Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Варна затъва скоростно

Варна затъва скоростно
25.07.13 18:21

Автор: Р. Караджов

Варна затъва скоростно

Варна загуби битката с корупцията и бюрокрацията, а инвестициите в него са безсмислени предвид скоростното му затъване в дългове



От град отличн
ик
Варна само за няколко години достигна средното посредствено ниво на градовете в страната и с все по-скоростни темпове се потапя

Въпреки, че според официалната статистика градът расте, достатъчно е малко памет и наблюдателност за да се види, че освен финансовите си проблеми, Варна само за няколко години драстично е намалила броя жители, което допълнително ще утежни ситуацията. Липсата на индустрия и бизнес, все по осезаемото (в последните години) бягството на компаниите към други региони на страната, все повече намаляват бизнес възможностите на града. Към това може да добавим все по-западащата инфраструктура, което допълнително отблъсква инвеститорите. 89 350 000 лв. са дълговете на града. Това е по мои сметки. Според отишлия си вече кмет – дълговете на града са 54 000 000 лв., но бегло ровене в заемите теглени от общинарите показва, че са много повече. Към тези 89 350 000 лв. дългове може да се добавят и Х броя (?) задължения натрупани към доставчици, фирми и изпълнители от община Варна. Колко са те? Не зная! Това което забелязвам е средната лихва по която се е финансирала общината, която се движи между 8,5 % и 9 % - много повече, в пъти повече, отколкото се е финансирал централния бюджет на страната. Банки прибират тлъсти лихви, а условията за заемите и тяхното сключване са покрити в мистерия, която едва ли ще бъде разкрита. До 2015 г. е предвидено градът да изтегли още 111 000 000 лв. заеми., с което задълженията на Варна ще станат около 200 350 000 лв. Тоест, задълженията на града ще бъдат равни на неговия бюджет и при средната лихва по която са теглени досегашните заеми, само за погасяване на лихвите ще се налага да се отделят по около 18 000 000 лв. на година, без главницата. 

Сама по себе си, тази цифра не е стряскаща, но стряскащ е темпът с който се трупат дълговете, а този темп е показателен, че скоро едва ли ще спре. Когато Кирил Йорданов пое града, се оплака от дупка в бюджета в размер на между 1 и 5 милиона лева. Варна обаче нямаше дългове, както не е имала и никога в историята си от 1878 година насам, до към 2000 г. когато започва едно скоростно затъване. Първо слабо, но с темп все по-засилващ се и наподобяващ търкаляща се снежна топка. Според законите на природата нямаме вечен възход дори в трупането на дългове и Варна забива в спирала подобна на тази сполетяла много семейства в страната. При спадащи доходи на населението (Във Варна заплати се сриват, а безработицата скача) – несъмнено ще бъдат и вече са ударени доходите на града. Има вече натрупани дългове и ще се теглят нови, вероятно с все по-покачваща се лихва. Защото ако Варна в най-добрите си времена е започнала да се финансира с лихви от порядъка на 8,5 – 9 % и при най-ниска от 6,5 %, плюс други разходи по дългове, то в по-лошите времена, кой би дал заем на град при по-ниска лихва, при условие, че може да вземе по-висока? Докога може да продължи това? Падежът на много от заемите се пада между 2017 и 2021 година. При банковите заеми в общи линии се изплащат лихви плюс главница, независимо дали заемът е с анюитетни* или намаляващи вноски. При облигационните заеми, главницата се плаща изведнъж и ако общината няма пари в касата си събрани през годините на усвояване на заема, ще тегли нови, за да погаси старите.

