Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Щастливият пират

Щастливият пират
16.11.13 16:22

Автор: Р. Карджов
Щастливият пират



Някъде четох, че средната продължителност на живота на един пират в 16 и 17 век е около 2 години

Повечето умират в рамките на този срок, било от болест, убити в битка, заловени от нечии власти и обесени, в ръцете на диваците на някой див бряг, или потъват с кораба си в  инцидент и при буря.


Малцина са тези които успяват да се порадват на живота и плячката си ако случайно се доберат до такава. Следващата история е за един такъв човек, не така известен като Дрейк или Морган, но  много по-богат и успял и от двамата.  

Питър Истън  бил верен служител на английската корона, чиито предци са служили още от времето на кръстоносните походи. Отличава се по времето на  испанската армада, когато е още съвсем млад.    През 1602 той е командван заедно с конвой кораби до Америка,  като капер с официално писмо от кралица Елизабет I, за защита на риболовния флот около Нюфаундленд. По  това време, риболовните кораби носят оръжие и малки оръдия за защита от пирати и чужди кораби. Освен да охранява риболовните кораби му е дадено право да атакува кораби и пристанища на врага, колкото му се иска, особено ако са испански. През 1603 г. Елизабет I  умира и е наследена на трона от Джеймс I. Фелип II също е мъртъв и наследниците на двете кралства започват да търсят компромис. Сключен е мир и изведнъж Питър Истън и хората му остават не само без работа, но и без заплащане. Новият крал Джеймс I отменя всички каперски писма и няма никакво намерение да плаща пътни на тоя и оня. След кратко съвещание повечето моряци и офицери на кораба се заклеват един другимо във вярност и Истън продължава все едно нищо не се е случило пък и нито той нито хората му имат голям изход или желание да се заемат с друго. 




Истън обикаля целия Атлантик в търсене на плячка, атакува испанските кораби за
злато в Западна Индия, навлиза в Средиземно море, връща се обратно до бреговете на Канада, искат и получава пари за защита и от английските кораби. През 1610, той и пиратите му блокират Бристолския канал и започва да събира “такси” от  тръгващите или завръщащите се кораби. Предполага се, че е бил под известна протекция на фамилия Килигрю (влиятелни по него време политици в Англия) които  финансират експедициите и вземат дял от печалбите. Флотилията на пирата набъбва на 10 кораба.  По петите му е пратен друг капитан със 160 тонен кораб на име “Съпротива”, под командването на Хенри Маинваринг които виждайки, че не може да залови Питър Истън, противно на заповедта да отиде до Карибите да тормози испанците като капер, на свой ред става питат и отплава към Северна Африка, където явно се развива успешно защото скоро под командването му са 6 кораба. Да се върнем на Питър Истън.  Целия трафик през Ламанша пропищява от неговите набези, докато накрая принудени от търговците властите не решават да вземат мерки. Пиратът не чака, а пресича отново  Атлантика на път за Нюфаундленд като пристига там в 1612 г. с 4 кораба и екипаж в много лошо състояние. Въпреки, че заселниците почти без проблем могат да се справят с каталясалите кораби и оцелелите от плаването през Атлантика пирати, те го оставят на мира и последните след като се съвземат издигат малка крепост и ремонтират корабите си. Пиратите се развихрят и скоро пленяват 30 кораба, а на единия от тях  сър Ричард Уитбърн, нещо като първи губернатор на Нюфаундленд пратен от короната към това диво място, за да въведе закона и порядки. Част от моряците на пленените кораби къде доброволно, къде насила се присъединяват към флота на пирата който набъбва на 40 кораба и повече от 1000 човека под негово командване. Към сър Ричард Уитбърн, Истън се отнася добре, лекува го (явно последният е бил болен) храни го добре и се разхожда с него с идея да го спечели като пръв помощник и да използват Нюфаундленд като трамплин за завладяване на континента. Убеждаването продължава 11 седмици, но Уитбърн не е впечатлен от грандоманските планове на пирата и не скланя да се отклони от правия път. Накрая е освободен с молба да ходатайства пред крал Джеймс I за амнистия, тъй като за главата на пирата в Англия е обявена голяма награда. Условията на Питър Истън  приличат по-скоро на ултиматум. Да му се позволи да се прибере мирно и кротко в Англия където да доживее края на дните си спокойно, или ще продължи да безчинства. Уитбърн отплава за Англия, а пиратите посрещат ново предизвикателство.   Тъй като усилено ограбват френски кораби, Франция праща флотилия от кораби за да изкарат шайката от бърлогата им на острова. Истън разиграва сражението тъй като вече познава добре местните води и подмамва флагмана на френската флота върху риф в устието на залива където са се укрили пиратите. Разгромът е пълен, а французите се завръщат безславно в Европа. Пиратът се установява на острова където си е издигнал имение и дебне по цялото крайбрежие на Северна Америка за плячка. 



