Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Марк Твен: Дъхът на злато влудява

Марк Твен: Дъхът на злато влудява
04.02.14 11:24

Автор: Климент Величков - в. България СЕГА, Чикаго

Марк Твен: Дъхът на злато влудява

През 1849 година исполинска вълна от зверски мотивирани  златотърсачи залива Калифорния. Златната треска пламва изведнъж. Пристигат 81 000 души.



Следващата година още 100 000. За 4 години тази армия извлича от недрата на земята
злато за 52 милиона долара. Несметно богатство за онова време.



Половин година с фургони - от Ню Йорк до Калифорния

Пътят към златната земя Калифорния е тежко изпитание. Първите имигранти пътуват по най-дългия маршрут – обикалят по вода цяла Южна Америка. Другият път е през тесния Панамски провлак, където по онова време не съществува Панамски канал. Стигайки до него по море, пътниците трябва да преодолеят ужасяваща джунгла и блата, после отново с кораби до Калифорния. Сухопътният преход на Запад през Великите равнини и Скалистите планини също е като Голгота. Тежките кервани го преодоляват за половин година.

Заплахата от индианци или бели бандити карала преселниците да се групират в колони, протегнати до три мили и повече в местности, по които няма и следа от пътища. Символът на преселниците става покритият фургон, теглен обикновено от шест бика. За два месеца през 1854 г. през Уайоминг преминали 1366 човека с 597 фургона. Пред похода преселниците избирали своите ръководители и приемали закони – задължителни за всеки. Всички въпроси се решавали от общото събрание. Определяли се въоръжени охранители, всеки бивак се ограждал от стражи.

Всяко престъпление се наказвало жестоко. Присъдата от избрания съд се изпълнявала веднага. Усвояването на Запада се превръща във висш политически и обществен университет. Още и модел на демократично общество, защото пътуващите през дългия опасен път се оказват в абсолютно равни условия. Тези самоорганизиращи се и самоуправляващи се общности, реагиращи светкавично на всяка нова ситуация, изискваща гражданска отговорност от всеки, стават бъдещия модел на американското общество.

Законът на джунглата - на по-силния принадлежи всичко!

Когато керванът пристигал в Калифорния, където  ''...Дъхът на злато влудява'' както пише Марк Твен, мнозина се връщали моментално към закона на джунглата, където на по-силния принадлежи всичко. Дивият Запад, докъдето ръката на властта почти не стигала, се превърнал в земя с много  престъпници и насилие. Бъдещият велик писател Марк Твен, дошъл лично по тези места да опита и той късмета си, бил потресен от случайната си среща по пътя през Невада с известния бандит Слейд, извършил благополучно до това време 26 показни убийства. Не е ли това предтечата на съвременните  мафиоти, които даже и не ринат златото с лопати, а си присвояват огромно имане - отначало с бухалката и револвера, а след това и с поставени лица в закона и банковата финансова еквилибристика?

''Ето я – живата романтика - пише той, - аз съм лице в лице с нея!  Гледам я, докосвам я, даже беседвам с нея. Тук, до рамото ми, седи този същият людоед, който в крамоли, побоища и по разни други причини е взел живата на 26 човека!...'' Беше време на кървави саморазправи, на жестоки убийства. Във всеки район на златотърсачи преобладаващата сила беше на страната на престъпници и главорези. С най-голяма популярност и слава в Невада се ползваха тези смръщени рицари на револвера. Официантите, зарязвайки всички други, презглава тичаха да ги обслужат на първо място и веднага. За атмосферата по тези места свидетелствуват даже и заглавията на вестниците: ''Нов грабеж и отчаяно кръвопролитие'', ''Краят – един разпран корем и три пръснати черепа!''

Американците почват да се борят с престъпността като създават  Комитети за обществена бдителност. Потърпевшите от бандитите хора организират сами своята защита. Има доста писано как е ставало това. Някъде хората гонят от градчето си непочтените съграждани, другаде ги спускат от клона на някоя върба с въже на шията. Но почти винаги – стараейки се да спазят тогавашните норми на законност – след като формират съд и заседатели, които колективно взимат решението. Така завършва земния си път и споменатия бандит Слейд. Жителите на Вирджиния-Сити в Невада, уморени от безобразията му, сформирали необходимия Комитет за обществена бдителност, който издал съответната заповед за арест. Ареста извършили невадските миньори. 600 /шестстотин!/ от тях, въоръжени до зъби, движещи се в две колони, пленили в капан бандита и веднага го обесили, независимо от неговите горещи молби за милост.

Vigilance Committees

Това е възможно, разбира се, когато в обществото са останали достатъчно хора незасегнати от корупцията, от упадъка на нравите, при които целта на почти всеки е да прецака другите и да спечели. Или да се присъедини към силните на деня и да получи и той нещичко от тоталния грабеж умело пилотиран от силните и недосегаемите. През 1860 г. авторитетът на Комитетите за бдителност (Vigilance Committees) се вдигнал до небесата. От 1849 до 1902 г. 210 от тях извършили с желязна ръка своето правосъдие – най-много в Тексас и Калифорния. Комитетските хора хващали престъпниците и веднага давали заслуженото. Бесило за убийци и грабители. Здрав бой за по-малки престъпления. В едни мемоари от онова време се споменава, че след като обесили трима мошеника, които заграбвали земята от законните собственици, престъпленията секнали и хората спокойно вече работели на своите участъци.

Народът се къпе в уиски, побоища и в жарките пороци на бардака!

