Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Лудостта на величията: Бокаса I, Император на Централноафриканската империя

Лудостта на величията: Бокаса I, Император на Централноафриканската империя
21.07.11 19:59

Автор: Р. Караджов


Негово величество Бокаса I - Император на Централноафриканска империя

Централноафриканската република (ЦАР), както подсказва названието й, е разположена в Централна Африка. Страната няма излаз на море, всичките и граници са сухопътни. Територията й е 622000 квадратни километра. Столицата й е град Банги, с население около 650000 души.
 
Холувуд по африкански



Страната е една от най-рядко населените в Африка, населението й е около 4,5 милиона души, плътността – около 7 души на квадратен километър. Смъртността при новородените е една от най-високите в света – 104 на 1000. Средната продължителност на живота е една от най-ниските в света – 47 години за мъжете и 52 години за жените.

 
Всеки втори жител на страната е неграмотен. Етническия състав е разнообразен и се състои от десетки етноси (племена). Най-многобройни са представителите на племената гбая и банда – те съставят около 60% от населението. Официалният език в държавата е френския, но помежду си племената общуват на десетки наречия. Християнска религия (католицизъм и протестанство) изповядват около половината жители на ЦАР, около 15% са мюсюлмани и около 35% са представители на местни култове и вярвания. В края на 19 век района е контролиран от френски войски. Дадено му е названието Убанги-Шари. В началото на 20 век Франция предоставя на концесия природните ресурси на Убанги-Шари и няколко частни компании започват да ги разработват. Започва и строителството на железопътни линии. Отношението към местните жители е като към роби. Това е причина за редица разобличаващи статии във френската преса, които разклащат френското правителство. В края на 20-те години на 20 век сред местните избухва бунт срещу концесионерите, който е потушен едва след 2 години.  В периода между Първата и Втората световни войни в Убанги-Шари е изградена мрежа от железопътни линии, а няколко християнски мисии се заемат с ограмотяване на населението. През 1960 година територията е обявена за независима държава. През 1966 властта в младата държава е взета от полковник Жан-Бедел Бокаса, един от най-ексцентричните диктатори на 20 век.

 
Бокаса I Централноафрикански, Жан-Бедел Бокаса, Салах Ед-дин Ахмед Бокаса

През 1939 г младият Бокаса (роден 1921 г) постъпва на служба в колониалните войски на Франция. Взема участие в сражения по време на Втората световна война, по-късно участва и в Индокитайската война. Завършва военно училище в Сенегал. За бойни заслуги е награден с Орден на Почетния легион. През 1961 г получава чин капитан от френската армия. През 1962 постъпва на служба в централно-африканските въоръжени сили. По това време първи президент на ЦАР е Дейвид Дако – братовчед на Бокаса. През 1964 Дако повишава Бокаса в чин полковник и го прави началник-щаб на армията на ЦАР. На 31 декември 1965 – 1-ви януари 1966 полковник Бокаса извършва държавен преврат, като сваля от президентския пост братовчед си и го хвърля в затвора. Бокаса моментално се самопровъзгласява за президент на Централноафриканската Репулика и за шеф на управляващата (и единствената легална) партия ''Движение за социална еволюция на черна Африка''. Още на 4 януари 1966 Бокаса отменя конституцията и се обявява за едноличен господар на страната. С цел да повиши популярността си Бокаса амнистира всички затворници и се обръща с реч по радиото към населението на ЦАР, в която заявява, че ''започва нова ера на равенство между всички''.

 
Оттук нататък, пътят на Бокаса доказва истината в мъдростите ''Апетитът идва с яденето'' и ''Всяка власт развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно''. Властта се услажда на полковните и той все не може да и се насити. През 1972 г Бокаса се самообявява за пожизнен президент на страната. През 1974 г си присвоява званието маршал. През 1976 променя името на страната от Централноафриканска Република на Централноафриканска Империя и се самообявява за император Бокаса I.



Коронацията на Бокаса
 
Церемонията по коронясването му през 1977 г струва струва колкото 1/3 от бюджета на страната, плюс цялата френска финансова помощ за нея година.

 
Короната му е инкрустирана с 2000 диаманта и струва 5 милиона долара. Поръчва си масивен златен трон с форма на орел с разперени криле, тежък 2 тона, леопардови мантии и стотина автомобила за императорския кортеж.

 
Да присъстват на коронацията са поканени всички държавни глави и папа Павел VI. Нито един държавен глава не отива на тържеството, папата също липсва, но европейският печат се наслаждаваше с едва прикрито снизхождение на спектакъла, разиграван от този съвременен ''негърски принц''.

 
По онова време, почти никъде не бяха споменати поздравителните телеграми, изпратени от много европейски правителства, включително германското, до налудничавия "император". Бившата колониална сила Франция, ръководена тогава от президента Жискар д'Естен, когото Бокаса наричаше "моя скъп роднина", съдейства оптимално за организирането на спектакъла. Соц. лагерът също не е назад в четкането на императора канибал.

