Ще се повтори ли петролната криза 1986 г.?

Една от основните разлики на днешната ситуация от кризата през 1986 г. е, че ОПЕК е запълнил крайбрежните съоръжения и офшорните танкери и не разполага със значителни резерви за съхраняване на петрола



Анализатори на Morgan Stanley  твърдят, че настоящата криза може да се окаже доста по-сериозна от положението през 1986 г. Тогава през декември цените спаднаха от $ 23,29 на $ 9,85 за барел, предизвиквайки хаос на световните пазари. Според някои, именно петролният колапс от 1986 г. е предопределил разпадането на СССР. Анализаторите правят паралели между динамиката на петролните цени през 1986 и 2015 г. въз основа на сходните пазарни тенденции. Решението на ОПЕК да подкрепи дневния обем на добива, вместо да подкрепи цените на петрола е един от тези фактори. Сочат се също така растящата волатилност и намаляването на доходността. Теоретично, свръхпредлагането на петрол трябва да се коригира от само себе си, защото ниските цени на нефта водят до намаляването на инвестициите в новите проекти за добив, но този път ОПЕК реши да увеличи добива с 1,5 милиона барела дневно, започвайки от февруари, което отговаря на ежегодното повишаване на световното търсене. Русия също увеличи дневния си добив до 10,713 милиона барела, което стана нов рекорд в постсъветския период.

След постигането на споразумение по ядрената програма на Иран нивото, до което ще нарасне производството на петрол в тази страна, предизвиква безпокойството у някои, страхуващи се от ниските цени на петрола. Според изявленията на официалните лица, след като бъдат премахнати санкциите, Иран ще може да увеличи износа си от 1 милиона на 2,3 милиона барела дневно, което представлява 1% от световното производство. Но въздействието на подобна динамика на световния пазар, по-скоро, ще бъде минимално. Техеран ще може да се върне към нивата на добив /3,5 милиона барела дневно/ отпреди налагането на санкциите след няколко години. Затова ще са необходими и значителни инвестиции, които Иран трябва да привлече от Запада. Влиянието на увеличението на добива върху цените ще бъде постепенно или едва забележимо, защото световните производители очакват ръст на добива и ще могат да се адаптират. Една от основните разлики на днешната ситуация от кризата през 1986 г. е, че ОПЕК е запълнил крайбрежните съоръжения и офшорните танкери и не разполага със значителни резерви за съхраняване на петрола. Сега достъпните мощности за съхраняването на петрол са около 2% от общия обем на доставките, докато през 1986 г. те са били 30%. Иран, чиито планове за увеличаване на дневния добив предизвикват опасения, също е запълнил почти всичките си петролни хранилища. В страната са натрупани 10 милиона барела суров петрол както на брега, така и в морските хранилища. Именно този петрол ще излезе на пазара, след като бъдат премахнати санкциите. Това може да предизвика временна нестабилност, но това въздействие няма да е достатъчно, за да предизвика срив, подобен на този, който вкара в криза отрасъла през 1986 г. След като бъдат свалени енергийните санкции - а това може да се случи още през ноември - Иран ще се стреми да разпродаде нефта, който е натрупал, и да налее свежи средства в икономиката си, която се нуждае от инвестиции. Но тъй като Техеран се нуждае от това да продаде петрола си по цени, които са на нивата отпреди санкциите, той едва ли ще пусна на пазара цялото количество. Това би довело до ценови шок. В същото време от Morgan Stanley прогнозират, че ние по-скоро можем да наблюдаваме ръст на цените преди да се случи така наречения хипотетичен срив според сценария от 1986 г. Производителките от ОПЕК са напълнили хранилищата си и нямат интерес от увеличаване на производството. Националните бюджети на държавите-членки на картела зависят изключително силно от цените на петрола. Например, Саудитска Арабия за пръв път от 2007 г. трябваше да имитира суверенни облигации, за да покрие бюджетния дефицит, предизвикан от ниските цени на петрола.  Макар ОПЕК да говори за подкрепа на сегашното ниво на производство, за да запази своя пазарен дял, и че намаляването на цените е само временно явление, е напълно възможно много скоро страните-износителки да започнат преговори за съгласувано понижаване на производствените обеми. В момента свръхпроизводството на суров петрол се оценява на 800 барела дневно. В същото време анализаторите на J.P. Morgan отбелязват, че решението да се подкрепи производството на ниво от 31 милиона барела дневно ще струва на ОПЕК 200 милиарда долара годишно. Само Саудитска Арабия ще загуби над $ 90 милиарда годишно. Но се създава впечатление, че политиката на Рияд постепенно се променя. Вместо да говорят, че Саудитска Арабия планира да намали добива, чиновниците на монархията твърдят, че ОПЕК и такива производители, като Русия, ще трябва заедно да понесат бремето на намаляващото производство, така както се е случило през 1986 и 1998 г.

Като цяло световните производители разбират, че кризата не може да бъде избегната, ако своевременно не се направят корекции в енергийната политика. Въпреки че криза подобна на колапса от 1986 г. е много възможна, това не е най-реалистичната прогноза. Неотдавнашните събития показват, че нестабилността на световните петролни пазари се запазва. Ето защо на световните производители на петрол ще им се наложи да се преборят с разногласията си и да изработят стратегия в подкрепа на петролните цени и обемите на добива на приемливи за всички равнища.