Инвестиции, Бизнес, Пари, Финансови и Стокови пазари, Инвестиционни стратегии, Търговия с деривати, Борсови операции, Банки, Лихви, Forex, Stock, Bonds, Futures, Options, Excange, Hedge, Real estate, Optimization Company

 

 
Рейтинг: 3.00
(556)
ПЕРСОНАЛНИ ИНВЕСТИЦИИ, ИНВЕСТИЦИОННИ СТРАТЕГИИ, ПАРИ
☞ Публикации
Последни новини


Инвестиционни консултации Новини Фиксиране на лихви по кредити и лихви по депозити

☞ Архив: Публикации / Британската лира - малко история

Британската лира - малко история
03.05.10 10:42

Автор: Р. Караджов

В началото не е имало такова нещо като официален ''обменен курс''

Вместо това златото е използвано за определяне на стойността и правителствата определят колко точно струва една
унция злато всвоята валута. Образно казано, с цел да смените лири за долари е трябвало да купите злато във Великобритания, да го транспортирате до Америка (с всички разходи, които това би довело), а след това да го продадете за стойността му в долари. 

Разбира се това не се е налагало, макар и в не така съвременен вид, обмяната на парите е била възможна и банките тогава. Така че, докато не е имало официалния обменен курс като такъв, количеството
долари, които бихте получили за вашия паунд ще зависи от цената на златото в двете страни. Това е основният принцип зад "Златен стандарт". Въпреки това, има страни още тогава, които не винаги са вързани към златния стандарт. Има вариации на тази система. Включително, обвързването на една валута към друга, но при този тип връзка и поради свободната търговия, цените може да варират значително в търсенето на баланс при промяна на валутите.

През 18 век, лирата е фиксиран към златния стандарт и Великобритания го изоставя покрай Наполеоновите войни, само за да се върне към него в 1821. След това, при избухването на Първата световна война, през 1914 г., търговията със
злато е силно ограничена и Великобритания се връща към хартиените пари (т.е. парите, които не могат да бъдат превърнати в злато и обратно). Резултатът е "свободен пазар на валутите". 




Графиката показва фиксираната валутна двойка
GBP/USD до 1971 г. и последвалите изменения на плаващия курс през следващите години, такива каквито ги знаем от Форекс (Forex) пазара. Започва от 1915 г. и показва, че е налице стабилност до 1919 г., с паунд струващ около 4.70 долара., след което стойността на долара пада до 1925 година след което имаме тясна консолидация на двете валути. 

Какво се случва? През 1925 г. Великобритания отново приема златния стандарт стандарт, както £ / $ процента отново бе определен от относителната стойност на злато в двете страни, като паундът е определен около 4.87 долара. За Великобритания обаче е трудно да поддържа баланса си който драстично се влошава с идването на кризата от края на 20-те и началото на 30-те години. Предприети са стъпки и опити да се да предотврати икономическия срив и да се оправят балансите на кралството, включително със заеми от банки в Ню Йорк и Париж. В крайна сметка, Великобритания напуснали
Златния стандарт септември 1931 г., и плаващия паунд спада бързо до около 3.69 долара. През следващата година доверието в лирата се възстановява, или по-скоро доларът е под натиск. Последният удар върху него идва, когато протекционистката политика на Америка въведена заради кризата се връща като бумеранг. Жестоките митнически тарифи пренасят депресията и в Европа. Крахът на банка "Кредит Анщалт", водещата банка на Австрия, бута цяла редица европейски плочки от домино. Изчезва и последния американски износ за Европа, а чужденците губят доверие в долара и започват да теглят и обръщат авоарите си, като същата треска обзема и американски клиенти. За една година фалират около 700 американски банки. Доларът губи и в резултат на девалвацията през 1933 г. През април 1933 г. Рузвелт отменя златния стандарт в САЩ – свободната размяна на долари срещу злато и реализирал принудително изкупуване на злато от хората, като забранил притежаване на какво да е злато в населението. Който откажел да даде златото си на държавата, го заплашвал затвор или ужасна глоба. Октомври 1933 г., когато голяма част от златото вече било „купено”, Рузвелт обявил девалвация на долара като обезценил хартийките получени от гражданите в замяна на скъпия метал. Още през годината лира се издигна до най-високата си стойност, а с 1 лира може да купят над 5 щатски долара през следващата 1934 година. За мен най-вероятно е лирата да е послужила като една от валутите убежище, за тези които не са харесвали много Рузвелт, или са го харесвали и са били в течение на плановете му за девалвация на долара.  Факт е, че до 1937 година заради кризата или по една или друга причина всички страни в света се е отказали от златния стандарт, както £ / $ се задържа с курс около 5 долара за няколко години.

