Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Търговия с роби - VII

Търговия с роби - VII
19.06.12 14:26

Автор: Р. Караджов
Търговия с роби - VII



Умения, физически черти, психически способности и други качества, помогат да се определи цената на един роб

Квалифицираните работници се продават с премии от поне 40-55% върху цената. Робите които са бягали, крадците, пияниците, побойниците или просто глупавите се продават на по-ниски цени. В Ню Орлиънс и куба, светлите жени, който се радвал на голяма популярност (като наложници), които се продават с премия. На колко години е робът също има голямо значение. През 19 век в Ню Орлиънс, цените достигат своя пик при около 22 години за жените и 25-годишна възраст за мъжете. Момичета струва повече от момчетата в пред тинейджърска възраст. По-късно цените се изменят, като за мъже се плаща повече отколкото за жени. Юноша на 14 роб е струвал около 68-72 % от стойността на 25-27 годишен мъж, докато едно момиче на 14 е продавано за 60-65 %. В сравнение с възрастните мъже, жените са били на стойност от 80- 90%, като разбира се е имало и изключения. Връзката майка-дете, също се оказа важна за целите на ценообразуването: хората понякога плащали повече за непокътнати семейства, защото това значело, че от такова семейство може да се очаква повече вярност, отколкото от ергени или жени без деца. Най-високо се ценели обаче мъжете с професия. Премия се изплаща, ако робът е занаятчия - особено ковач (+55%), дърводелец (+45%), готвач (+20%), или са притежавали други домашни умения (+15%). От друга страна, цената роб е преоценен, ако лицето е било известно, че е беглец (-60%), осакатен (-60%), пияница (-50%).



Колебанията в предлагането и цените зависят от пазарните условия, както и от цените на други стоки – тютюн, захар, памук, ориз – като оризът е свързан не с произведената от робите стока, а с тяхното изхранване. Цената на робите в 
САЩ падат около 1800 г., във връзка с робската революция в Хаити. По-малко от едно десетилетие по-късно, цените се покачват, когато международната търговия с роби е забранена. Интересно е, че сред тези, които подкрепиха закриването на трансатлантическата търговия с роби са няколко от южните щати. Защо е тази очевидна аномалия? Много е просто - Тъй като в резултат на намаляване на доставките от забраната, цените на роби които вече живеят в САЩ се качват, то това увеличава и богатството на тези които вече ги притежават. По него време американските роби са с достатъчно високи нива на раждаемост и на достатъчно ниски нива на смъртност, така, че тези от южняците които притежават роби са на печалба от действията на Англия спрямо международната търговия с роби. Към това трябва да добавим и още нещо, не толкова често споменаване в документите, но силно показателно. Подобно на британските плантатори на Карибите отглеждащи захарна тръстика, така и по-късно плантаторите на памук от американския юг се изживяват като истински джентълмени и в следствие на това се опитват да запазят стандарта си на живот, често на ръба на фалита. 

 

Роби за продан

Подобно на плантаторите от края на 18 и началото на 19 век в Ямайка и Барбадост, тези в Южните щати също в една не малка степен живеят на кредит. Бъдещите реколти често са ипотекирани още преди да са засети, огромните разходи за именията, конете за разходки, каретите, баловете, приемите, екскурзиите в чужбина и диамантите са нещо обичайно. Увеличаването на стойността на вече притежаваните роби, само може да осигури още пари на широко живеещите плантатори, които често зависят от цените на продукцията си, на робите си и на милостта на кредитиращите начина им на живот банкери. За това и спадовете в цените на памука се оказват драстични и за спадовете в цените на робите, а финансовите кризи в Лондон или Ню-Йорк често помитат и пазара на роби в Южните щати. И докато Бразилия си остава най-големия вносител на роби то от 1825 г. около 36% от робите в Западното полукълбо живеят вече в  САЩ. Това е отчасти се дължи на високите нива на раждаемост, които на свой ред се дължат на по-равното съотношение на женски робите в 
САЩ, в сравнение с други части Северна и Южна Америка. По-ниската смъртност също е от значение. Климатът е една от основните причините, културите са друга. Дейностите с които робите в САЩ се занимават, не са така изтощителни като захарните плантации на Антилските острови и в мините на Южна Америка. Постепенно и сферите им на приложение в 19 век растат, като роби са работили в промишлеността, домакинската работа и с разнообразни други продоволствени култури. Например, в Южните щати между 1840 – 1960 г. от половина до ¾ от царевичната реколта се обработва и прибира от роби. Големия скок обаче е поставен след 1793 г. и памукът, благодарение на техническата революция изведнъж става култура с голямо финансово значение. Патентована и подобрена е машина за чистене на памук, съществувала столетия по-рано в индийски или китайски вариант, но не така ефективна като американския и аналог създаден от изобретателя Уитни. Преди въвеждането на механичното чистене на памук, е необходим значителен труд да се почиства и да се отделят влакната от семената. С въвеждането на машината, памукът става един изключително доходоносен бизнес и създава много богатства в довоенен Ню Орлиънс и Галвестън. Изобретяването предизвика масивен ръст на производството на памук в САЩ. 



