Хиперинфлацията в Унгария през 1946 г. - 13 600 000 000 000 000 % месечно

Представете си, че за времето, което ви е нужно да изпиете чаша кафе, неговата цена се е удвоила

Това изглежда екстремно, но такава е реалността при хиперинфлацията, където цените се променят толкова бързо, че продуктите за всекидневна употреба поскъпват значително, а парите стават безполезни в рамките на 24 часа или дори в рамките на работния ден.

Най-тежкият случай на хиперинфлация световната история е този в Унгария през първата половина на 1946 г. До средата на същата година банкнотата с най-голяма деноминация в Унгария е 100 000 000 000 000 000 000 (сто квинтилиона) пенго, докато през 1944 г. банкнотата с най-голям номинал е била 1 000 пенго. При върховите си нива унгарската инфлация е достигала 195% дневно, като цените са се удвоявали на всеки 15.6 часа, което води до месечна инфлация от 13.6 квадрилиона процента. Ситуацията е толкова тежка, че правителството въвежда специална валута за данъците и пощенските плащания, чийто курс се определял всеки ден по радиото. Пенгото в крайна сметка е заменено по-късно през годината при валутна ревалвация, но се смята, че когато валутата е заменена през август 1946 г., общата стойност на всички унгарски банкноти в обръщение се е равнявала на една хилядна от долара.

След Първата световна война - заедно с валутите на Германия, Австрия, Полша и унгарската крона девалвира значително, а страната преминава през период на хиперинфлация, но след средата на 20-те, в 1925 г. в страната се създава идеята за нова валута която е въведена от 1 януари 1927 г. Пенгото е фиксирано уж към златния стандарт, но реално никога не е съществувала възможност за неговата размяна със злато.  След 1930 г. Унгария е силно ударена от Голямата депресия и пенгото е обезценено. Селското стопанство на Унгария понася тежък удар и нарастващият дълг на страната принуждава централната банка да обезцени валутата, за да покрие разходите си като разхлаби финансовата и паричната политика, но големите проблеми започват след 1938 г. до 1941 г. когато към Унгария са присъединени големи територии от Чехословакия и Румъния, бедни и които се нуждаят от държавни дотации.  Когато започва Втората световна война, Унгария е в слабо икономическо състояние а централната банка е почти изцяло под контрола на правителството; банката печати пари, въз основа на бюджетните нужди на правителството без каквито и да било финансови ограничения.

На 13 февруари 1944г. столицата Будапеща е превзета от съветската армия, 80% от града е руини, а от 5-те моста на Дунав, няма и следа. Инфлацията се засилва лятото на 1944г., но най-лошото тепърва предстои. До 4 април 1945 г. последните унгарски войски се предават, а след като се оказва на губещата страна във Втората световна война, цените в страната започват да се покачват още по-рязко. Унищожените пътища, влакови релси, заводи, разорено селско стопанство и спадът в производството кара правителството да вземе решение за печатането на пари, с което да стимулира икономиката. Печатането на пари обаче се се развива с такива темпове, че ако през юли 1945 г. парите в обръщение са 25 милиарда пенго, то към януари те вече са 1.646 трилиона пенго. Към май нарастването на парите в обръщение вече е 65 квадрилиона, а два месеца по-късно е 47 септилиона. Колко голяма е инфлацията? Нещо, което е струвало 379 пенго през септември 1945 година, вече се продава за 72 330 пенго през януари, 453 886 пенго през февруари, 1 872 910 пенго през март, близо 36 млн. пенго през април и така до 1 крадрилион на 22 юли 1946 г. В пика на инфлацията цените са се повишавали с 150% дневно. Монетите изчезват от обръщение, тъй като металите, от които са изсечени, стават по ценни, отколкото самите монети.

Преди войната към март 1941 г. 5 пенго са се разменяли за 1 долар. Към юни 1944 г. курсът вече е 33 пенго за 1 долар, а в началото на хиперинфлацията през август 1 долар се е разменял за 1320 пенго. През ноември 1945 г. курсът вече е 100 000 пенго за долар, но към март 1946 г. обезценяването на унгарската валута достига до 1.75 млн. пенго за долар. Месец по-късно стойността на 1 долар е 59 милиарда пенго, а към юли 1946 г. той се е разменял за 460 квадрилиона. Официално форинтът заменя пенгото на 1 август 1946 г.  Въпреки че пътищата и производството в страната биват възстановени, работниците губят над 80% от стойността на заплатите си.