Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Glencore - IPO

Glencore - IPO
08.05.11 20:51



05.05.2011 - Поръчките за записване на книжа от емисията на Glencore покриха напълно предложената емисия, включително и допълнителните 10%, зададени като опция при заявяването на голям интерес от страна на инвеститорите. 
Интересът към компанията е обясним с голямата й тежест в глобалната търговия със суровини, с фактът, че за пръв път инвеститорите могат да купят нейни акции и не на последно място с директното спускане на компанията в състава на водещия индекс на фондовата борса в Лондон FTSE 100. Акциите, които швейцарците от Gencore пускат на борсите в Лондон и Хонконг, целят набирането на $ 7.9 млрд. и допълнителни $ 2.1 млрд. от вторичното предлагане на вече съществуващи акции. Мотивите, с които се извършва това предлагане, са свързани с необходимостта от свеж капитал за сключването на планирани сделки на глобалния пазар на суровини. 
Още преди да бъде отворена процедурата за записване на акции от предлаганата емисия, Glencore сключи договор с ключови инвеститори, които придобиха правото върху 31% от предлаганите книжа. Най-големият от тях е от Абу Даби.



Пазарната оценка на Glencore варира между 48 млрд. и 58 млрд. Евро

Това е по-малко от средната прогноза за 62 млрд. долара, която беше дадена от експертите и консултиращите банки.
Компанията определи по-нисък от очаквания ценови диапазон независимо от силния интерес на основните инвеститори. Те се очаква да вземат около една трета от акциите, които ще бъдат пуснати на борсата



Glencore ще дебютира едновременно на Лондонската (24 май) и Хонконкската борса(25май) 

Първичното публично предлагане на Glencore ще извади "на светло" много информация за компанията, която близо 37 години държи финансовите подробности за състоянието си в тайна.  Тя е основана през 1974 г. от американския емигрант в Швейцария Марк Рич и до момента запазва в корпоративна тайна по-голямата част от дейността си.

В Glencore работят около 57 500 души в повече от 40 страни в света 

Glencore от швейцарския кантон Цуг, е най-голямата глобална компания за търговия с борсови стоки. Известна е с потайността си и простиращите се в цял свят интереси. За имиджа й не помага и фактът, че е създадена от Марк Рич, станал известен през 80-те години със сделките си с режимите в Ирак и Иран, помилван в последния ден на президентството на Бил Клинтън.
В България Марк Рич е известен с аферите си от началото на 90- те, по време на зърнената криза по времето на Жан Виденов, както и след това. 
Семейството на Рич бяга от окупираната от нацистите Европа когато той е седемгодишен и той израства в САЩ. 
Около компанията на Марк Рич е имало съмнения, че е спонсорирана с комунистически капитали, а собственикът й е спряган за агент на КГБ. 
Търгувал е с всички "лоши" държави: Южна Африка по време на апартейда, Иран по време на заложническата криза, както и Ирак, Куба и Либия. Има къщи в Испания и Швейцария. Основава Marc Rich + Co. през 1974 г., чрез която осъществява връзки с диктаторски режими като Иран, където през 80-те години е близък с аятолах Хомейни въпреки еврейския си произход. Иранския петрол продава на Израел. Твърди се, че е бил подкрепян от "Мосад". 
През 1983 г. е обвинен от щатската прокуратура в данъчни измами и незаконна търговия с Иран. В един момент е в списъка на десетте най-търсени лица от ФБР. През 1994 г. продава мажоритарния си дял в Marc Rich + Co на протежетата си и компанията се превръща в Glencore. Помилван е от президента Бил Клинтън в последния ден от мандата му през 2001 г. Американските медии твърдят, че пред Клинтън са лобирали висши политици на Израел, както и испанският крал Хуан Карлос Първи. Марк Рич става известен в началото на 90-те години и в България. Marc Rich + Co доставя петрол на "Плама и "Нефтохим", платени със заем от Световната банка. Компанията печели като посредник между казахстанска компания и България. Избухва скандал, тъй като не се знае кой ще връща заема. Първоначално това е "Химимпорт", която оперира с парите, внася петрол и го продава на "Нефтохим" и "Плама", които го преработват. По-късно става ясно, че е подписан анекс, според който длъжници се оказват "Плама" и "Нефтохим". Разследването се точи с години. Името на бизнесмена е забъркано и по време на зърнената криза през 1995 г. Glencore влиза в джойнт венчър с Комбината за цветни метали в Пловдив - "Балко интернешънъл", която получава изключителните права за целия внос на пшеница вБългария чрез бартера за внос на жито срещу износ на горива за Сърбия. 