Заселниците и индианците на Нюфаундленд

Отношенията му с  Джон Гай  водачът на английските заселници са по-ското търпимост. Пиратите са много повече от заселниците само 39  на брой, поне официалните, като освен тях на острова има и шепа французи в южната част както и коренното население – индианците. Лятото на 1612 г. заселниците дават на пиратите 2 прасета, дали доброволно или насила не е много ясно, а по-късно един от тях е застрелян при някакъв нещастен инцидент. Сблъсъци обаче няма и макар да са на един остров, заселници и пирати живеят отделно, като заселниците също са издигнало свое укрепление. Колонистите си гледат колонията, а пиратите дебнат за кораби. Питър Истън все така си чака помилването като плячкосва 4 испански кораба на които е направил засада. В Англия след кратко колебание преценяват, че им е по-изгодно да помилват пирата и да дадат амнистия вместо да се опитват да го заловят. Комуникациите обаче са бавни и в 1614 г.  Истън отплава за Северна Африка с 14 кораба силно натоварени с плячка. Явно някъде по пътя се разминават с капитан Хенри Маинваринг, който пък отплава за Нюфаундленд със 6 кораба, като по пътя пленява още 2 кораба.  Край Азорските острови Питър Истън пленява испанска флотилия,  с цялата плячка навлиза в Средиземно море и се установява в Алжир, където бързо се сдушва с местния бей за сметка на испанците. Както пише в летописите “Заедно те водиха много изгодна война срещу Испания”! На Питър Истън обаче вече не му се пиратства.  Вече е улегнал мъж, около 40 годишен и още от Нюфаундленд  си мечтае да се установи някъде,  да изживее мирно и спокойно дните си. Скоро разпуска флота си, сбогува се с бея на Алжир и се установява от другата страна на Средиземно море, във  Вилфранш  сюр-Мер (Днешната Френска Ривиера, между Ница и Княжество Монако) пристанищен град, принадлежащ тогава на Херцогство Савоя.
 



Последния пристан на пирата, Вилфранш  сюр-Мер

Питър Истън пристига в Савоя с £  2 000 000 и е горещо посрещнат от херцог Карл-Емануил I чиито финанси са в отлив. В града пиратът си купува дворец, създава склад за плячката си и е назначен на синекурна длъжност при херцога, по-скоро почетна титла, като остава на служба до 1620 г. Жени се за френска благородничка (според запознати много богата дама) и си купува титла. Живее в разточителство и богатство, пръска пари по благотворителност и разкош. Капитан Джон Смит (възлюбленият на Покахонтас) пише за него, че бил много богат и с титлата Маркиз на Савоя. След като се слива с тълпата богати благородници следите на Питър Истън и без това не особено добре описани в историята избледняват съвсем и дори не знаем датата на неговата смърт, но според легендите и той и съпругата му доживели до дълбока старост, а скромния му гроб е някъде там, само с името му, без дата и  полузабравен  от историята.
 



Неговият преследвач, капитан Хенри също има известен късмет в началото. След като пиратства малко, той се изправя по собствена воля пред съд в Англия и моли краля за милост. Крал Джеймс I му я дава, като иска от него да се отрече от пиратството. Хенри приема, кълне се тържествено, че повече няма да върви по лошия път и дори написва труд “Тактика за подтискане на пиратството” която посвещава на краля. В 1618 г. Хенри е направен рицар и назначен за лейтенант в Дувър, Англия. Пише трудове на морска тематика, а един от тях е така високо оценен, че с декрет на Парламента е даден за печат. Английската революция (Английска гражданска война) променя съдбата му. Хенри взема страната на крал Чарлз I и роялистите, против парламента и Кромуел.  Като резултат, имуществото му е конфискувано и е заточен на остров Джърси, където умира в бедност на 64 г.



Международни и местни инвестиции, акции, валути (Forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0555