Производството на памук се разшири от 750000 бали през 1830 до 2,85 милиона бали през 1850. В резултат на това на югът става още по-зависим от насажденията и робството. Броят на роби се увеличава от около 700 000 през 1790 г. около 3,2 милиона през 1850. Въпреки забраните за внос на роби от Африка, приета от Конгреса на САЩ още в 1790 г. контрабандата с тях е така силна, че в 1860 г. един от всеки трима роби в Южните щати е роден в 
Африка. В 1860, южните щати предоставят 2/3 от световното предлагане на памук, както памукът им е до 80% от този обработван после на платове на британския пазар. На юг освен в селското стопанство около 150 – 200 000 роби са ползвани и в индустрията, като често робите са били комбинирани с високо квалифицирани бели майстори и професионалисти, за да може да се устои на конкуренцията на качествени стоки от чужбина или от севера. 
 
 

Имало ли е чернокожи робовладелци и в САЩ? 

Разбира се. Преброяването на населението в 1830 г изброява 965 черни робовладелци в Луизиана, притежаващи 4,206 роби. В Южна Каролина има 464 черни робовладелци притежаващи 2,715 роби.   Някои чернокожи служи в армията на Конфедерацията, който е друг пропуск в популярната култура налагана днес. Чернокожи войници пък в 54-ти полк от Масачузетс (от армията на Севера) въобще не са бивши роби избягали от лошия юг, нещо което се опитват да ни внушат с някой филми. 



Това момиченце на 5 г. е струвало  644  $

На цялата тази плантаторска идилия и живот на широко, слага край Гражданската война в САЩ - 1861 - 1865 г. 



В началния период на войната и в първите и седмици цените на робите се качват още повече, но бързо, с развитието на войната започват да падат. Морската блокада която северняците предприемат от една страна спират изцяло доставките с роби от Куба, но от друга и износа на памук. Още в 1861 г. износът на памук е паднал с 95%. Това, придружено с обезценяването на южняшкия долар е катастрофално. Спад на местната валута, спад в цените на на стоките за износ, от там спад на цените на живите оръдия на труда (робите), са на-възможно лошото икономическо състояние. Пристанищата са блокирани, банковата система на юга реално почти изцяло фалира, а правителството е принудено да взема стоките от фермерите и от плантаторите срещу голи разписки, че някой ден, след войната те може и да бъдат платени. Цените на памука скачат рекордно, но поради забраните за износ и заради блокада цените на юг падат, докато в Ню Йорк малките партиди внесени контрабандно от юг достигат рекордни цени, носейки баснословни печалби на контрабандистите, но не и на южняците.  Цените на робите се сгромолясват заедно с цялата икономика, а повечето търговци и собственици на роби и още далеч, преди краят на войната са разорени.  



Куба - Началото на края на кубинската търговията с роби не е далеч

След прокламацията за еманципация на робите на Линкълн през 1863 г. бизнеса в Куба става сложен и труден. С големия си съсед, вече с друга политика кубинците могат да видят края за себе си. Последният кораб с роби пристигна в Куба през 1866 г. Двадесет години по-късно, в 1886 г. робството е премахнато напълно на острова.

Бразилия 



Законът за еманципация на робите, подписан от императрицата на Бразилия

Въпреки, че португалското правителство премахва робството в континенталната част на Португалия още в 1761 г., робството продължило в отвъдморските колонии на Португалия, и по-специално в
Бразилия и след нейното отцепване от Португалия, до окончателното му премахване през 1888 г. Въпреки, че през 1831г. търговията с роби в Бразилия е забранена, бразилците малко се съобразяват със забраните и в 19 век доставките на роби от Африка не само не намаляват, а и се увеличават. Бразилия си остава най-големия вносител на роби и в 19 век. Съпротива срещу робството в Бразилия обаче макар и по-слаба отколкото в САЩ съществува и с годините се приемат все повече закони забраняващи или ограничаващи робството. Голямата суши в Бразилия в 1877-78 в североизточната част на страната, точно тази в която се отглежда памук, довежда до големи сътресения, спад в цените на робите, глад, бедност и вътрешната миграция. Заможните притежатели на плантации се втурнали да продават своите роби на юг в страната където народната съпротива и негодуванието срещу робството растат. В 1888 г. робството е окончателно отменено. Без обезщетение за финансовите загуби, собствениците на насажденията остават разочаровани монархията в Бразилия и когато година по-късно дългото и успешно управление на император Педро II завършва чрез военен преврат, едрите собственици на плантации оставят на военните да се разправят с монархията не проявяват интерес да я запазят. 

Колко пари би струвал един роб днес?

Колко пари би струвал един роб днес, ако можеше по някакъв начин да обърнем тогавашните долари в днешни? Доста рових и срещнах няколко източника, но като че най-близо до истината е цена около следните параметри - Ако един роб е струвал около 500 тогавашни долара, то цената му днес би била около 200 000 $ в икономически статус днес, или колкото един скъп автомобил. 

През 1998 г. президентът на САЩ - Клинтън, посети Уганда и предложи извинение на африканците за робство. Отговорът на президентът на Уганда, Йовери Мусевени, след недоумяващ поглед Клинтън е следния  "Африкански вождове са тези, които са водили войни помежду си, улавяли са собствения си народ и са го продавали! Ако някой трябва да се извини, то трябва да бъдат африкански вождове! Ние все още имаме тези предатели тук, дори и днес!"




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

нагоре
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.2142