В 1992 Рич похарчва 1 милиард долара напразно, в опит да контролира пазара на цинк. Опитът му се проваля и при загуба от 172 милиона долара фирмата е пред колапс. Рич е принуден да продаде компанията на мениджмънта си. Рич е принуден да продаде компанията на мениджмънта си и да предаде управлението на бивш търговец на метали, германецът Вили Щротхоте. Принудителната продажба, според слухове носи на Рич 480 милиона долара. Той получава още 120 милиона долара, когато фирмата е преоценена и той разбира, че новите собственици са нарушили тяхната част от споразумението, като тайно са продали близо 20% от акциите. Тоест, преди 15 години, мажоритарният му дял в компанията се е равнявал на 600 милиона.
Компанията се преражда при Щротхоте като Glencore.
Сега Glencore продължава да има търговско представителство в България, както и едно дъщерно дружество, "Гленкор грейн България". То също е потайно в духа на групата - в Търговския регистър от създаването му през 2006 г. досега няма публикуван нито един финансов отчет.

Сега изглежда, че Glencore прави първата стъпка към скъсване с миналото и с големите тайни

Дори FTSE Group се съгласи да прибави Glencore директно към индекса си на сините чипове FTSE 100, без да се налага да чака първия тримесечен отчет. Само на две други компании е оказвана подобна чест - BT през 1984 г. и BG Group през 1986 г. Но големият интерес към борсовия дебют не е само заради огромните средства, които ще бъдат набрани, а и заради разкриването на информация за Glencore, която досега не беше налична. Всъщност компанията е сбор от търговски операции с метали,петрол, земеделски стоки и други плюс активи в страни като Боливия, Колумбия, Еквадор и Замбия, както и в производствени компании като миннодобивната Xstrata и руската "Русал". Групата е огромна - приходите й за 2010 г. достигнаха 145 млрд. долара, а печалбата й преди облагане е 5.3 млрд. долара.
Подобни резултати не са изненада, тъй като през последните години гигантът си спечели репутацията на победител в почти всяка търговска сделка, в която участва. Разкритата информация преди публичното предлагане показва историята на една зашеметяваща пазарна доминация. Сигурно дори конкурентите на Glencore са били изненадани да научат, че компанията контролира като посредник 60% от сделките на пазара на цинк, 50% на мед, 45% на олово, 38% на алуминий и почти една трета от сделките с въглища.  



Листването ще хвърли светлина и върху една от най-грижливо пазените тайни - тази за 485-те партньори (тъй наречените трейдъри), които притежават Glencore. 
В отчета за 2010 г., изпратен до облигационерите, се казва, че дяловете на неназовани "директори и други представители на мениджмънта" са нараснали с 938 млн. долара само през миналата година. Очакванията са след излизането на борсата всеки от партньорите да получи средно по 100 млн. долара. Най-голямата сума ще отиде в ръцете на висшия мениджмънт и се очаква изпълнителният директор Иван Гласенберг да влезе в "клуба на милиардерите" с богатство от над 9 млрд. долара на базата на дела си в компанията.
Гласенберг е част от тъй наречения кръг на лейтенантите на Марк Рич - хора, които милиардерът лично е обучавал през годините. Именно оттам идва и терминът "университета на Марк Рич". През 1994 г. протежетата му го принуждават да продаде мажоритарния си дял в компанията Marc Rich + Co след тежки загуби от пазара на цинк. Групата е преименувана на Glencore и започва да се разраства.

