Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Търговия с роби - III

Търговия с роби - III
19.06.12 14:13

Автор: Р. Караджов
Търговия с роби - III

image

В началото, при трансатлантическата търговия с роби, от 15 до 20% от африканските пленници умирали при преминаването. По-късно в 18 век, смъртността е намалена до около 5 - 10%, може би благодарение на подобряване на хигиена и санитарните условия, но аз си мисля, че по-скоро благодарение на това, че самата търговия се е организирала вече по-професионално и е имало нужния опит в транспорта.



Смъртност обаче отново нараства през 19 век, по време на годините, когато британският флот се опитва да наложи международна забрана за търговията с роби. Това се е получавало, защото опитвайки да избегнат рисковете търговците са започнали да товарят на един рейс повече роби отколкото преди, а в това вече съвсем тясно пространство, смъртността рязко е нараствала.



По времето когато още не е имало забрана за търговия, за робите е оставяно по малко място

Смъртността сред екипажите на роботърговските кораби също не е малка, около 15 до 20% от белия екипаж е предавал богу дух от болести, инциденти или от друга причина при един триъгълник, тоест по време на целия рейд. Основната причина са били както тежките условия така и тропическите болести, малария, дизентерията и т.н. При безветрие положението ставало отчайващо, защото често храната или водата за всички тези хора на кораба, робите и екипажа не стигала или се разваляла. Преминаването през Атлантика продължавало от три до пет седмици от африкански търговски обекти в Гамбия, Сенегал и Сиера Леоне. Близо до екватора от региони като Бенин и Биафра до днешна Нигерия, пътуването до Америка отнемало много повече. Някой френски кораби транспортиращи роби от Мозамбик или Мадагаскар в Индийския океан и след това се връщащи се във Франция, през Западните Индии правили още по-големи трудни рейсове, като тези плавания през Индийския океан са най-сложните в търговията с роби. 



За черните роби имало добър пазар в Китай, за тези които правили сделките си в Индийския и Тихия океан, но имало една особеност за този пазар, за това и малцина европейци посмявали да се захванат. В Китай било забранен вноса на некастрирани мъже, а при подобна операция на възрастни индивиди, правена от непрофесионалисти, набързо и при липса на хигиена, смъртността била почти 50 %. 



 
Плантация за захарна тръстика в Бразилия

През 18 век, когато производството в плантациите се е разпространило в много области, трансатлантическата търговия с роби станала най-печелившият отрасъл от морските дейности. Холандски, френски английски, организирани частни компании, търгували с роби и търсили сфери на влияние върху африканския бряг. През 18 век британците, надарени с привилегии след няколко войни в които участвали в Европа, повели първенството в търговията, а към Англия се стичали печалбите от тази дейност. 



Ливърпул изпреварва Лондон и Бристол като най-важното пристанище за търговия с  роби и колониални стоки. До края на 18-ти век, бизнеса в Ливърпул държи над 60% от цялата британската търговия с роби и 40% от цялата европейска търговия. На гравюрата - Разтоварване на бурета със захар от колониите, след триъгълна операция

Ливърпул дължи не в малка степен първия си голям просперитет точно на търговията с роби. В разгара на търговията с роби през 18 век, около 6 милиона африканци са били принудени да направят пътуване през Атлантическия океан, често в размер на над 4000 мили. Над 54 000 плавания са направени в период от 300 години между 16 и 19 век. Големият дял на робите отива към Карибите, около 42%. Около 38% робите са били доставени в Бразилия и много по-малко, около 5% в Северна Америка. Пътуването може да отнеме най-малко 35 дни, от Ангола до Бразилия и то на изключително бърз кораб каквито са започнали да строят в 19 век. 



План за товарене от 1788 г.

Корабите товарели от 250 до 600 роби. Те са като цяло много пренаселени, но положението извънредно се влошава когато първо Дания в 1803 и Великобритания през 1807 година, а след това други страни в Европа и Америка, забраняват трансатлантическата търговия с роби. Не само това, английското адмиралтейство започва жестоко да преследва търговците на роби, като е била предвидена и парична награда за заловен роботърговски кораб, за екипажа на британския военен съд. Кораб е можело да бъде арестуван не само ако на борда му има роби, но и ако отговаря само на 1 от следните условия: Ако на люковете си на палубата има решетки за проветряване; Ако в трюмовете има разделителни прегради улесняващи поставяне на палуби за роби; Ако на борда има повече от нормалното резервни дъски, с които могат да се сглобят палуби за роби; Ако се намерят окови; Ако носи големи количества храна и вода; Ако има прекалено големи казани за готвене на храна; Ако пренася рогозки които да се ползват като постелки за робите.  



Както се вижда, разпоредбите в британския флот давали широко поле за изява, още повече тези които докопвали подобен кораб получавали и не малки финансови облаги. Това дало моментално отражение на търговията и тя станала изключително рискована тия които се занимават с този бизнес, но и за робите. “Глезотиите” на които били подлагани преди това изчезнали и капитаните се стремили да натоварят колкото се може повече хора за един рейс, защото колкото повече пъти преминават през Атлантика, толкова повече бил по-голяма риска англичаните да ги докопат, осъдят по бързата процедура, а корабът да се конфискува заедно със стоката. Дали ще те заловят с 10, 100, или с 1000 роби на борда било все едно. Англичаните можело да те обесят независимо от бройката. Смъртността при трансатлантическите или тези в Индийския океан плавания рязко скочила, но особено опасно били плавания на близки разстояния, от едно пристанище на Африка към друго, плаванията между Хавана (превърнала се в депо за роби в 19 век) и Южните щати на САЩ, както и плаванията между Африканския континент до остров Занзибар, където оманските араби след като изгонили португалците в 1698 г., владели преди тях острова почти 200 г., си били направили истински пазар за роби, а местния султан поощрявал бизнеса, тъй като той бил основното перо в бюджета на острова, заедно с добиването на подправки и земеделието. 



