Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Последните царе на Русия

Последните царе на Русия
23.03.14 16:07

Автор: Р. Караджов

Последните царе на Русия



Често се говори за времето на Путин и Елцин като за съвсем различни времена и се изтъква каква голяма разлика има между управлението на президентите на
Русия, как бедността от времето на Елцин, се сменила с просперитета при управлението на Путин, колкото и трудно приложима да е думата “просперитет”  извън 3-4 града на Русия  

Борис Елцин е първия президент на Руската федерация и е във властта в един от най-смутните периоди на Руската история. СССР е в разпад, по периферията му се водят войни, а в новата Руска федерация има два опита за преврат придружени и на двата пъти с влизането на танкове в Москва и със стрелби. Елцин наследява планова икономика в разруха, огромен бюджетен дефицит, силна инфлация, над 500% въпреки контрола върху цените, разпаднала се държавност,  ширеща се корупция,  намаляващи цени на петрола, основното перо в руския износ. Дълговете на Русия са равни на 100% от БВП на страната! 

Между 1991 и 1992 година инфлацията в Русия скача до..... 2 500% годишно. Нововъзникналата на руините на старата, нова държава, е пред нов разпад, с огромна, но неефективна армия, ръждясал флот който няма гориво и зле обучени новобранци. Двете войни в Чечня която иска да се откъсне, както и запазването на цялостната територия на Руската федерация, заради центробежните сили и в други части на федерацията, струват нови милиарди. Елцин и екипът му реформират руската планова икономика в подобие на пазарна, въвеждат либерализация на цените и програми за приватизация, която протича типично по руско-български, с подаряване на повечето държавна собственост, на “наши хора”.



Русия, каквато я наследи Борис Елцин – огромна инфлация, празна държавна каса, затънала в дългове и с танкове по улиците. На снимката Елцин държи реч качен върху танк, по улиците на
Москва



Въпреки това, на много руснаци е разрешено да развиват частна дейност, а след началото на 90-те тази средна класа напълни и нашите черноморски курорти. В 1992 г. Елцин стартира програма за масова приватизация чрез безплатни ваучери. Според тази програма всички руски граждани имат право на такива ваучери,  всеки  с номинална стойност от 10 000 рубли. Руснаците в огромната си част продават на безценица тези ваучери на посредници и фондове създадени от олигарсите и така последните придобиват с парите подарени им доброволно от гражданите, останалото от руската индустрия, нещо познато ни и от България, където населението в голямата си част подари на българския назначен елит своите приватизациони бонове, или ги продаде на безценица на всякакъв род мошеници.  Промяната е бавна и трудна, а краденето в Русия придобило още по време на социализма размах на национален спорт, се развихря съвсем! Елцин обаче успява да запази най-важните пътища за печалба на Русия - петролопроводи и газопроводи, с които да гарантира оцеляването на своя наследник по-късно. Борис Елцин, често неадекватен, следствие на любовта си към чашката и здравословни проблеми, особено изострили се след, няколко атентата срещу него от преди и след разпада на СССР, все пак успява да съхрани Русия в сегашния вид и добре или зле, да постави основите на днешната руска мощ.  Към края на 90-те Русия е оцеляла, както  благодарение на донорска помощ в размер на $ 400 милиарда от страна на МВФ и Световната банка, така благодарение на рехавата, нова още руска буржоазия (единствената която подкрепя Елцин заедно с бившите ветерани от Афганистан на които той дава амнистия) и на тази част от западния бизнес и банки, които  откриват нови полета за разширяване на своята дейност в Русия. Елцин усилено се опитва да намери средства за да обслужва външния дълг на Русия, който макар леко спаднал под 100% е все още огромен за руската икономика. В 1997 г. инфлацията е укротена  под 20% годишно и дори спада под 10%, но външните дългове на страната са все още колосални и в размер над 90% от БВП на Русия! Въпреки това, в световните курорти и в Европа има все повече руски туристи, а валутните резерви на Русия малко преди кризата от 1998 г. се качват  с 4 пъти над нивата си от 1990 г., въпреки спада в цените на основното руско износно перо – петролът, чиято цена слиза от $ 40 за барел на $  9  в дъното на пазара, в 1999 г. Колко е важно това, ще разберете от следните ми думи.  В   90-те години арабските държави добиват петрол на себестойност от $ 4,50 долара за барел, което значи, че дори цена от $ 9 за тях значи над 100% печалба, докато в Русия средната себестойност на петрола е минимум $ 16, като в Сибир на места достига и над $ 40, което означава, че страната губи пари като изнася под тези цени. В половината от времето в което управлява Елцин, цените  на петрола са под критичните нива от $ 16, като особено в 1994 и 1999 г. те са много под $ 16 за барел.  За справка, въпреки, че след 2000 г. себестойността на добиване на петрол и в арабските страни и в Русия се качва, Путин и неговата администрация, като изключим края на 2008 г. и 2009 г. (когато валутните резерви на Русия се стопиха с 30%, когато петролът падна до $ 30 за барел), никога не са били изправяни пред този проблем, защото в повечето време на Путиновото управление, цените на петрола са над критичните граници.