 
Апетита на императорът за красиви жени е легендарен и той се женил за най-малко 19 от тях, от 13 различни страни и има между 40 и 70 деца. Повечето от жените са в резултат на неговите официални посещения в чужбина. То има немски, белгийски, виетнамски, ливански, френски, анголски, габонски и други съпруги.   Най-известна от всички е неговата румънска съпруга блондинка, която Бокаса вижда в нощен клуб в Букурещ, по време на посещение на при своя приятел Николае Чаушеску. Нейното име е Габриела Дримба и веднага се превръща в легенда в Банги, защото се твърди, че имала активен сексуален живот в столицата, а когато Бокаса открива какво става зад гърба му няколко човека умират скоропостижно. От Габриела Бокаса има дъщеря, а по късно тя се прибира в Румъния.

 
До колкото имам спомен като дете от списание "Паралели" и руското издание ''Зарубежом'' в изработката на трона се споменаваха 4 тона злато

Бокаса е католик по вероизповедание, но през 1976 се среща с либийския диктатор Муамар Кадафи, който толкова му допада, че господаря на Централна Африка решава да приеме исляма. Малко преди коронацията си обаче Бокаса се сеща, че няма да е зле на церемонията по коронясването да присъства и папата, затова набързо се връща към католицизма. Самонаграждава се с огромно количество ордени и си самоприсъжда най-различни титли, като например ''Пръв инженер на империята'', ''Велик майстор на задругата на колекционерите на пощенски марки'', ''Най-добър футболист'' и т.н.

 
Бокаса провежда серия от странни кампании за налагане на европейска култура в империята. Най-активно е печатането напощенски марки, на които са изобразени европейски писатели, като Виктор Юго и Оноре дьо Балзак, различни породи кучета, известни изследователи и откриватели. Идеята е била тези марки да се продават на богати колекционери и да носят печалби.

 
Банкноти с лика на негово величество

Въпреки основателните съмнения в психическото здраве на императора и терора в страната, Бокаса е поддържан от френския президент Валери Жискар дЕстен, като си купува поддръжката чрез изгодни за французите договори за разработка на местните полезни изкопаеми и най-вече на находищата с уран, от който Франция се нуждае за ядрените си опити. В същото време населението на империята е в окаяно състояние, на 45000 души се пада един лекар, а зъболекарят е един единствен в цялата държава!

 
Флагът на императора

В периода 1966-1979 срещу Бокаса има няколко опита за покушение, които не успяват.  Упорито се носят слухове, че императора не само участва в изтезания на опозиционери, но практикува и канибализъм.

 
Вечеря в двореца

Главният готвач приготвял консерви от ''крехко свинско'', както самият Бокаса наричал човешкото месо, а телохранителят му ги разнасял в специално куфарче.   При посещението си в Москва през 1970 г. Бокаса останал изненадан, но и въодушевен от обичая на комунистите да се целуват по официални срещи.  Тъй като това давало възможност ''да се усети вкусът на кожата'', у дома императорът въвел същата практика и изплашил до смърт всичките си министри. Бокаса влезе и в ''Гинес'' с най-скъпите обувки в света.

 
Предвид международния натиск, през 1979 г дори за Франция става трудно да продължи да поддържа ексцентричния император. Това става съвсем невъзможно след убийството на стотина ученика, които протестирали в столицата Банги срещу непосилно скъпите ученически униформи с лика на Бокаса върху тях, наложени като задължителни от правителството.  Разбира се, униформите се шият от фирма на една от жените на негово величество.

 
През 1979 части на местната армия и най-вече френски в лицето на Чуждестранният легион извършват безкръвен държавен преврат, като възстановяват републиката и връщат на президентския пост Дейвид Дако.

 
Бокаса заминава за Франция, където заживява охолно и спокойно в замък край Приж.

 
Гербът

Лудостта му се проявява отново през 1986, когато по собствено желание се връща в ЦАР, смятайки, че отново ще може да вземе властта. Веднага е арестуван, съден и осъден на смърт, но малко след това помилван и хвърлен в затвора. Прокурорите не успяха да докажат, че е бил канибал - той се оправда, че е съхранявал части от телата на жертвите в хладилника си не за храна, а за късмет.  Пуснат е по време на амнистия през 1993 г. Умира през 1996 г. от инфаркт. По време на вечерта на живота си, той се обявява 13 апостол на Исус Христос и говори за тайни срещи с папата.

 
През 2010 година президента на ЦАР Франсоа Бозизе, взел властта също след преврат през 2003 година, обявява пълната реабилитация на Бокаса и го нарича ''велик хуманист'' и ''човека, който изгради страната''. Централноафриканската република си остава една от най-бедните страни в света, като се оказва все повече замесена във водовъртежа на политическите безредици в съседно Конго. На фона на сегашната мизерия започва дори превъзнасяне на режима на ужаса на Бокаса, дискретно оркестрирано от неговия род. Той бил построил все пак улици, училища и университети, само дето накрая бил малко откачил. В материално отношение всички били по-добре, страната се ползвала с уважението на Франция. Някои в столицата Банги твърдят дори, че ако днес Бокаса възкръсне и се кандидатира за президент, ще спечели изборите с лекота.

Лудостта на величията: Иди Амин Дада Умей


 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1097