През 70-те години бедните в миналото арабски държавици преживяват бурен икономически възход основан на добивите от петрол

Това повишава значително стандарта на населението, което се впуска да си купува всички придобивки на цивилизацията, между които мощни, предимно американски и европейски коли. Арабите се впускат в бясна надпревара по току що построение пътищата и магистрали. Всеки ден има убити автомобилисти, размазват се камили и пешеходци. Никой не се стряска и трогва нито от призивите на роднините на жертвите, нито от воплите за човечност и благоразумие. 

Глобите от полицията са неефективни, разяснителните кампании за гражданите безсмислени, а съдебната система не може или не иска да се справи с убийците по пътищата, въпреки, че понякога налага сурови наказания. В момента в който полицията обърне гръб, арабите натискали педала на газта и губели всякакво приличие и благоразумие към себе си и околните. В самото начало на 80-те години, на Джабер III емирът на Кувейт му омръзва от тази касапница и свиква министрите си на съвещание. 



Взето е решение всяка вечер в новинарските емисиите да има минути посветени на събитията от пътищата през деня. Освен това, глобите и наказанията за неразумно шофиране са качени драстично. Още следващите дни малкото емирство изпада в шок. Дотогава смазаните и катастрофиралите са само статистика, за тези които не са били близки свидетели на катастрофите, но изведнъж в дома на всички нахлуват реки от кръв. В едър план, всяка вечер, без предупреждение и предупредителни надписи, по националната телевизия се показват резултатите от катастрофите. Отрязани глави, смазани детски тела, черва влачещи се по безупречните магистрали, осакатени крещящи от болка докато ги товарят в линейки, стърчащи от тела счупени кости, мъртви с неразпознаваеми лица и изтичащи мозъци. Всяка вечер, в най-гледаното време, кръв и човешка кайма. В емирството се надига вълна от възмущение, защото ако родителите не са опазили телевизорите от децата, те пищят уплашено, плачат, много жени и мъже повръщат от гледката. Емирът обаче е непреклонен. Тезата му е ''Ако не искате да гледате това, не се убивайте един друг и пречете на другите да ви убиват!''

Ефектът от репортажите още първите месеци е драстичен. Броя катастрофи и убийства започва скоростно да намалява, защото населението започва да вижда във всеки който нарушава уличното движение и кара неразумно престъпник, садист, изрод, убиец и самоубиец. За 2 години жертвите по пътищата намаляват с над 80% и към средата на 80-те години кървавите репортажи изчезват от телевизията.