите негласно са се разбрали да не говорят излишно по въпроса. След 60-те години Eurodollars се разрастват по няколко причини значително. Търговските дефицити на САЩ, таванът на Федералния резерв за депозити по време на инфлацията от 70-те години, данъчните тежести и регулации за чуждите капитали в страната и това, че са понякога лесен начин на финансиране за европейски или други компании и държави. Една не малка част от международните кредити отпускани на някои страни тогава са точно от тези депозити, но темата все още се смята неподходяща за коментиране, до степен, че американски журналист работещ в Лондон е помолен да не пише за тях, освен ако не е за някое научно списание или публикация, твърде специализирана за непросветени.
Когато банкерите в Лондон започват да предлагат депозити в долари, в тях се вливат стотици милиони, а после милиарди. С тези пари се емитират еврооблигации в долари, които не подлежат на регистрация в САЩ, а много инвеститори с радост влагат пари дългосрочно. През 1971 г. с отмяната на валутната система от след войната, пазарът е залят с долари, а да се влагат те в САЩ се смята за рисково, защото волно или нарочно, но вървят слухове за конфискуване на чуждестранни активи и особено за петродолари, тъй като страната е скарана с почти целия арабски свят. От слуха естествено се възползват банките в Европа които буквално са залети с пари. В 70-те години само Саудитска арабия има над $ 50 млрд., в банки в Европа. До 1979 г. общото количество в Eurodollars вече възлиза над масата пари в обръщение в САЩ.
Инвестиционните банки в САЩ със завист следят делата на европейските си колеги и през края на 60-те и 70-те години започват да отварят офиси в Лондон и други европейски столици. Morgan Stanley, Lehman Brothers, Salomon Brothers, Goldman Sachs, Merrill Lynch и други се опитват да се наместят в пазара на европейските си колеги. В Западна Европа не съществува разделението на инвестиционно и депозитно банкиране, като в САЩ и американците са смаяни от операциите на универсални гиганти като Deutsche Bank, Credit Suisse, Societe Generale, Banco Santande, много италиански (които и перат пари на мафията) и британски банки. Те имат капитал и ресурси много по-големи от американските инвестиционни банки, връзки и клиенти за които американските им колеги могат само да мечтаят по него време. Използвайки тези си лостове, работят с пазара на Eurodollars почти без никакви ограничения, за разлика от колегите си в САЩ, репресирани от закона. По него време и се осъществява внос на идеи от Европа към САЩ. За разлика от американските банки които пускали облигации само с твърдо определен лихвен процент, европейските им колеги пускали и с плаващ такъв, използвайки за основа лихвените проценти върху евродоларите. В началото на 80-те тези облигации под влияние на банките в Европа навлизат и в САЩ.
Роля в развитието на Eurodollars изиграва и кризата от 70-те. Много граждани са напуснали центровете на градовете и се местят да живеят в предградията, където живота, наемите и имотите са по-евтини. Така обаче голяма част от градовете в САЩ губят данъчните си приходи. Това удря и американските банки които откриват, че заемите дадени от тях чрез клоновете им в чужбина и на чужди правителства носят по-голям доход отколкото да се раздават в САЩ. Пазарът на Eurodollars се превръща в най-големия пазар за международно финансиране, като в 1997 г., почти 90% от всички международни заеми произхождат от него.
През декември 1981 г. Chicago Mercantile Exchange (CME) пуска фючърси въз основа на тези депозити. Говори се, че нощта преди търговията да започне за пръв път на борсата, някои клиенти са спали там на място за да се включат първи. Търговията е един от големите удари на борсата и истинска машина за пари, като се превръща в една от най-обемните на пода на борсата.
|
|
