Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Борсови спекулации в Третия райх

Борсови спекулации в Третия райх
27.03.13 04:34

Автор: Р. Караджов
Борсови спекулации в Третия райх



Крахът
на
хиперинфлацията в Германия и последвала след него криза довежда трудни времена за борсовите спекуланти. Динамичния пазар на акции, в двете посоки, вече го нямало, а депресията нагазила с пълна сила. Някои успели да се врежат успешно и в новите времена и имената им останали в историята; Кан, Манхайм, Станберг и Яков Майкъл, като последния успял да натрупа парите си основно след стабилизирането, като продал всички свои налични акции и в след-инфлационната депресия давал пари на заем с голяма лихва. По време на хиперинфлацията мнозина били отлични спекуланти, които ясно разбират естеството на марката (за разлика от своите по-малко просветените връстници), но значителна част от тези спекуланти не били подготвени адекватно за друг доходоносен обрат: стабилизирането на марката, кризата която последвала и последвалия бум. 



Валута – символ


След 1924 г. за търговия с
акции става все по-бурна. Новосъздадените големи индустриални предприятия водят на борсата, а на борсата в Берлин търгуват средно по 6000 човека на ден. Акциите се качват до един хубав ден, 13 май 1927 г. наречен “Черния петък” който отнася пазара. Това е само репетиция на това което предстои. Борсата се качва, но не достига нивата си от 1927 г., а след корекция тръгва на юг. Големия срив на Уолстрийт, есента на 1929 г. сварва мечи немски пазар и само го засилва. Кулминацията на кризата са два банкови фалита, единия на втората по големина банка в страната.



13 Юли 1931 г. Банкова паника в Хамбург


На 13 Юли 1931 г.
борсата в Берлин е затворена и отваря чак на 2 септември същата година. От 15 Юли 1931 г. има и промяна във валутния режим в страната, а това също не е благоприятно за търговията. След отварянето на борсата индекса и е на стойност 56,96 пункта. Само за броени дни до 18 Септември индекса на Берлинската борса се срива до мизерните 11 пункта, като за това помага и кризата разразила се с британския паунд. Борсата отново е затворена и отваря на 25 февруари 1932 г. Периодът е мътен, но докато комунисти и националсоциалисти се бият по улиците, стрелят се, а страната се тресе от насилие, стачки и демонстрации, борсата се качва и април достига 49,64 пункта.  



13 Юли 1931 г. Инвеститори чакат през затворената
борса в Берлин

Идването на Хитлер на власт затруднява търговията, но не я спира. Нацистите си нямат и понятие от икономика, дори се гордеят с това в началото, а пазарните механизми са им повече от непонятни. Броя на
фондовите борси, намален от 21 на 9. Франкфуртската фондова борса е ста с Манхаймската фондова борса през 1935 година. Обединената институция се нарича Рейн-Майн фондова борса. Въпреки че Франкфуртската фондова борса продължава да функционира като "вътрешна фондова борса", в действителност не тя е основната а тази в Берлин. Нацисткия икономически контрол свива развитието на свободния пазар и търговия на фондовия пазар. Като цяло, потенциалните капиталови активи могат и там и в Берлин да бъдат инвестирани във вече създадени корпорации, но появата на нови такива или листването на още акции е силно ограничено поради високите данъчни ставки при подобни прояви. Хитлер вади късмет, че идва на власт точно на дъното на голямата депресия. 



Кабинетът му  с голям размах провежда икономическата си политика. Малките дружества са ликвидирани, поставена е голяма капиталова адекватност и се пристъпва към монополизация на много от едрите видове бизнес, като компаниите се поощряват да създават монополи, картели и всякакъв вид анти-пазарни образувания. Надзорът над
борсите се възлага на министерството на икономиката. Броя посредници и спекуланти намалява значително, но това се дължи най-вече на това, че евреите са прогонени от храма на парите, от Германия въобще или пратени в концлагери. Фондовите борси и във Франкфурт и в Берлин се качват. 



Фондовата борсата в Берлин 1933 г.

Не такава е съдбата на
стоковите борси за зърно. С приемане на контролирани цени на пшеницата в 1934 г., те губят значението си. Валутния режим в страната е затегнат до нивата които съществуваха в България по време на социализма. Немците ни най-малко не се поощряват да ходят в чужбина, а на тия които напират да го правят се отпуска толкова малко валута за обмяна, че прави посещението им в съседни страни безсмислено. Не така е обаче с партийната върхушка която има свободен достъп и неограничено количество валута на разположение. До 1 март 1937 г. въпреки сравнително неблагоприятните условия фондовите борси се качват. За това спомага и ниския данък общ доход в Германия, чиято ставка тръгва от нула и стига само до 13,7% за най-богатите граждани, за разлика от много по-високите данъци в други страни. Заплатите в Германия са намалени с около 25%, но ниските данъчни ставки за частни лица донякъде тушират този негатив, а свободните пари често се влагат освен в депозити с фиксирана лихва не по-голяма от 2-3%, в акции и облигации. Не така стои въпроса с корпоративния данък, който е жесток, стигайки до 98% данък, а най-големите компании реално са под пълния контрол на кабинета, като в замяна държавата се стреми да им осигури и запази монополен пазар.



Пред борсата в Берлин 1935 г. 

Ялмар Шахт министър на икономиката и бивш управител на централната банка прави почти невъзможното за да задвижва икономиката. Като виц звучи негов разговор с американски банкер - "Д-р Шахт, трябва да дойдете в Америка. Имаме много пари и това е истинско банкиране." Шахт отговорил - "Трябва вие да дойдете в Берлин! Ние нямаме пари. Това е истинското банкиране!" На 1 март 1937 г. търговията за всички чуждестранни
акции е спряна. Датата върх за фондовите борси които до началото на войната бележат консолидация и дори лек спад. За това спомагат и международните пазари, на които докато суровините се качват, то готовата продукция, това с което е известна Германия понижава цените си.



