Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Най-безсмислената война на 20 век - Война за Гран Чако, или войната на Стандарт Ойл срещу Шел

Най-безсмислената война на 20 век - Война за Гран Чако, или войната на Стандарт Ойл срещу Шел
26.03.11 00:35

Автор: Източници: wikipedia.org, Румен Евтимов - “Войната за Чако” и други
Най-безсмислената война на 20 век - Война за Гран Чако, или войната на Стандарт Ойл срещу Шел



Войната за Гран Чако (1932-1935) - военен конфликт между Парагвай и Боливия за областта Гран Чако, която по това време погрешно е смятана за богата на 
петролни залежи.

Спорната територия е част от слабо населената, суха и неплодородна равнина Гран Чако (647 500 кв.км) в централна Южна Америка, където са измерени най-високите температури на континента. Местното население от индианци се чувстват по-близки към парагвайците, които с тежък труд при изключително неблагоприятни природни условия се опитват да развиват в района някакво скотовъдство. След демографския колапс от 1870 г. в Парагвай (Между 80 и 90 процента от възрастното мъжко население са загинали във войната с тройния алианс - Бразилия, Аржентина и Уругвай 1864-1870г.) смесените бракове между испаноезичното население и местните индианци стават масово явление, като езикът гуарано е втори официален език в страната след испанския. 

В периода 1924–1931 г. Парагвай провежда в района на Чако Бореал 13 държавни военно-културни експедиции, ръководени от руския белогвардейски генерал Иван Беляев.  Снета е обща топографска карта на местността, локализирани са водоизточници, набелязани са подходящи трасета за прокарване на пътища, проучени са възможностите за изграждане на укрепени пунктове. Същевременно е осъществен добронамерен контакт с местните индиански племена. От своя страна Боливия, десетилетия наред не проявява никакъв интерес нито към голата полупустинна равнина, нито към маларийните блата, които се образуват през дъждовния сезон. В 20-те години обаче, политическият елит в Боливия, вестниците и множество студенти агитатори разгръщат масова пропагандна кампания за присъединяване на “изконните” земи в Чако и излаз на Боливия на Атлантическия океан по река Парагвай. Първият сериозен инцидент е на 26.02.1927 г., когато парагвайски патрул е пленен в близост до форт Сорпреса, а командирът на патрула лейтенант Рохас Силва е убит.  Все още обаче мирът се крепи. 

През 1928 г излизат предполагаеми данни за богати залежи 
петрол в областта

Експедиции на “Стандарт Ойл” (американска компания, експлоатираща нефтените находища в Боливия) открива в Чако Бореал признаци за богати нефтени 
 залежи.  Същите признаци открива експедиция от Роял Дъч Шел.  Две корпорации - Стандарт Ойл и Роял Дъч Шел - влизат в остър конфликт коя да разработва бъдещите залежи.  Стандарт Ойл подкрепя Боливия, а Роял Дъч Шел - Парагвай.

Започват отново погранични сблъсъци.   На 22.08.1928 г. е първата битка.  През декември в района на Вангуардия и Бокерон се водят сериозни сражения и боливийските войски превземат форт Вангуардия. Дипломатическите отношения между Боливия и Парагвай са прекъснати. Конфликтът влиза в дневния ред и на Съвета на Лигата на нациите (заседаващ в Лугано), и на Международната конференция на американските държави (Вашингтон).  Следващите четири години са период на безуспешни международни усилия за предотвратяване на войната между двете корпорации. 

Боливия изглежда по-силната страна.

Три пъти по-големият човешки ресурс (населението е около 3 милиона души), кредит от “Стандарт Ойл” и приходите от сребърни, медни и оловни мини. Офицерският корпус е многоброен и с високото самочувствие на национален елит, армията е добре екипирана и обучена от немски военни специалисти. Към началото на 1932 г. Боливия разполага със 70 самолета във военновъздушния си корпус. Парагвай който според силите си, ползва освен помощ от Роял Дъч Шел и таен заем от Аржентина, също полага усилия. Към началото на 1932 г. военновъздушните сили на Парагвай, обучавани от френски специалисти, възлизат на 35 самолета.
 