За разлика от Путин, който по поведение, брой пластични операции и липосукции вече гони Майкъл Джексън и нашите пайнерки, Елцин не позираше! Той си беше такъв!  Тук развеселеният след някоя чашка вода руски владетел, танцува на обществено мероприятие. В друг случай развеселеният руски президент без страх от обвинения в сексизъм, плесна по дупето една от секретарките си на минаване покрай нея, пред камерите

В края на 1997 г. и началото 1998 г. на финансовият спекулант Джордж Сорос отива в Москва, където търси контакти с администрацията на президента Елцин за да ги предупреди за дупката която според него се отваря в руските финанси, поради лошо разпределение на паричните потоци и спадащите отново цени на петрола. В администрацията на Елцин изслушват учтиво Сорос, но почти никой не обръща внимание на думите и предупрежденията на спекуланта. След като вижда, че няма ефект от предупрежденията, Сорос консултира пул от спекуланти да заложат против рублата. В октомври 1998 г. настъпва кризата, Русия с пресъхналите отново петролни приходи обявява мораториум върху плащането на външните си дългове, фондовата борса се срива, рублата се обезценява с над 120 %, а много руски банки замесени в машинации и опитващи да спекулират некадърно със спестяванията на руснаците фалират. Сорос отново лети до Москва и този път е посрещнат и изслушан с повече внимание. Това което иска е кабинет с няколко телефона в Кремъл който му е предоставен и от където той звъни на приятелите си убеждавайки ги този път да повярват в обратното на това което ги е консултирал само месеци по-рано и да вложат пари в руски ценни книжа и на фондовата борса в Русия. Само за няколко часа той осигурява пакет от няколкостотин милиона долара, с помощта и на които Русия успява да възобнови плащането по задълженията си. Въпреки кризата в 90 те години руският външнотърговския баланс е положителен и дори в кризисната 1998 г. той е над нулевото си ниво. Само за 2 години, въпреки, че цените на петрола продължават да спадат, Елциновата икономика успява да изплува и когато в края на 1999 г. Елцин предава властта на почти никому неизвестния до тогава милицонер Путин, когото малко преди това е назначил за премиер, руската икономика е стабилизирана, а външния дълг на Русия е свален от почти 100% на около 60% от БВП. През 1999 г., годината преди Владимир Путин да се възкачи на руския престол и последната година от управлението на Борис Елцин, руската икономика расте рязко от своето дъно с впечатляващите   6.4 %.



На Путин остава само да се наслаждава на властта, закрепена от неговия предшественик. Най-трудния период за Русия е минал! Държавата е спасена от разпад, след 2000 г. цените на петрола почти постоянно се качват, а газопреносната мрежа и петролопроводите които Елцин с цената на огромни усилия е успял да опази, носят дивиденти на новия  цар на Русия. Сравнявайки обаче дани може да видим, че руският БВП е пряко свързан с цените на петрола и всяко тяхно понижение удря по него почти веднага. Както и че фондовата борса в Москва почти сляпо следва повишенията или пониженията на петролните цени. Русия не се е променила особено от времето на Елцин, дори обратното! Слабия полъх в частния сектор на Русия от времето на Елцин е заметен под силен административен и олигархичен похлупак. Олигарсите с малки изключения (само тези които не искат да делят с новия цар в Кремъл), си стоят необезпокоявани, въпреки всички кражби, мафията е необезпокоявана, а на места отново е замесена от силни държавни органи, които ползват същите като нея похвати в личен, а не в руски интерес. 
Което означава, че в момента Руската федерация ще се радва на сравнителното си благоденствие единствено ако се задържат високи цените на петрола, защото без реформи и без либерализиране на частния бизнес тя е силно зависима от всяка промяна на борсите. И всичко това е напълно предсказуемо.   

Елцин не е икономист или бизнесмен, а партиен апаратчик каращ се често с началниците си преди 1989 г.  Путин обаче дори това не е! 

Той е само един горд милиционер от КГБ, попаднал поради късмет и достъп до досиета във властта. Не знае нищо за това как да стартира  или управлява дадена икономика и  бизнес, дори от Съветски тип, нещо което поне Елцин бе учил, а камо ли от западен тип. Не се и научи да  управлява по друг начин освен с милицонерски похвати и демагогия и само високите цени на петрола държат Путин високо, но спаднат ли за малко повече време, до нивата си от 2009 г., с него е свършено и ще се наложи да използва още повече от сега репресиите на държавния си апарат, за да се задържи на власт.  Елцин поне е учен да управлява, а в КГБ Путин е учен само  как  се мрази, лъже и унищожава.  С всичко това, ни най-малко не се опитвам да оневиня Борис Елцин и всички грешки допуснати от екипа му, но да се обвинява той, че наследи една разпаднала се държава, пред пълна разруха и затънала в дългове, а да се прославя сегашния “златен век в Русия”, все едно ние в България да се сърдим на Хан Аспарух, че е имал бедна и малка държава, в сравнение със сина си Тервел. Без Елцин с колкото и грешки да управляваше, Руската федерация нямаше да я има! Путин нямаше да го има, също! На 23 април 2007 г. Борис Елцин умира от остра сърдечна недостатъчност.  Путин обявява 1 ден национален траур. 

Лудостта на величията: Иди Амин Дада Умей 
Бокаса I - Император на Централноафриканската империя 



Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути (forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране - Forex, Stocks, Bonds, Futures & Options Excange - Hedge - Real estate -  Optimization Company

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0893