През 1939 г. избухва Втората световна война и стойността на лирата започва да спада, като само в рамките на един месец слиза от 4.61 до 3.99. През март 1940 г., британското правителство виждайки се в безизходица, за да контролира положението и да не допусне инфлация взема решение да прикачи лирата за долара при курс 4.03 долара за паунд, който курс остава в продължение на няколко години, макар и да съществува паралелно "свободен" или черен пазар за валута, при който лирата пада до 3,27 щатски долара през май, 1940 г., преди отново да се възстанови до официалния курс през септември 1940 година. От 1940 г., през войната въпреки, че няма вече
златен стандарт, курсът £ / $ е фиксиран от британското правителство, което ми говори, че в правителството на Чурчил е имало голямо доверие, което само се затвърждава след “Битката за Англия” траяла 3 месеца, до есента на 1940 г. По време на войната САЩ помагат на Великобритания чрез предоставяне на широка гама от военни стоки, свързано с намерение за възстановяване на част от разходите след като като войната свърши. Великобритания получава оборудване, храни и суровини на стойност от 31,4 милиарда долара. Доставеното по Заем-Наем имущество, което след края на войната е годно за употреба за граждански цели, да бъде заплатено напълно или частично, на базата на предоставени от САЩ безлихвени кредити. Доставените технически материали (автомобили, военна техника, оръжие, суровини и т.н.), унищожени, изгубени, но използвани по време на войната, не подлежат на заплащане. Като част от споразумението е трябвало да има един преходен период, след края на войната, през които пълно погасяване може да се направи. Някой плащания, на Великобритания се отлагат няколко пъти като на 31 декември, 2006 г. са последните от тях. Реално от парите си САЩ, връщат едва 6,8 милиарда от Великобритания. Явно американската помощ е била оползотворена добре, защото лирата почти не мръдва от фиксираната си позиция през цялата война.

На международната конференция в Бретън Уудс през 1944 г., американците обаче натрапват нова система. Резултатът е подобен на британската система от 20-те години. Разликата е че сега световните валути се съотнасят спрямо американския долар, който пък е поддържан от огромните златни резерви натрупани в Америка през войната. Федералният резерв се задължава неограничено при поискване да обменя долари срещу злато по фиксиран курс от 35 $ за унция
злато. Останалите валути имат определено златно съдържание, на чиято база и съответен курс спрямо долара , който е избран за единствена световна резервна валута. Неохотно Великобритания се съгласява и на 15 август 1947 г., контрола на обмена е премахнат. Това спазване на условията създава силен натиск върху паунда в 1947 г. като натиска е изключително силен и рязък. Британското правителство трябва да действа бързо и нивата са възстановени в рамките на няколко дни, като £ / $ се стабилизира малко над 4 долара, до нивото си от войната. Нещата обаче не се получават много добре и след огромен натиск върху паунда (и след девет месеца на непрекъснато изявления, че няма да се случи), на 18-ти септември, 1949 Стафорд Крипс девалвира лирата с над 30%, до 2,80 $. 

Следващата обезценка на паунда е в 1967 г. когато заради кризата в британската икономика Харолд Уилсън обявява ноември 1967 г., че паундът се девалвирала с малко над 14%, което води до обменния курс на 2.40. Уилсън се опитва да убеди англичаните, че девалвацията няма да се отрази на стойността на парите, в рамките на Великобритания, но не знам колко от тях са му повярвали. 

До 1971 г., Великобритания е извън оригиналния златен стандарт, за четиридесет години, въпреки, че чрез Бретън Уудс лирата е фиксирана към "Псевдо златния стандарт на долара". Защо псевдо ще питате вие?! Ами защото и той се проваля. През 50-те и 60-те години някой добре развиващи се страни от Западна Европа, обръщат предишната си проинфлационна политика и се връщат към поддържането на стабилни и не-инфлационни пари. Западна Германия, Франция и Швейцария увеличават исканията си за обмяна на доларови резерви в
злато, което бързо започва да изтича от САЩ.

През 1971 г. САЩ суспендират възможността свободно да конвертирате между валута и злато и последните следи от
златен стандарт изчезват. Паунда до тогава сдържан, започва подобно на останалите валути колебанията си на които сме свидели и днес. 



Международният код на валутата по ISO 4217 е GBP (англ. Great Britain Pound). Най-често използваният символ за валутата е £, (или по-рядко просто „L“). В миналото се е използвал и символът „ / “. Символът "L" идва от древноримската мярка за тежест либра, (конкретно римската либра), "libra", която дава и наименованието на паричната единица.

По материали от: http://miketodd.net и http://wikipedia.org

FOREX (ФОРЕКС), АКЦИИ, ФЮЧЪРСИ

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1059