Война е обявена 10 май 1933 г.  



На 15 юни 1932 г. група от 200 боливийски войници превзема парагвайския форт Карлос Антонио Лопес, отбраняван от 5 войници и 1 капрал. Капралът и един от войниците са убити. Останалите успяват след три дни да се доберат до щаба на дивизията си и да съобщят за станалото. Командирът на дивизията незабавно организира рейд и завзема обратно форта. Боливийската страна представя това като агресия. Хосе Феликс Естигарибия – командорът на дивизията е произведен в чин полковник и е назначен от президента Еузебио Аяла за главнокомандващ на парагвайската армия. Естигарибия е добре образован във Франция индианец, познава добре местните, говори езика им и се разбира добре с администрацията в столицата Асунсион и с войниците си. През юли и август 1932 г. в Парагвай е проведена мобилизация. Въоръжените сили нарастват до 30 000 души, но по-голямата част от войниците са с цивилни дрехи и са въоръжени само с мачете. През декември 1932 г. за главнокомандващ на боливийската армия е назначен германският генерал-майор Ханс Кунд, наричан още “Белия кондор”.



Ханс Кунд е роден през 1869 г. и кариерата му по нищо не се отличава от тази на стандартен пруски офицер. 

В 1911 г. с чин майор е командирован в Боливия начело на мисията от осемнадесет германски военни съветници.  По време на световната война Кунд се завръща в Германия и като командир на полк се сражава на Руския фронт. Достига до началник щаб на корпус. След поражението на Германия отново се завръща в Боливия, където вече като генерал-майор става началник на генералния щаб на боливийската армия (1921), военен министър (1925), отново шеф на генералния щаб (1931). Методично, по прусашки, за едно десетилетие успява да направи много за школовката на боливийската армия.  Автор е и на военния план за настъпление срещу Парагвай.  Стратегията му се свежда до параден поход към Асунсион и бърза победа над по-слабия съсед.  На него Боливия и Стандарт Ойл възлагат всичките си надежди. На страната на боливийците участват и 120 емигрирали германски офицери.

За изграждането на парагвайската отбрана заслуга има руският белогвардейски генерал Иван Беляев, който няколко е преподавал инженерни науки, фортификация и френски език във военното училище в Асунсион, а през есента на 1932 г. става инспектор на артилерията и е произведен в чин дивизионен генерал.



От април 1933 г. Беляев е назначен за началник на генералния щаб на парагвайската армия. По време на Първата световна война се сражава в Кавказ и в Карпатите.  След болшевишката революция воюва в Бялата доброволческа армия на Деникин и Кутепов, а после споделя пътя на изгнаничеството. През Галиполи и България попада във Франция, откъдето през 1923 г. заминава за Буенос Айрес (Аржентина), а малко по-късно се установява в Парагвай.

На него Парагвай и Роял Дъч Шел възлагат надеждите си. 

Освен Беляев в парагвайската армия воюват още един руски генерал – Николай Францевич Ерн, както и добре 80 образовани белогвардейски фицери с боен опит и стотици войници. За разлика от чехословашките и перуанските наемници, които служат в армията на Боливия, руснаците свързват своето бъдеще със съдбата на новата си родина и се сражават с по-висока мотивираност. Януарската офанзива (1932) на боливийците срещу форт форт Нанава е пълен провал. 



Фортът, почти изолиран е подложен първо на масирани бомбардировки от боливийците.   Тактическото изкуство на прусака Кунд не познава фланговите обходни маньоври и залага единствено на фронталния удар.  2000 убити дава боливийската армия (срещу 250 парагвайци) в опита си да напредва срещу добре изградената система от отбранителни съоръжения.



След януарския неуспех боливийската армия се прегрупира и се подготвя за нова мащабна офанзива. Въпреки оръжейното ембарго са закупени няколко германски самолета “Юнкерс” и холандски “Фокер”. Парагвайците закупуват 5 италиански изтребителя “Фиат” и доизграждат отбраната си.  Тя представлява мрежа от малки дървено-землени укрепления и окопи, защитени с минни полета и бодлива тел, охранявани от малки бойни групи, въоръжени с картечници и предимно с минохвъргачки – “артилерията на бедните”. Оръдията са лукс. 



