Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Търговия с роби - I

Търговия с роби - I
19.06.12 14:01

Автор: Р. Караджов
Търговия с роби - I



През 13,14, 15, 16,17,18 и дори 19 век търговията с роби е била смятана за почтено занимание достойна за един уважаван търговец и бизнесмен от него време. Въпреки, че на робството в западна Европа не се е гледало с много добро око - в средните векове, не така стояли нещата в Източна Европа.  Генуезки и венецианските търговци, в Крим са били замесени в търговията с роби със Златната орда.  Между 1414 и 1423 г. са били продадени най-малко 10,000 източноевропейски роби във Венеция. Генуезците пък организират търговията с роби от Крим към Египет. 



В рамките пък на днешна Румъния в 13-14-ти век робството е нещо обикновено и е премахнато поетапно чак в 1840-1855 г. За разлика обаче от Венеция която купувала от татарите предимно роби славяни, за да ги продава, в княжествата в Румъния робите основно са цигани или татари. За нас може би е странно, че в Молдова и Влашко са се продавали последните роби в Европа, без тези в Турция, но гледката на циганин окован с вериги и табелка с цена на шията не е била необичайна по пазарите в днешната ни северна съседка дори в 19 век. 



Обява за роб от 1852 г. - Румъния 

Търговията с черни роби също е не е европейско изобретение, а по-скоро европейците я възприемат заедно с развитието на търговията като цяло с Африка, както и на търговията с арабите и турците владели голяма част от Африка и често специализирали се в търговия с роби от този континент. Търговията с черни роби е едно икономическо партньорство, първоначално между араби и африканци. По-късно и европейците влезнат на пазара.  Има писмени доказателства, че отношенията между държавите от Африка - продавачи на роби и техните европейски клиенти често са съвсем колегиални. Дори до степен, че наследници на африкански продавачи са били вземани в Англия и Америка, да се обучават там и да се върнат после у дома. 



Търговията с роби, с европейците е толкова печеливша за африканските страни, че когато Великобритания отмени търговията през 1807 г., повечето африкански нации протестират най категорично, пред тази колониална наглост и намеса в суверенитета от страна на лошите британски империалисти, спрямо коренните традиции на  Африка.  Общата версия на трансатлантическата търговия с роби, преподавана в училище и популяризирана от филмите, не е много вярно. В тази версия европейци нахлуват във вътрешността на Африка, улавят на африканци да ги заробват и ги карат в Америка. Тази версия е повече фантастика, отколкото факт.



Така наречената триъгълна търговия също не е европейско изобретение, тъй като, арабските търговци вече няколко века умело я използват в индийския океан, изнасяйки роби, злато и слонова кост към близкия, среден и далечен изток и внасяйки от там платове, метали, подправки и предмети на лукса. Така разпределена тази търговия обхващаща западна Африка, арабските страни и на изток до Индия и Китай е завъртала сериозен оборот, а нейните прийоми са използвани по-късно и от западни търговци развили търговията с Америка. По груби сметки между 10 и 18 милиона роби са били извлечени от Африка, превозени през Червено море, Индийския океан или Сахара за да бъдат продадени далече от родината си. 



Кайро 1840 

В същото време обаче около 1 до 1,25 милиона европейци между 16 и 19 век, са отвлечени от арабите и продадени като роби на изток или в Северна Африка.  



Въпреки, че търговията с роби и притежанието на роби особено от 1970 г. насам е забранена в повечето страни, то тя къде легално или нелегално, но продължава да съществува на места в Африка и арабския свят.  



В средните векове от пазарите за роби като в Сеута (Мароко), африканци са купувани да работят като служители или работници в Испания, Португалия и в други страни. До средата на 1400 г., португалските капитани на кораби се научили как да се движат по водите по протежение на западното крайбрежие на Африка и започнали да търгуват директно с робски доставчици, построявайки малки търговски фактории по крайбрежието на Африка. По този начин те прескачали арабските търговци които превозвали робите през Сахара за да ги препродадат по крайбрежните градове на Средиземно море. В Португалия обаче робите имали доста странен статут, като често били считани като служители, а не точно като роби и поради честа липса на предразсъдъци и грижата на католическата църква за тях и душите им, смесването им с португалското население минавала почти напълно безболезнена, което е и причина днес не малко португалци да носят негърска кръв в жилите си. На места в Португалия чернокожите роби достигнали и до 25% от местното население в областта, преди търговията с роби да се насочи другаде. С развитието на захарни плантации в Атлантическия островите Мадейра и Сао Томе потокът от роби вече е необходим там, по причина, че в Европа няма недостиг на работна ръка, на плантациите има, а и католическата църквата, често гледала с не-добро око на притежателите на роби в Европа и най-вече на лошото отношение с тях, в стремежа си да превръща негрите в добри християни. От 1462 папа Пий II обявява, че, кръстени африканците не трябва да бъдат поробвани, от което следва, че всеки роб в Европа приемел християнската вяра, реално е преставал да бъде такъв. Първите роби, които пристигат на остров Мадейра през 1452 г. в противно на общоприетото схващане, в действителност са маври и берберите, а не негри, но негрите роби постепенно стават част от робите на островите. 



Най-високо се ценели точно чернокожите роби от Гвинея, заради здравите си тела поради което и изместват бързо маврите и берберите като роби. На юг и близо до Африка положението било друго. Тези два острова, разположени до Западна Африка, станали водещите центрове за световното производство на захар и робството в плантации от около 1450 г. до 1550г. Португалските търговци доминира в търговията с тези стоки. В началото търговията с роби не е съществената част от бизнеса, а по-скоро съпътстващата дейност на търговията с Африка. Основната била 
златото.



Португалци и местни на аудиенция при краля на Конго  

Споразумения между африканските и европейските елити и съперничества за африканската търговия със злато доведе до изграждането на десетки търговски крепости, по протежение крайбрежната ивица на Гана. Търговията между Европа и Африка все повече се разраствала, все повече европейски стоки отивали към континента, но количеството 
злато не растяло, което водило до проблеми. Заместването на златото с други стоки или слонова кост не винаги било удачно, по причина, че в Европа пласмента на тези стоки бил ограничен от определен кръг потребители. До края на 17 век, стойността на европейските стоки, търгувани с африканците надминали стойността на стоките, разменяни за злато. Замяната на златото за роби било естествен процес, още повече робството в Африка било силно разпространено и вече столетия чернокожи и араби прокарвали търговски пътища и такива с роби през континента.  С течение на времето, тези златни крепости по западния бряг на Африка, станали пунктове за търговия с роби. Някои от тези крепости оцелели и до днес, са ремонтирани от правителството на Гана и са туристически атракции. Добрите на моменти отношения на кралство Португалия с кралство Конго, също са в плюс за търговията с роби.




FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0758