Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Търговия с роби - VI

Търговия с роби - VI
19.06.12 14:23

Автор: Р. Караджов
Търговия с роби - VI

image

Докато в Бразилия и Латинска Америка на робите винаги се е гледало като на нещо обичайно, не така стоял въпроса с британските владения на Карибите и в Северна Америка



Там, в началото, нямало роби. В Ямайка наистина имало хора да работят по плантациите, но в 17 век една не малка част от тях била от англичани ирландци и шотландци излежаващи присъдите си там с принудителен труд. Често плантаторите наемали затворниците още на пристанището от идващите кораби за срок от 7 години. След този срок в зависимост от поведението затворникът или бил освобождаван или оставал за още един 7 годишен срок. 



Бунт на робите в Ямайка

В Северна Америка положението било същото, като на тютюневите плантации в началото почти нямало чернокожи, а работели английски каторжници, които след отработване на присъдата си често ставали лоялни и примерни граждани на някоя от колониите образуващи днешните САЩ, а някой от тях дори се издигнали до постове като градоначалници и дори губернатори.



Бели момчета от Англия са изпращани на поправителен труд в колониите, за извършени престъпения

В края на 16 и началото на 17 век, английски инвеститори, които търсили места в които да вложат капитала си и да направят пари, създали инвестиционни компании които търгуват с Русия, Източна Индия, Суматра и Малайзия.  



През 1606 г., се появява нова компания обещаваща възможност на инвеститорите да спечелят пари. Вирджинската Компанията предлага да се създаде колония във Вирджиния. Ако бъде успешна, компанията ще сложи край на монопола на Испания и на колонизация и на Северна Америка и да направи добра печалба за своите инвеститори. Залага се основно на тютюн чиито цени са високи. По време на бума между 1615-1630, един килограм тютюн, се продава за шилинг, или повече. Проблемът идва когато цените започват да спадат. В края на 1630 г., цената е спаднала рязко, а след още 30 г. в 1660 г., тютюнът се продава за малко над 1/12 от един шилинга, на килограм. Крахът на тютюневите цени води до отчаяните не малко от фермерите. При такива ниски цени е почти невъзможно да излязат на печалба. Правят се опити да се продава нелегално тютюна на трети страни заобикаляйки английското колониално законодателство, иска се намаляване на данъците плащани върху тютюна или ограничаване на отглеждането на тютюн. На места има “Растителни бунтове” по време на които цели области с тютюн са унищожени в опит да се качи цената, чрез намалено предлагане. Това обаче не помага.  

Африканците във Вирджиния

По време на сътресенията с вирджинскя тютюн започва и изместването от служители на роби и от бели работници към черни. Африканци пристигнали за първи път във Вирджиния през 1619 г., когато холандски кораб акостирал с 20 негри конфискувани от испанците в Карибите. Тези афро-виржинци обаче не са роби. Сключени са договори за работа с тях, но те остават свободни, като се появяват като свободни граждани в преброяването от 1625 г. През следващите няколко десетилетия има много малък брой африканци във Вирджиния. Между 1625 и 1660, там има само на 562 негри в сравнение над 30,000 бели емигранти през това време. Кои са те и откъде са дошли, остава мистерия, какво се е случило с тях е също толкова неясно. Първоначално, те изглежда са били третирани като нормални служители, въпреки, че са получили по-строги наказания и по-малко привилегии, отколкото белите служители. Повечето, обаче, в крайна сметка вероятно били освободени и са обработвали в малки плантации тютюн на собствените си парчета земя.  

Появата на термина "роб”



Дневник на  кораба  "Black Prince" - В дневника са описани 488 роби 

Някои африканци, обаче, изглежда са останали служители за цял живот. През 1640 г., трима служители от тези изработващи срок на каторга избягали - двама бели и един черен. Когато са заловени, белите са осъдени на още 4 години допълнителна работа, а черният съучастник е осъден да служи "за времето на естествения си живот." Постепенно тези разграничения става все по-често срещани, а терминът "роб" започва да се появяват в законите на Вирджиния, макар и без ясна дефиниция. Такива упоменавания предполагат, че някои роби са черни, но не всички – имало е и бели, и че някои чернокожи са били роби, но не всички. Накрая, през 1705 г, се приема, че всички служители, внесени в страната по море или по суша, които не са християни в родните си страни (с изключение на турците и маврите) трябва да се считат като роби. С напредването на 18 век, роби стават по-чести. Подобна е ситуацията и на Карибите и така от Барбадос до Бостън, английските заселници и общности избират между слуги и роби в различни ситуации. В 1776 г. в цялата колония времето на робството, е дошло и на търговията с роби се дава силен импулс. 