Дълговете нарастват лавинообразно – при почти нула около 2000 г., в 2009 около 45 000 000 лв. В 2010 г. те са вече около 60 000 000 лв., в 2011 г. са 71 600 000 лв. а сега в 2013 г. са почти 90 000 000 лв. За какво отиват тия пари? Ако вярваме на Антон Луков, един от малкото журналисти които уважавам в града, то през изминалите три мандата са изхарчени 181 678 000 лв. общо за пътища и 48 000 000 млн. за озеленяване! При всички тези милиони, състоянието на улиците на града и липсата на все повече зелени площи е показателна, че те явно не отиват по предназначение и няма да отидат и следващите заеми. В кого отиват парите? При един ремонт в града, на стойност около 5 000 000 лв. чистата печалба за компанията извършител е... само 60 000 лв. Нормата на печалба е толкова малка, заради раздадените подкупи, че е напълно наивно да вярваме в какво да е обещано качество, което си е само обещано предвид състоянието на настилката само година след поставянето. Ако някои печелят пари от обществените поръчки, това са предимно общинарите, а те пари в инвестиции създаващи работни места, както знаем не влагат! Най-много да построят поредния хотел, който също е на загуба. Варна загуби битката с корупцията и бюрокрацията. Пешеходната зона е като Дрезден след бомбардировката на съюзниците. В града от години не се отварят заводи, от години не идват нови производствени компании и логистични центрове, напротив – една не малка част от съществуващите в 90-те години компании избягаха и прехвърлиха седалището си в София или други областни градове. Където са по-добре приети от данъчните служби и не се сблъскват с такава стагнираща какъв да е бизнес бюрокрация. Нито една магистрала не води към Варна, като най-оптимистичния вариант за изграждане на Хемус е 2020 г., но... ако се намерят пари, а такива както е известно няма. Дори според плановете на сегашния нестабилен кабинет Варна няма да получи магистралата си поне до 2020 г. Още по-нужната магистрала Черно море пък е изцяло спряна. Варна от привлекателен за инвестиции град от поне 3-4 г. се превърна в символ за насмешка от страна на бизнес, инвеститори и посетители. Високите цени на всичко в града (от цена на карти за градски транспорт до цените в Пикадили) допълнително отблъскват всеки решил да инвестира или да посети Варна. А те са високи в огромна част, заради монополите в града и корупцията която взема данък на почти всяка голяма сделка осъществена на територията на общината.



Новият кмет в общината, бивш председател на постоянната комисия "Финанси и бюджет'' по времето на Кирил Йорданов и заместник-председател на Общинския съвет във Варна, няма да промени нищо колкото и да се надяваме на него. Напротив – преди година-две той бе представен от тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов като ''кмет в сянка'', като алтернатива на Йорданов. Тоест, той е човек от генерацията взела дейно участие в досегашното плячкосване на Варна. Което означава, че икономическата политика в града ще продължи да деградира с темпа си от последните няколко години. Варна вече не е и туристическа дестинация! Само до 2006 г градът приемаше първите си туристи от 1 април и до октомври улиците и заведенията бяха пълни с хора дошли да изхарчат парите си във Варна. Това подхранваше местната икономика, но е вече минало. Сезонът във Варна се сви до 4-5 седмици, колкото е в някои малки градчета. Още през 2008 г. Скопие, където няма и помен от море, посрещаше повече западни туристи през юни от Варна, а в момента и българските такива са силно ограничени, поради миграцията на юг, където градовете са не само по-чисти и уредени (Бургас), но кипи бурен нощен и културен живот - според вкусовете на всеки. В по-малко хора повтарят и почивката си във Варна по причина, че няма какво да правят в града. Слънчев Бряг и Бургас само за няколко години изместиха потока туристи който оставяше милиони, а наличието на монопол по Алея 1 определящ цените на наемите за все по-краткия сезон, безхаберието и пречките които създаде общината и държавната администрация пред частния бизнес, разби напълно зародилата се в 90-те години и между 2000 – 2006 г. увеселителна индустрия по алеята. Варна се превърна в старчески дом, в който в 9 часа вечерта няма никой по улиците. Намаляват устремно и зелените площи в Морска градина която е пренаселена, тясна, с все по-свиващи се размери, изпотъпкана, мръсна, с окрадени още в 90-те години скулптури, с хаотично движение по алеите, по които автомобили, велосипедисти и кучета водени от собствениците си, напълно безконтролно и без всякакъв ред, стряскат всеки решил да се разходи.

Към икономическите проблеми може да добавим все по западащото пристанище града и логично. От тук и за тук, при липса на инфраструктура е безсмислен превоз на товари за страната, освен на зърно, с което е известен региона или към и от оцелелите заводи в Девня. Варна вече е откъсната област от страната и да се стигне от нея до столицата, отнема повече време отколкото от и до пристанище Бургас. Варна е и градът с едни от най-високите местни данъци които е вероятно да се качат още, предвид настъпващите задължения. Варна отдавна не е най-зеленият град на България, не е най-чистият град, а като инвестиционна дестинация най-вероятно ще продължи да деградира, с все по засилващи се темпове и все по-обедняващо население като изпуска сегашния възход на световната икономка който ще приключи около 2018 г. При следващата криза с дъно около 2021 – 2022 г. Варна вероятно ще е много по-зле. Това дъно на световната икономика съвпада и с падежа на много от заемите на града. Едва след това (може би), Варна отново ще стане привлекателна за инвестиции.