Почти винаги, когато хората печелят лесно престъпни пари, общественият морал пада, те стават лошият пример за младите, които бързат да се превърнат не в инженери или лекари, а в мутри, комарджии, трафиканти на дрога и финансови мошеници.

''В разгара на Златната треска – пише Марк Твен, - порокът разцъфтя в пищни картини. Кръчмите се пръскаха от клиенти, както и полицейските участъци, хазартните клубове, публичните домове и затворите – тези обезателни спътници на златото, където и да се намира то. Колко буен става този народ, който се къпе в пари, в уиски, побоища и  в жарките пороци на бардака!''



Селищата се разрастват. За няколко години Сан Франциско от тихо селце с 800 жители става 50-хиляден град с по 2 убийства на  денонощие.

Златото свършва!

Но ето, че се появява и безработица. Златото се свършва, а златотърсачи все идват и идват. Даже и чуждоземци – французи, мексиканци, китайци... Това никак не харесва на старите американци. И те измислят особена такса за чужденците – 20 долара на месец. По онова време – наистина баснословна сума. Така американците се спасяват от почти цялата конкуренция. Но и това не помага. Няма злато, няма работа, дружелюбието и усмивките изчезват, хората хвърлят кирките и грабват револвера, залагайки вече на грабежа. Затворите се препълват. Други трескаво търсят легални средства за препитание. Едни спекулират отчаяно със земята, от която се вади злато или на която започват да строят големи градове. Капитанът на малко корабче, което превозва златотърсачи печели немислимо много и скоро прави транспортна компания. Откриват се казина, които за една вечер поглъщат едногодишния труд на някой нещастник.

През 1853 г. един шивач скроил специално за златотърсачите и каубоите панталони от здраво грубо платно и много яки джобове и копчета. Този човек се наричал Леви Страус и днес като че не само Америка, но и цял свят носи неговите дънки. В градчето Прейсервил живял майстор на кабриолети, който понапечелил пари, върнал се в родната Индиана и започнал да прави фургони за преселниците, а после преминал на автомобили. Той пък се наричал Джон Студебекер. По такъв път трегнали и Хенри Уелс и Уйлям Фарго – основателите на банката «Wells-Fargo» и пр.

Когато хазната е разграбена и ви управляват престъпници...

Споменатите вече Vigilance Committees  способствували за създаване на социална стабилност. Ето и един пример. В 1851 г. в Сан Франциско, година след като били утвърдени градските управленчески структури, управниците в тях така затънали в корупционни скандали и безочливо лично обогатяване, че градската хазна се оказала напълно разграбена, всички възлови постове били предоставени на престъпници, като и полицията се оказала свързана с тях. Постоянните престъпления оставали безнаказани. Тогава гражданите създали свой комитет, който изпъдил старите и провел нови избори за кмет, прокурор,  съдебен пристав, след което се разпуснал. Но скоро се наложило и създаването на втори комитет, който трябвало да се справи с постоянните палежи  в града. Избран бил състав от 700 души, който започнал дейността си със смъртна присъда, изпълнена веднага и то на площада. След това арестували 90 човека по подозрения в палежи, грабежи и убийства. Като следствие трима били обесени,  един понесъл бой с камшици, 15 изгонени от града, останалите били предадени на легалния съд или освободени. Подобни организации били създавани и в Лос Анджелис и в други градове от Запада – всеки път, когато над обществото надвисвала опасност. При това инициативата винаги изхождала от самите граждани.

Но... Тези комитети би трябвало да се създават само при отсъствието на способна да действува срещу злото официална власт и се разпускат веднага след като тя се появи. Само така то е признак на общество, способно да се саморегулира, способно на бърза реакция, общество с гражданско съзнание и висока социална активност, членовете на което са готови да защитят своите права и свобода. Но тълпите ксенофоби и въоръжените наемни бандити са ангелите на апокалипсиса! Явлението, обаче, има и друга, тъмна и деструктивна страна. Действията винаги са на крачка от саморазправа с обвинения човек. Често разярената тълпа става социално опасна. Понякога комитетите влизали в открита борба с държавните органи и правосъдие. Американската история е пълна с истории, при които доблестният шериф е готов дори с цената на живота си да спаси от озверялата тълпа набедения в престъпление човек.

Идва и времето – след Гражданската война, когато ксенофоби също започват да правят подобни свои комитети, насочени  против всички ''други'', не като тях, хора – афроамериканци, католици, имигранти, политически противници и пр. Примерите са различни – от Ку-клус-клан и Съдът на Линч до макартизма...  Така че това е "лекарство", при което трябва да се внимава както в съставките му, така и в дозата. Затова и разноликите протести в България от февруари до септември 2013-та не събраха общото доверие и енергия. Още повече, че и някои от тях имаха своите добре познати организатори с техните прозрачни цели.

Въпреки, че грабители и мошеници смущавали труда на златотърсачите,  мнозина имали достатъчно късмет да посъберат злато и да използуват след това разумно своето богатство. Новоизпечените богаташи се отдавали и на впечатляваща благотворителност. Благодарение на нея се създава прочутият Станфордски университет в Калифорния, театри, библиотеки, музеи... Мултимилионерът Тейбор построява в Денвър – Колорадо оперен театър и други културни учреждения. Така в Калифорния се появяват белезите на цивилизованото общество – църкви, училища, вестници, телеграф, театри. Златната треска става старт към преобразяването на този край. След нея идва аграрната инвазия, индустриализацията, създаването на изключителни по своята архитектура градове и високо образовано общество.

Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути (forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране - Forex, Stocks, Bonds, Futures & Options Excange - Hedge - Real estate -  Optimization Company

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1236