Цена на робите в  долари  - Британските Западни Индии, Мериленд, Южна Каролина

По островите робите в английските колонии са подложени на жестока експлоатация в плантациите за захарна тръстика. В днешните САЩ роби се използват в плантациите за памук и тютюн и макар работата да не е била така тежка и гнета толкова силен условията не винаги са били добри, макар и не в чак такава степен лоши като на Карибите. До някъде точно лошото отношение с робите в английските островни колонии е причината за забраната на робството в тях след 1807 г. В САЩ обаче робството никога не е получило това разпространение като на Карибите и в Бразилия. Средния и дребния фермер от юга не са можели да си позволят роби по причина, че цената им е била твърде висока, а добиваната продукция с не такива високи цени.



Обява за избягал роб  

Един роб в САЩ дори при спадовете в цените е надминавал като стойност в пъти годишната заплата дори на хора с висок социален статус



Аукцион за роби 

Капитаните на кораби по Мисисипи са били със заплата от $ 20 долара, а средната цена на робите рядко е падала под $ 300 дори в най-лошите за бизнеса години, немислима за мнозина сума. Дори там където е имало роби, рядко те са минавали 5-10 човека във ферма. Големите латифундии в които са работили 200, 500, 1000 роби са били по-скоро изключение отколкото правило. Интересното е, че когато Англия забранява търговията с роби, точно южните щати са подкрепили забраната. Причината е, че собствениците на роби там, са знаели, че със забраната притежаваните от тях роби най-вероятно ще увеличат цените си. САЩ не подписват и договор даващ право на британски военни кораби да претърсват американски съдове, а само да се удостоверят, че наистина са под флага на Съединените щати. Дори на палубата да се чуват стоновете на робите, англичаните не са можели да направят нищо. 
Англия нарушава тази забрана по време на ембаргото против Франция по време на Наполеоновите войни което види и до война между страните. Формален повод за обявяването на война е опитът за задържане и претърсване на американски търговски кораб от английска военна фрегата и, след отказа на американския кораб да се подчини - откриване на огън от страна на британските военни и избиването на голяма част от американския екипаж. Причината е търговията с Франция която е поставена под блокада от английският флот, но Южните щати прегръщат идеята за война с Англия и то предвид, че тя е най-големия им купувач на тютюна и памука, което ме навява на силно подозрение, че са искали да запазят контрабандните си канали за доставки на роби. Докато северните щати не искали война, тя била приета с подозрителен ентусиазъм на юг. Войната е общо взето катастрофална за САЩ, но англичаните които не искат да харчат пари за скъпи задокеански съмнителни победи, са съгласни да не претърсват американски кораби, така и двете страни се смятали за победителки, а контрабандистите и търговците на роби потрили доволно ръце.

Куба – Мека на търговията в 19 век

Въпреки, че търговията с роби първата си поява в Куба в началото на 1500-те година, следващите десетилетия и столетия не водят до приток на роби почти до средата на 18 век икономиката на Куба е вързан само за Испания. Под тази неефективна система в която монополни договори отпуснати от короната икономиката по-скоро крета, отколкото да се развива. 



Цена на робите в Куба ($) 1809 - 1886 г.

Кубински стоки се допуска да бъдат продавани само на испанските пазари. Испания също пречи на производството на определени стоки в колониите си, за да се гарантира, че винаги ще има износ за тези пазари. При тези ограничения, селскостопанските стоки за износ са малко и робския труд е свързано в относително малък мащаб, главно в Хавана. С успехите на Барбадос и Ямайка като колонии, произвеждащи захар, кубинскя елит вижда подобен потенциал и за техния остров и започва да праща петиции до двора за да се отпуснат юздите на местния бизнес. След 1740 г. са отменени данъците върху кубинската захар за Испания и производството започна да се увеличава. Импулс обаче дава друго. През 1762 г. Хавана е превзета от Англия и окупирана за 11 месеца. Кубинския износ тръгва към британските пазари, много по големи и богати от на испанците. Британците също имат вече и ефективна система за търговия в роби и още по време на окупацията 5000 африканци са докарани в Куба. 



Плантация за захарна тръстика

Кубинците приветстват това още повече отварянето им за износ прави добиването на захар и развитието на захарни плантации все по-изгодно. Хавана става все по притегателен център за търговия с роби, още повече няколко десетилетия търговията с роби е почти необезпокоявана. Започването на войната на Англия с робството не води до кой знае какъв напредък в Куба. Британските кораби патрулират в морето, но в самата Хавана бизнесът цъфти, а многото заливи и заливчета на острова помагат на контрабандистите, а и не само. Тъй като англичаните нямат право да претърсват американски кораби, то американски търговци моментално яхват доходоносния бизнес. За разлика и от САЩ, където населението е разделено на две и половината не подкрепя робството, което води до преследване на роботърговски кораби от военни американски съдове, заради забраната за внос на роби, то в Куба почти 98% от населението свързва стандарта си на живот с робите и всички помагат за търговията дори след нейната забрана.  



