Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Лихви III

Лихви III
11.09.12 15:09

Автор: Р. Караджов
Лихви III

В древен Египет хората съхраняват своя излишък на 
зърно в държавни складове, като в замяна получавали жетони. Тъй като, тези жетони гарантират наличие на зърно, те бързо станала средство за размяна, а от такова и за сключване на заеми. 



Върху зърното в складовете се начислявала такса, което обезценявало жетоните, което и според мен е причина за високите лихви в древен 
Египет. Жетоните бързо се разпространяват като средство за размяна и стават един вид местна валута, но те не са средство за съхраняване на стойностите, което ги поставя под напрежението на регулярна и силна инфлация, която оскъпява заемите. В резултат, в Египет има хронична задлъжнялост.  "Аз ще ви дам 22 ½ бушела жито (египетски бушел - кубичен лакът), на 30-ия ден в 4-тия месец от разлива (на Нил), в 13-та година. Ще ги върнете без протест, като ако не изпълните в определеното време връщането, тези 22 ½ чували ще носят лихва редовно, започваща от 13-та години.” Този договор намиращ се в Лувър, е съставен от царски писар пред 7 свидетели. Складовете за зърно играят ролята на един вид банки в египетското общество, като не само приемат зърното на депозит, като си удържат 10% от него във вид на такси за съхранение, но и го дават на заем, с висока лихва. Тези държавни складове поддържат лихвите в Египет високи в продължение на столетия, като дават основа за високи лихви и в частния сектор. 

Процентите по кредити в 
Египет са ужасяващи, често с около 100 % лихва годишно. Делтата на Нил е и може би единствената държава в древността която ползва и сложната лихва, тъй като върху лихвите също се трупа лихва и при само месец забавяне се трупали нови задължения за плащане. Това до голяма степен ерозира египетското общество и икономика, спира местната търговия и я оставя предимно в ръцете на чужденци които контрабандно внасят, изнасят стоки и търгуват. По време на периодите на несигурност или суши лихвите са минавали 200 % годишно, като ставките са в пъти по неблагоприятни от тези в по-жизнените общества. В Египет стимул за разширяване на търговията чрез евтин кредит, никога не е имало, което не е изненадващо в командната икономика на държавата, в която частна собственост почти не е имало за разлика от други и по-късни държави. Въпреки това заеми се дават и то като честа практика, както от държавните складове, така и от частни лица, за което свидетелстват и многото запис на заповед от 22 династия (9 – 7 век), когато са били масова практика. 



 Запис на заповед от 885-872 г. пр. н. е.

В Египет няма богати хора извън класата на бюрокрацията. Няма частна собственост, освен личните домакинства, като цялото богатство се съсредоточава в ръцете на държавата (чиновниците на фараона). Търговия няма – освен контрабанда или тази която се контролира от държавата, чрез “държавни доставки”. Продуктите за потребление са доставяни на държавни или храмови институции, които от своя страна раздават храна и други стоки за населението. Разпределението се основава на точна оценка на нуждите на всеки човек. Допълнителните стоки могат да се търгуват на местни пазари. Система, която помага да се запълнят празнотите в потока на доставките. Търговията между регионите винаги се провежда от институциите, които разменят излишъка от собственото си производство. 



Търговците работят за тези институции като агенти в обмена на стоки. Тяхната задача е да търгуват с излишъка на институцията. Търговци, които да работят за лична изгода не са съществували в Древен 
Египет почти до Новото царство, а търговията се развива истински едва в късния период. В Египет дори текстилът е бил държавен, като е имал фиксирани цени определяни от държавните работилници. Селяните са по-скоро наематели на земята, която се държи от чиновниците на фараона, въпреки някой поземлени реформи в които фараони разделят земята на равни парцели между гражданите. Въпреки, че има някаква собственост на места и земя се оставя в наследство или да се търгува, истинска собствеността върху земя и търговията с такава се появяват чак в края на периода и според мен идват със завладяването на страната асирийците. По-голямата част от земята в Египет никога не е станала частна, а винаги е била или под контрола на фараона и царя по-късно, или в ръцете на местната администрация, която действа уж от името на държавата. Дори в късния Египет, в 118 г. пр.н.е. земята още е в следните проценти - 52% са царски земи, дадени под наем или пустеещи. 34% е частна собственост, 6% е земя на храмове, а останалата част общи пасища и земя, неподходяща за обработка. Едва през гръцкия и по-късния римски период земята може да се ипотекира

 

Периодът на асирийското владичество се измерва в по-ниски лихви и въпреки, че асирийците почти не са променили процеса на управление в страната, то лихвените нива падат до 40-50 % годишно. Привличането на гръцки наемници за армия и изграждане на флот също допринася за сваляне на лихвите. Заедно с гръцките наемници пристигат и гръцките търговци. Гърците започват да се наместват в Египет още в микенските времена, но тяхното присъствие по-късно се засилва и завземането на делтата на Нил от тях, спомага за сваляне на лихвите в страната и за появата на частна собственост в Египет. В отчаянието си да запазят властта от чужди набези и от замогнали се, искащи да се отцепят от централната власт чиновници, в 7 век пр.н.е. фараоните подаряват парцели земя от двете страни на Нил в делтата, на "наглите хора дошли от морето” в замяна на военна помощ. Това е може би една от първите появи на частна собственост върху земя в 
Египет и слага началото на един “разложителен” за египтяните процес в който някакви си чужденци и местни, с неясен произход и не назначени от централната власт в тази си функция, не само владеят ресурси, но и търгуват с тях, независимо от волята на стоящите по-горе и законите в държавата. 



Финикийските търговци допълнително “влошават” положението. Финикийците държат до голяма степен транзитната търговия между Египет и Месопотамия, както и с части от Африка до Сомалия и са особено дейни в смутни и анархистични времена, когато няма силна власт която да им пречи на
бизнеса. Въпреки, че никога не са имали редовни колонии като гърците в Египет, те владеят една четвърт от градската собственост си в Мемфис и други големи градове. От постоянния си досег с финикийците, гърците вземат не само азбуката, а и голяма част от стоковите и паричните отношения в древността, като ги развиват съобразно собствените си условия. 



Нашествието на асирийци и перси по-късно спомагат появата на повече частна собственост, с което и 
лихвите падат до нивата на тези във Вавилон, Финикия и Гърция от него време.  Персийски период е бил космополитен за цивилизациите на Източното Средиземноморие омесвайки пластовете. Завземането на властта от гърците с идването на Александър, водят до засилване на този процес и до още либерализация на египетското общество, въпреки, че извън големите градове в които местните се омесват с чужденците, то си остава силно централизирано и бюрократично дори по времето на римското владичество, което донася още по-силна либерализация в големите градове. Тогава лихвите спадат до тези в Рим и дори по-ниско, като дори за по-малките заеми са били около 10-12 % годишно. Въпреки, че огромна част от недвижимата собственост в държавата остава в ръцете на администрацията (голяма част от земята е владение на римския император), развитието на търговията довежда и до понижение на лихвите и Египет за дълго време под нивата на тези в Италия. 



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1152