Укрепленията са така разположени, че контролират пътищата и оскъдните водоизточници в Чако Бореал. Изграждат се фалшиви артилерийски позиции. Прокараните през горите пътища се покриват с клони, за да се затрудни локализирането им от въздуха. Отличното познаване на терена позволява на парагвайски диверсионни отряди лесно да се инфилтрират в линиите на противника, да му нанасят чести обезкръвяващи и деморализиращи удари във фланг и тил. През юли 1933 г. генерал Кунд (който през цялото си пребиваване в Боливия и по време на войната нито веднъж не посещава фронта) предприема масирана офанзива при осигурено числено превъзходство – отново срещу форт Нанава и отново с фронтален удар, което не изненадва никой.  Участват танкове “Викерс” с подкрепата на огнехвъргачки, но въпреки това настъплението се препъва в системата от укрепени пунктове, устремът се загубва и скоро затихва без друг резултат, освен хилядите убити и ранени дадени предимно от боливийска страна. Леките танкове “Викерс”, както и “Ансалдо-Фиат” демонстрират в Чако пълната си непригодност в реални бойни условия. Боливийската армия е деморализирана от неуспеха, многобройните жертви, лошото снабдяване и калпавото командване. Не е без значение и фактът, че голяма част от войниците са предимно планинци и не понасят пустинния климат в Чако.



Парагвайската армия се сражава за своята територия и старателно се готви за контраудар. През октомври в района на Кампо Виа е обкръжена и разбита основната групировка на боливийската армия. Взети са над 7000 пленници. Открит е пътят за контранастъпление по поречието на р. Пилкомойо – на северозапад, към Боливия. Генерал Кунд е свален от поста главнокомандващ армията на Боливия и през ноември и е изгонен окончателно от страната. 

От военна гледна точка в този момент войната вече е спечелена от Парагвай и Роял Дъч Шел. 

През 1934 г. парагвайските части напредват по целия фронт и установяват пълен контрол върху спорната територия на Чако Бореал.  През ноември са превзети форт Баливиан и летището Самахуате – вече на боливийска територия. През декември в Боливия става преврат и президента е сменен, но това не помага.  В началото на 1935 г. парагвайската армия навлиза на боливийска територия отвъд спорната зона и през май обкръжава гр. Виля Монтес и гарнизона, командван от чехословашкия генерал Плачек.  Стандарт Ойл и държавата Боливия са разгромени. Чрез Лигата на нациите искат мир.

Двете страни са крайно изтощени от продължителната и кръвопролитна война и са на предела на силите си. Страните са разорени и затънали в дългове и въпреки войнствените гласове от Асунсион за офанзива към Санта Круз, разумът надделява и на 12 юни 1935 г. е подписано примирие, което слага край на войната за Чако.



След тригодишна международна конференция, на 21 юли 1938 в Буенос Айрес е подписан окончателния договор за границата между двете страни. По силата на мирния договор от 1938 г. Парагвай получава три четвърти от спорната територия, а Боливия, тесен коридор с излаз на р. Парагвай и право на пристанище с гарантирано свободно корабоплаване.

Във войната загиват над 100 000 души, 2/3 от които боливийци.

След войната, Иван Тимофеевич Беляев оставил ярки следа в историята на Парагвай Приятел на индианците, учен и публицист, защитник на правата на индианците и противник на всякакво насилие. Беляев починал на 19 януари 1957 в Асунсион.  В Парагвай обявили 3 дни траур, а по време на процесията зад катафалката следвали огромни тълпи индианци.  По негово завещане тялото му било предадено на съвета на старейшините на племето гуарани за погребение на територията на техните селища. Границата между Парагвай и Боливия е окончателно фиксирана чак в 2009 г.  В изпълнените със смърт пустинни равнини на Чако Бореал 
петрол не е открит.





FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ  
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1133