Въпреки, че вносът на роби бил забранен в САЩ и превоза на роби се смятал за пиратски акт, той процъфтявал на крайбрежието на Тексас и Флорида




От Куба робите били товарени на бързи корабчета и доставяни в САЩ. Развитието на този бизнес поставил до някъде и началото на новости в корабостроенето. Източения корпус, наклонените назад мачти и острия нос станали отличителна черта на американските роботърговски кораби и макар първите прадеди на клиперите да са създадени за да превозват поща и точно за да патрулират покрай брега, като военни и да следят за контрабанда, то самите роботърговци започнали да ги използват. А печалбата си струвала. Високите цени в САЩ и разрастващите се нужди от нова работна ръка за новите плантации растяла. В 19 век, времето на преминаване на Атлантика при търговията с роби паднало драстично благодарение на напредъка в областта на корабостроенето и скоростта на новите кораби. Освен малките кораби с които се доставяли роби от Куба към САЩ, имало желание и за директна доставка от Африка и някой предприемачи искали да поемат риска, защото си струвало. За суми между 100 и 250 000 $ е можело да се поръча чисто нов голям кораб в някоя от корабостроителниците на север, а после само с едно плаване не само да се избие цената му, но дори да излязат на печалба само с един рейс 



По време когато в Африка цените на робите са падали, а в САЩ са се качвали, е можело да се стигне и до 1-2 милиона долара печалба, само от един рейс. Тъй като корабите е трябвало да вземат разстоянието за кратко време, те са строени с новите форми преминали по късно към клиперите за да могат не само да надбягат в случай на проблем някой британски военен съд решил все пак да арестува американски кораб, но и да запазят живота на колкото се може повече роби докато пресичат Атлантика. Защото в тези времена, за разлика от преди забраните за търговия робите се товарили изключително на гъсто. Голям бум в корабоплаването поставя златната треска в Калифорния. Корабостроителите от Нова Англия полакомени от откриващия се пазар построили толкова много бързоходни кораби, че цените им между 1850 и 1857 г. паднали повече от двойно. Тези кораби било само въпрос на време да поемат търговията с роби.   Огромната част от вноса на роби за Куба и контрабандата за Юга в САЩ, била извършена точно от
кораби строени в северните щати



"Wildfire" с разпънати платна      

Един от най-красивите и бързи кораби Wildfire (338.3 тона) построен в Масачузетс от известния корабостроител Саймън Маккей е замесен в търговията с роби. Създаден първо за търговия със Средиземно море, счупил рекорд за най-кратко прекосяване на Атлантика, в декември 1859 г. Wildfire е продаден на търговеца на роби Пиер Лепаж Пиърс.  Още следващите дни корабът е натоварен със стоки в Ню Йорк, потегля за Антилите, а от там се прехвърля на западния бряг на Африка. На 18 март 1860, Wildfire напуска река Конго с шестстотин и петнадесет африканци натоварени за Куба. При цени между 600 и 800 долара за роб, брутната печалба въобще не е била за пренебрегване и би била около 340 000 долара. За лош късмет на роботърговеца, край Куба красивия клипер попада от американски военен съд Mohawk и е арестуван. Англичаните нямат право да арестуват американски кораби, но американците могат да тарашат своите и възползвайки се от безветрието, янките нямат никакви скрупули да проверят товара на красивия клипер, собственост на южняк при това известен като роботърговец. При ареста, живите роби са 507 броя, един член на екипажа се самоубива от срам, а останалите 22 ма са оковани и пратени на съд. И докато корабът с поетичното име Wildfire е сравнително малък, един голям кораб е можел да събере до 2000 човека натоварени на палуби с разстояние между тях понякога от само 73 см. Нормалното разстояние обаче за палубите е било около 130 см., тоест човек пак не е можел да се изправи, но пак е малко по-човешко от 73 см. Ако те са мъже с в разцвета си, то те при доставка в САЩ по време на някой от пиковете там в цените, могат да се продадат за сумата от 2, до 2.5 милиона долара. За това на рейс започнали да качват колкото се може повече, като понякога дори робите били опаковани като лъжици, легнали на една страна със свити колена един зад друг. Смъртността понякога била ужасяваща, но дори да е 50%, то дори при най-ниските цени в Луизиана, за 1000 роби е можело да се вземат около 300 000 долара. До 1860 г., собствеността на южните щати в роби е вече на стойност близо 4 млрд. долара. Робството остава процъфтяващ бизнес до навечерието на Гражданската война и не е чудно, на юг се е увеличила и въоръжената съпротива, за да се защити тази огромна инвестиция.  




нагоре
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0558