Индекс на немски
акции 

Немците се опитват да компенсират това най-вече с близки връзки със страните от Южна и Югоизточна Европа от които получават суровини за индустрията си. Извън темата, тия няколко страни между които Румъния, България, Гърция и Югославия формират около 50% от немския внос. Режимът със
злато в страната е малко по-либерален от този в САЩ където Рузвелт изцяло забранява притежаването на злато от частни лица. Златото обаче е фиксирано в 1934 г. на цена за 1 тройунция -147 райхсмарки. Компании като Прешъс Металс (същите които копат в момента и тук) са поставени под контрола на министерството на икономиката и под особен надзор, но им е оставена свобода на действие до 13 Септември 1939 г. когато след избухване на войната златните авоари на компанията са конфискувани, но златото в частните лица е оставено на собствениците им. След тази година и всички сделки със злато между търговци на дребно и златни бижута, на стойност над 300 марки могат да бъдат продавани само след предоставяне на лична карта на купувача. Метали като паладий, родий, рутений, иридий и осмий се иземват от държавата. С началото на войната борсовата търговия с всякакви метали (предимно с мед, цинк, олово, алуминий и антимон) е спряна , но фондовите борсите отново тръгват нагоре и акциите отново започват да се качват.



Борсата във Франкфурт. Макар да е първата борса в страната, тя не е обичана много от нацистите

До юни 1941 г., индексът на
борсата в Берлин нараства до връх от 150.58 пункта, а във Франкфурт и повече. С напредване на войната на 13 февруари 1943 борсовата търговия е почти спряна, като министъра на икономиката отговаря и определя курса на ценните книжа. Сградата на Франкфуртската фондова борса е силно повредена по време на съюзническите въздушни нападение през 1944 година. По тази причина се провежда нещо като търговия в мазето на сградата. В тоя осакатен вид търговията с акции остава почти непроменена до 18 май 1945 г., когато по-малко от 10 дни след края на войната търговията е възстановена!



Същата
борса в 1944 г. 

Немската експедитивност и организираност си казват явно думата, а човек наистина трябва да притежава зверско хладнокръвие за да търгува с
акции стъпили върху тухлите от разрушения Берлин, при всичката тази смърт наоколо, боси, гладни оцелели по чудо германци по улиците, в компанията на руски танкове, американски джипове и прелитащи британски самолети, това при условие и че на 3 февруари 1945 г. борсата в Берлин е силно повредена, напълно изтърбушена и унищожена в следствие от бомбардировки, а после е почти довършена от руските оръдия.  Цената на акциите в тази и част от следващата година спада, което не е учудващо при глада в Германия тогава, но което е чудно цените дори не спадат до предвоенните си нива, въпреки, че марката не струва вече почти нищо и стабилната валута са цигарите. От 1946 г. цените на акциите започват да се качват, като се набират стремително до 1948 г. Трябва да имаме предвид, че до 1948 г. остава в сила наредбата според която цените се определят от министерството, обаче имам съмнения, че държавата е успявала да наложи кой знае какъв контрол върху търговията с акции.  



Борсата в Берлин 1945 г. 

На 20 Юни 1948 г. е проведена валутната реформа в Западна Германия в сила от 21 Юни. Германската марка е единственото законно платежно средство. Франкфуртската
фондова борса е затворена в продължение на 3 седмици, а когато търговия се възобновява на 14 Юли отваря с индекс на стойност само 0,76, с повече от 90% под цените в райхсмарки. В Берлин борса няма и търговията се извършва на най-странни места чак до 19 юли 1950 г. когато е отворена официално, но борсата няма собствена сграда чак до 1955 г. След падането на нацисткия режим през 1945 г., обменът във Франкфурт първоначално остава затворен в продължение на 6 месеца, но търговията е подновена през септември 1945 г.  



Деноминацията - граждани чакат пред банка за да сменят старите си марки. Британски войници охраняват камионите с пари 

При валутната реформа държателите на корпоративни, ипотечни и общински
облигации губят 95.5% от капитала си. Собствениците на живото-застрахователни полици понасят загуби от преобразуването с 95%. Притежателите на депозити губят 90%. До 100 марки парите са сменени 1 към 1, до 1 000 – 5 към 1, до 5 000 – 10 към 1, а сумите над тази въобще не се обменят, тъй като се смята, че са спечелени по нечестен начин. Собствеността на злато не е забранена. Трябва обаче да имаме предвид, че стойностите на акции и облигации, поне според мен не могат да се определят точно, тъй като веднага след войната в страната съществува силен черен пазар на всякакъв вид валути, домъкнати от съюзниците, цигари (основната валута приемана навсякъде), консервирана шунка, боб, картофи, армейски американски шоколади и найлонови чорапи за дамите. До 1961 г. режимът в Източна Германия гледа общо взето през пръсти търговските напъни на гражданите си, но след тази година там се въвеждат ограничения за закупуване на злато и скъпоценни камъни. За борсова търговия не може и да се мисли. Тя остава само в Западна Германия където фондовите и стокови борси изиграват своята значителна роля в следвоенна Германия и немското икономическо чудо. 

Валутен пазар след Първата световна война 1 
Валутен пазар след Първата световна война 2 
Валутен пазар след Първата световна война 3 
Хиперинфлацията в Германия 1918-1924 
Отново за DAX 
Хронология на изобилието и оскъдицата (Цени през вековете) - Част 3 
Най-големият банков фалит, в немската следвоенна история  
Златото на Третия райх   
Валутните войни на Хитлер



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1167