22.12.2014 г. - 17 месеца след като написах тази статия, ситуацията във Варна и днес, е следната

Има и плюсове, за което поздравления към Иван Портних който се старае, колкото може. Варна е избрана за европейска младежка столица за 2017 година. Кметът Иван Портних реши част от проблемите с детските градини във Варна, както и вложи известна доза старание в решаване на част от проблемите в наводнено Аспарухово. Градът обаче продължава да затъва.

Безработицата е около нива от 16%, при положение, че преди около 5-6 години е била максимум 4 – 5%. Като резултат, средните заплати във Варна, в частния сектор продължават да падат, на фона на увеличаващата се такава в столицата и други региони на страната. Средната работна заплата във Варна е 789 лева, намалява дори в сравнение с началото на 2014 г. Като дори тази сума е под условие, докато в столицата е - 1081 лева, във Враца - 853 лева, Стара Загора - 838 лв. От 1-во място по ниво на заплати в 90-те години, второ място до преди 4-5 години, сега Варна падна до 5-то място по размер на брутната заплата през третото тримесечие на 2014 г. и тази тенденция не показва прояви на положителна промяна. Напротив! Електронните услуги и услугата ''на едно гише'' се развиват бавно или никак, като оценката на бизнеса за качеството на услугите се влошава. Неблагоприятни са и средните оценки за работата на местната администрация и възприятията за корупция. Варна продължава да отчита отлив от чужди инвестиции и е изместена от Бургас. Бургас е на първите места по усвоени евросредства на глава от населението. Вече повече от 1 година (!) кметът се опитва да ремонтира 200 метров участък по пешеходния бул. Княз Борис I, засега с променлив и спорен резултат. Засега ремонтът там не е приключил въпреки всички снимки на кмета с багери, с работници, как мисли и заканите му към зебри и други африкански животни. Централната част на града е разкопана, но са неясни сроковете за приключване на този много по-голям и грандиозен ремонт. До колкото чух, зебрите отново присъстват, въпреки заканите на кмета към тях. Ако греша, моля поправете ме! Цяло лято централният фонтан на града (пред съда) стоя сух като Калахари и събира боклуци, без да работи и ден, а есента на миналата година общината обяви война на уличните котки и бабичките които са имали наглостта да ги хранят. Общински ченгета и общинари ходиха по офиси и тъмни кьошета във Варна като Гестапо, за да издирват и дебнат кой помага на котките. Община Варна тегли и 43 млн. лв. нови заеми. Според данни от общината, към края на тази година (2014) размерът на дължимите дългове ще е около 53 млн. лв. (според мен спорна цифра), като годишно Общината изплаща по около 12 млн. лв. за погасяване по тях. Което значи, че средния размер на лихви и вноски плащани от Община Варна е 22.642 %. Вероятно толкова плащат и клиентите на Якудза и то най-закъсалите. Както каза един приятел бизнесмен от град Бургас преди 2 седмици "Бях забравил какво е това дупки (по улиците), докато не дойдох във Варна!" Правителството инвестира над 12 млн. лв, но... в пристанище Бургас. Усещането е, че в Общината въобще не са наясно какво трябва да се направи за да се съживи бизнес климата, че нещата са оставяни на самотек, на милостта на държавата, промяна от късните години на Кирил Йорданов няма, кърпи се на парче, без идея или с тотално сбъркана ценностна система, ако въобще има такава, а градът е вече източен като вимето на сомалийска крава.

* Анюитетни вноски - размерът им е един и същ за целия период на кредита

Пропадането на Детройт 
Имот край морето във Варна? Да бе, да! 
Въпросителни пред Алея 1 – Варна
Имоти, цени и прогнози – Варна / България
Честни избори – Варна
Софийският геноцид срещу регионите



Финансови консултации в областта на международните инвестиции, акции, валути (Forex), фючърси, облигации, опции, имоти, оптимизация на компании (oптимизация на бизнес) и хеджиране  

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0599