Занзибар бил идеалното място за разпределение на товарите и годишно се смята, че между 50 и 20 000 роби са минавали през острова, преди да поемат на дълго пътешествие през океана към някой от арабските пазари за роби.  

 

Арабските търговци изнасяли африканци през Индийския океан от днешна Кения, Мозамбик, Танзания, Южен Судан, Еритрея, Етиопия и на други места в Източна Африка до, днешен Ирак, Иран, Кувейт, Турция и други части на Близкия Изток и Южна Азия (главно Пакистан и Индия). За разлика от транс-атлантическата търговия с роби към Новия свят, арабите доставят африкански роби предимно към мюсюлманския свят, прострян над три континента от Атлантическия океан до Индия и източната част на 
Китай



Освен когато са доставяли роби за европейски търговци, но това е ставало предимно по суша, прекарвайки керваните с роби по робските пътеки в Африка към някой европейски порт. През 18 век на търсенето се увеличи значително и арабските търговски кервани от Занзибар прониквали в континенталната част на Африка, в търсене на подходящи роби. Арабските търговци често се възползват от местните съперничества и насърчават местните африкански племена, за да уловят враговете си и ги продават в робство. 



Когато арабските търговци са събрали достатъчно роби, понякога до 1000, те се връщат на брега. Въпреки че Корана забранява жестокост към робите, това често се пренебрегва и за дългото пътешествие до Занзибар, робите са били вързани заедно в дълги опашки, с тежки дървени платки на врата си или железни вериги около глезените, докато достигнат брега. Търговията с роби е тясно свързана с търговията със слонова кост. Много често робите са носили и бивници от слонове на връщане към брега. Преминаването на робските каравани е белязано от дългата поредица от разлагащи се трупове, тъй като всички болни, слаби или уморени са били убивани или изоставяни на хиените и лъвовете. Пътя по море от континента до острова бил кратък, но много повече роби са умрели по него, отколкото къде да е другаде. Тъй като мито се плащало на роб, всеки болен се изхвърлял зад борда където редовно кръжели акули. Със забраната за търговия нещата още повече се влошили, тъй като арабите бързали да достигнат острова и товарили колкото се може повече хора за краткия рейс. Често някоя малка арабска Дау пренасяла между 200 и 600 роби, натъпкани по палуби, върху специално изградени от бамбук рафтовете, нито легнали, нито седнали. Често след пристигането си в Занзибар робите страдат от глад и ефектите на тесните условия. Понякога минавала седмица преди да се възстановят.  Преди да бъдат пуснати в продажба, робите са били почиствани и хранени. На мъжете и момчета смазвали кожите им да лъщи и била давана ивица плат за да се.  Жените и момичетата били понякога украсени с колиета, обеци и гривни.



Робите в Занзибар са били пускани в продажба на пазара в късния следобед. Подреждани са в редове, най-младите и най-малките в предната част, а най-високите в задната част. Купувачите ще разгледа ръцете, устата, зъбите и очите на робите и робите често били карани ходят или тича, за да докажат, че са в състояние за работа. След покупката част от робите оставали в Занзибар или били транспортирани отново по море до Оман или другаде в Индийския океан. 



В тия плавания робите са сравнително добре третирани, докато пристигнат в новите си домове. 



Често на новите си места са третирани добре, давали са им малки участъци с земя, а майките рядко са разделяни вече от децата си. Не е било рядка практика след известно време робите да се освобождават и макар да продължават, често да се грижат за предишния си господар, не малко от тях стават водачи на свой ред на робски кервани или капитани на робски кораби.  



Илюстрация на А. Лурие от романа „Наследникът от Калкута“


За европейците използващи роби в техните насаждения по островите в Индийския океан, арабите са основните доставчици за роби. 



На пазара за роби в Кайро

На цялата тази идилия и пасторална картина на робството, както и на семейните традиции в арабския бизнес процъфтявал необезпокояван столетия наред, слагат край англичаните, които решават да елиминират търговията с роби в света. По натиск от 
Англия и САЩ султаните на Оман подписват договор с които им се забранява да продават роби на християни. Тогава Съединените щати и Великобритания установили дипломатически отношения със Занзибар и изпратили консули на острова.



Положението обаче не се променя кой знае колко защото арабите си продават робите на необятния ислямски пазар и загубата на европейски клиенти не ги трогнала чак толкова, освен, че арабските търговци за да докарат роби до острова започват да ги тъпчат като сардели на малките си кораби. В 1873 г. под заплаха от оръдия султанът на Занзибар бил принуден да подпише указ, който прави незаконно пренасяни морето роби на пазарите в Занзибар. Не само това – пазарът е затворен, а на мястото му е издигната християнска катедрала за потрес на всички правоверни. 



Но все пак, търговията продължила, особено на континента, като едва след Първата световна война англичаните успяват почти да я пресекат.  



FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

нагоре
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0691