|
|
 ☞ Публикации /
Министърът популяризирал картофите и икономическите свободи |
Министърът популяризирал картофите и икономическите свободи
03.07.15 01:22
Автор: Р. Караджов
|
|
|
Министърът популяризирал картофите и икономическите свободи
Когато просветения член на малкия клуб на физиократите Анн Робер Жак Тюрго става министър при Луи XVI, иска да популяризира картофите в изтощената от глад и несполуки Франция
Неуките френски селяни и дворяни не искат да садят и ядат картофи, колкото и да се опитва министърът да обяснява, че са чудесна храна със сол и масълце. На министърът хрумва идея как, да рекламира картофите. На песъчлив участък от собствената си земя, засадил картофи, като сложил засилена денонощна охрана. Скоро плъзнал слух, че на участъка има тайнствено растение, много ценно и всички решили, че щом картофите се пазят така старателно, те са нещо изключително. Част от реколтата била открадната и засадена от любопитни. Като част от рекламната кампания, министърът консумирал и картофи по време на обяд или вечеря. Хората решили, че щом един министър на Франция яде картофи, значи са нещо хубаво. В рекламата се включил и крал Луи XVI, който носил цветчета от картофи на ревера си. Скоро картофите станали популярна храна във Франция.
Почти през целия си живот Тюрго се опитва да популяризира свободната търговия и да либеразлириа търговията с пшеница, с цел да се тушират глада и социалното неравенство, но среща през цялото време силна съпротива от поддръжниците на монополите и държавните регулации, които според него водят само до глад, недостиг и мизерия. Според Тюрго неравенството е стимул за развитие на хората, но само ако е поставено извън рамките на привилегиите, монополите и държавните регулации. В техните рамки то само се задълбочава. Въпреки съпротивата на почти всички обществени прослойки които къде от глупост, къде от алчност и лични интереси пречили на всякакви реформи в кралството, Тюрго е толкова способен като министър, че само за 2 години, между 1774 и 1776 успява да ограничи огромния дълг на Франция и да договори малко преди своето падане от министерския пост, заем с холандски банкери при 4% лихва.
Противник на качване на данъците в кралството, той смята, че големия дефицит може да се ограничи с други мерки и административни реформи, а по-високите приходи да дойдат от либерализация на търговията и производството, нещо което така и не успява да прокара по време на краткото си управление. Той вярва в силата и неизбежния успеха на революцията в Америка, но предупреждава, че Франция не може нито финансово, нито социално да си позволи откровено да подпомага разбунтувалите се английски колонии. Според него, намесата на държавата пряко във войната, ще донесе беди и ще разбие едва закърпения бюджет на държавата. Въпреки разочарованието си от запазване на робството в Америка и въпреки, че не иска пряка намеса на Франция в конфликта на колонистите с Англия, не се съмнява, че рано или късно колониите ще се откъснат и тяхната революция ще победи. Тюрго се оказва прав. Франция затъва финансово в тази война и опитите на кралят по-късно да качи данъците, довеждат до революция в страната. Идеите за повишаване на образованието на населението, подпомагане на най-бедните, отмяна на всички социални привилегии в индустрията, търговията и държавата, противопоставянето за намеса в американската война за независимост, се видели прекалено ексцентрични на крал Луи XVI и прекалено голям скок в тъмното. На 2 май 1776 г. Тюрго е помолен да подаде оставка. Той я подава веднага и до края на живота си се занимава с научни и литературни изследвания.
Тюрго е описван като безцеремонен от приятели и от врагове, като това му поведение се запазвало дори в отношенията му с краля. Пред непознати често имал вид презрителен към околните човек, но от близките си приятели е описван като весел, шеговит и общителен.
Като държавник въпреки големите си заслуги, е негативно оценен приживе, въпреки, че след избухване на революцията във Франция, много от неговите идеи за либерализация са приложени на практика. В писмата му термините "естествени права" и "естествени закони" се срещат често, а икономическите му идеи триумфират особено силно в началото на 19 век при империята на Наполеон и по-късно. Умира на 18 Март 1781 на възраст само 53 години, с което Франция се лишава от един от най-големите си умове, в навечерието на едни от най-трудните си, преломни времена.
|
|