По-голяма от Nestle, Novartis и UBS от гледна точка на приходите, мрежата на Glencore от 2000 трейдъра, адвокати, счетоводители и друг персонал в 40 страни й дава направо разузнавателни сведения в реално време за пазара и политиката, за всичко – от петролните пазари в Централна Азия до това какво прави захарта в Югоизточна Азия. Млад, арогантен, а често и брилянтен, персоналът й доминира пазара. Водещите директори на компанията се добират до съюзи с руските олигарси, както и с африканските минни магнати. 



„Познанията им за потока на търговията с ресурси са наистина стряскащи“ – коментира външен за компанията човек, който е работил отблизо с директори на Glencore.
Списъкът на клиентите на Glencore е като каталог на най-големите световни фирми, в това число BP, Total, Exxon Mobil, ConocoPhilips, Chevron, Vale, Rio Tinto, ArcelorMittal и Sony, както и националните петролни компании на Иран, Мексико, Бразилия и публични комунални компании в Испания, Франция, Тайван, Китай и Япония.
Дори по време на отвратителната за пазара 2009 г. компанията реализира печалба от 2,72 милиарда долара.



Glencore са едни от най-големите износители на рускапшеница. В същото време в което са залагали на поскъпването на пшеницата, старши трейдъри на базираната в Швейцария компания публично са призовали Русия да наложи забрана за износ на зърно. Москва е реагирала само няколко дни по-късно, в ход който доведе до ръст в цените на зърното, пише британският вестник. 



Glencore е най-големият търговец на руска пшеница, следван от щатските си конкуренти Cargill и Bunge.

Компанията държи 34% в минната групировка “Екстрата”, както и 9% в най-големия производител на алуминий в света “Русал”.

Служителите се наемат и се очаква да направят кариера в групата, където се делят на:

Мислители - кадърни анализатори, които стоят зад комплексните финансови сделки на компанията
Войници - целеустремените трейдъри, които се борят за спечелването на договорите.

Десетте мениджъри на подразделения на компанията са на възраст между 37 и 66 и са в огромна степен анонимни извън бизнес кръговете на Glencore. Glencore обича да издига хората си отвътре и да изгражда един особен тип устойчива мрежа от старши търговци, култура наследена от основателя на компанията Марк Рич. 

В момента компанията функционира като частно партньорство, като персонала поделя част от печалбите, на базата на бонус-схема, според резултатите на отделните трейдъри.

Подобно на Goldman, която се качи на борсата през 1999, Glencore иска постоянната капитализация, която би произлязла от едно листване. При едно частно партньорство, разплащанията с напускащ партньор водят до свиване на капиталовата база, но при една публична компания собственият капитал си остава без промяна, дори акциите да сменят собственика с главозамайваща скорост. Набирането на публичен капитал ще помогне на Glencore да се разплати и с оттеглящи се, пенсиониращи се служители, чийто компенсации трябва да се изплатят в петгодишен срок. 
Новият капитал също така ще е гаранция за кредитните агенции, които в момента оценяват дълга на Glencore едва на степен-две над junk.
Има и амбиция да слее Glencore с листваната в Лондон Xstrata, коментират източници от индустрията. 
Glencore притежава 34,4% от акциите на Xstrata, двете компании имат и общ директор, Вили Щротхофе, а активите на Xstrata могат, с един удар да запълнят дупката в портфолиото от активи на Glencore, което да я превърне в минен и търговски гигант.
Източници от индустрията коментират, че очакват преговорите за сливане с Xstrata да стартират около 6 месеца след IPO-то.

Декември 2009 Glencore емитира конвертируеми облигации 

Година след като купи Katanga, компанията продаде облигации за 2,2 милиарда долара, които могат да бъдат конвертирани в акции от определена група инвеститори, сред които инвестиционната компания First Reserve, сингапурският държавен инвестиционен фонд GIC, китайската Zijin Mining Group, финансистът Натаниел Ротшйлд, плюс щатските фонд-мениджъри BlackRock, Fidelity и Capital Group. Конвертируемите облигации са с годишна лихва от 5% до матуритета им през 2014, но носят допълнителна инициатива за Glencore да се трансформира. Ако до декември 2012 Glencore не се е качила на борсата или не се е сляла с друга компания, облигационерите могат да продадат облигациите обратно на Glencore при цена, която ще даде на инвеститорите анюализирана възвръщаемост от 20%. 
Отвъд Xstrata, амбициите на Glencore са огромни. Като борсов син чип тя може да се конкурира с BHP Billiton и Rio Tinto за доста от големите сделки.
Един от слуховете, според Роулинсън от Liberum е, че Glencore може да се опита да купи казахстанската минна компания ENRC, която е листвана в Лондон и е част от FTSE-100 и има пазарна капитализация от 21 милиарда долара.

Едно листване ще донесе въпроси: 

На първо време, Glencore трябва да убеди инвеститорите, че ценните й търговци няма просто да осребрят дяловете си и да напуснат. Хора от индустрията коментират, че търговците на компанията, които са натрупали значително състояние далеч от публичното внимание може да предпочетат да продължат да си работят в частна обстановка – вероятно като конкурент, начело на търговска къща, която сами ще основат.



Иван Гласенберг и  Вили Щротхоте

В тази светлина, най-значителната загуба на компанията би било напускането на Щротхоте, 66-годишния германец, който се присъедини през 1977 и ръководеше подразделението за метали и минерали преди да замести Рич като изпълнителен директор през 1993.

Самият размер на Glencore, означава, че ред пенсионни фондове, които базират инвестициите си на индекса FTSE, ще купуват от акциите на компанията. 
Появяването на Glencore във FTSE ще подсили и изместването на лондонската фондова борса към ресурсните компании. 

Въпросът, вълнуващ анализаторите, е дали няма да се забави растежът на Glencore, подсилван през годините от скока на цените на металите и петрола. Някои експерти дори прогнозираха, че листването на компанията ще съвпадне с края на бума на борсовите стоки. Неотдавна Goldman Sachs посъветва клиентите си да приберат печалбите си от инвестициите си в петрол, мед, платина и памук.
„Почти е гаранция, че когато решат да се листнат, всеки ще каже, че обявяват пика на пазара на метали“ – коментира анализаторът Том Гидли – Китчин от Charles Stanley
Хората ще си зададат въпроса – защо продават (част от бизнеса си) сега. Както коментира един от източниците от минната индустрия: „Ние знаем, че Glencore никога не оставя трохи след себе си на масата“



За инвеститорите е важно да знаят дали сега е моментът да купят акции в компанията. "Glencorе не се различава по нищо от инвестиционна банка или хедж фонд. За по дългосрочните инвеститори е хубаво да се изчака да отмине шумът около листването на групата, за да се получи по-ясна цена.

Според мен - За по-краткосрочните може би ще е подходяща покупкa, продажба след покачването и по възможност заемането на къси позиции след това, до намирането на новото дъно, където ще влязат по-предпазливите инвеститори. 
Разбира се всичко това зависи и от развитието на световните пазари като цяло, както и от пазарите на храни и суровини. 

IPO-то може да донесе и солидно възнаграждение за инвестиционните банки, които ще го движат – вероятно в рамките на 300-400 милиона долара (Citigroup, Morgan Stanley и Credit Suisse)

Glencore - Global, Energy, Commodities, Resources

Източници: www.reuters.comwww.bloomberg.comwww.investor.bgwww.spekulanti.com  





FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ 

 
 
Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0635